Младите инвеститори, както и всички, които започват да спестяват, са принудени да учат много нови неща.

Някои от принципите, които трябва да спазват, са известни от десетилетия и не са се променили кой знае колко - започнете рано, за да дадете време на "магията" на натрупващата се доходност да подейства, намалете разходите, диверсифицирайте портфейла си, не се опитвайте да "надхитрите" пазара и се придържайте към стратегията си, дори когато цените падат рязко.

Към този доказал се във времето списък обаче, съвременните млади хора трябва приемат и един не чак толкова оптимистичен факт - че няма да могат да се насладят на толкова висока възвръщаемост, колкото тази на родителите им, пише The Economist.  

Четирите десетилетия до 2021 г., дори и с включването на световната финансова криза, бяха златна ера за инвеститорите. Широкият глобален борсов индекс отчита средна годишна реална възвръщаемост от 7.4% за този период.

Това не само е доста над нивото от 4.3% за предходните осем десетилетия, но е придружено и от бурно движение на пазара на облигации. За същия период глобалните облигации отчетоха годишна реална възвръщаемост от 6.3% – много по-добър резултат от нулевата доходност за предходните 80 години.

Този златен век вече почти със сигурност е приключил, пише изданието. Това се дължи на първо място на глобализацията, на тихата инфлация и най-вече на продължителния спад на лихвите. Всяка една от тези тенденции вече е обърната.

Вследствие на това младежите трябва да се изправят пред по-труден инвестиционен избор – колко да спестят, как да извлекат максимума от пазарите, които предлагат по-малко и как да съпоставят моралните си ценности с търсенето на възвръщаемост. 

Мрачно бъдеще за инвестиционните портфейли  
 
Постоянният рефрен на инвестиционната индустрия, че миналите резултати не са гаранция за бъдеща възвръщаемост, рядко е бил по-подходящ, отколкото сега.

Ако възвръщаемостта на пазара се върне към дългосрочните си средни стойности, разликата за днешните млади инвеститори (тези под 40-годишна възраст) ще бъде огромна.

Включвайки както слабите години преди 1980-те, така и силните след това, тези дългосрочни средни стойности са съответно 5% и 1.7% годишно за акциите и облигациите. 

След 40 години на подобна възвръщаемост реалната стойност на 1 долар, инвестиран в акции, ще бъде 7.04 долара, а в облигации - 1.96 долара. За тези, които са инвестирали през 40-те години до 2021 г. еквивалентните стойностти са съответно 17.38 и 11.52 долара. 

Това създава опасности за инвеститорите, които сега съставят своите портфейли. Първият е, че те може да се изкушат да разгледат скорошната история и заключат, че пазарите вероятно ще допринесат много повече за тяхното богатство.

В крайна сметка, те биха спестили твърде малко за пенсиониране, ако се приеме, че възвръщаемостта на инвестициите ще компенсира останалото. 

Тъй като цените на почти всеки клас активи паднаха през миналата година, една добра подплата изглежда беше, че произтичащото от това увеличение на доходността ще подобри тези перспективи.

Това важи за държавните облигации, където реалната доходност вече не е отрицателна, а положителна. Същото важи и за инвеститорите в корпоративни облигации и други дългови ценни книжа, като се има предвид, че нарастващите разходи по заеми повишават риска от неизпълнение на задълженията на компаниите. 

Въпреки това, дългосрочната перспектива за акциите, които исторически са основният източник на възвръщаемост за инвеститорите, остава неясна.

Премията за т. нар. капиталов риск, или очакваната "награда" за инвестиране в рискови ценни книжа вместо сигурните държавни облигации, е спаднала до най-ниското си ниво за последните десетилетия.

Ако в близко бъдеще не се стигне до сериозен ръст на корпоративните печалби, единствените възможни резултати са значителен срив в цените или години на разочароваща възвръщаемост.

Всичко това прави изключително важно за младите спестители да вземат разумни инвестиционни решения. Изправени пред незавиден набор от пазарни условия, те имат по-силна мотивация да се възползват максимално от малкото, което се предлага.

Добрата новина е, че днешните младежи имат по-добър достъп до финансова информация, лесни за използване инвестиционни платформи и евтини индексни фондове от всяко поколение преди тях.

Лошата новина е, че твърде много стават жертва на капани, които могат да изтрият и без това оскъдните им очаквани печалби.

Какви са опасностите? 

Първият капан е държането на твърде много пари в брой, а младежите са особено уязвими към него. Анализ на Vanguard, който изследва 7 милиона сметки на дребно в края на 2022 г., установява, че по-младите поколения заделят повече пари в брой, отколкото по-възрастните.

Средният портфейл за поколението Z (родените след 1996 г.) е 29% пари в брой, в сравнение с 19% за бейби бумърите (родените през 50-те и 60-те години на миналия век).

Тези предпочитания на по-младите инвеститори към кеша ги оставят изложени на инфлацията и алтернативните разходи от пропускане на възвръщаемост другаде.

Вторият капан е огледален образ на първия - нежелание за покупки на облигации, които са следващият най-сигурен клас активи след парите. Те съставляват само 5% от типичното портфолио на Gen Z, в сравнение с 20% за бейби-бумърите и всяко поколение е по-малко вероятно да инвестира в тях от предишното.

В комбинация с паричните наличности на младите инвеститори, това води до поразителна разлика в съотношението между двата класа активи в портфейлите на поколенията.

Докато бейби бумърите държат повече облигации, отколкото пари, съотношението между двете в типичното портфолио на милениалите (родените през 80-те и началото на 90-те) е 1:4, а за поколението Z - 1:6.

Предвид пазарите, с които по-младите инвеститори са израснали, това може да не е изненадващо. В продължение на години след глобалната финансова криза държавните облигации в голяма част от богатия свят предлагаха нулева или дори отрицателна доходност.

След това, когато лихвените проценти скочиха миналата година, те поеха твърде големи загуби, за да се считат за „безопасни“ активи.

Но дори и пренебрежението към облигациите да е разбираемо, то не е мъдро. Сега те предлагат много повече възможности, отколкото през 2010 г. По-важното е, че те имат тенденция да изпреварват инфлацията, за разлика от парите в брой.

Дългосрочната реална възвръщаемост на американските облигации от 1900 г. насам е 1.7% годишно, което не е много, в сравнение с акциите, но много повече от кеша. 

Името на третия капан зависи от това кой го описва. За инвестиционните мениджъри това е т. нар. „тематично инвестиране“ - практиката да се стимулира бизнеса чрез продажба на персонализирани продукти, за да се улови най-новата пазарна мода и да се ласкаят инвеститорите, че са достатъчно хитри, за да могат победят пазара.

Днешните специализирани залози се правят до голяма степен чрез борсово търгувани фондове (ETF), чиито управлявани активи са скочили до над 10 трилиона долара в световен мащаб.

Има ETF-и, залагащи на волатилност, запаси от канабис и дори срещу позициите, заети от американската телевизионна знаменитост Джим Крамър. Огромна подкатегория включва стратегии за инвестиране според екологични, социални и управленски фактори (ESG).

Този тип инвестиционни фондове обаче засега прилагат по-високи такси без да добавят кой знае какви предимства за инвеститорите, освен моралните - че инвестират във сравнително "чисти" индустрии, а не в изкопаеми горива. 

Нишовите стратегии не са нищо ново, както и недостатъците им. Инвеститорите, които ги използват, са изправени пред по-голяма волатилност, по-малко ликвидност и дребни такси.

В сравнение с тези, фокусирани върху общия пазар, те поемат по-голям риск модата да се промени. Дори тези, които избират разумни сектори, се конкурират с професионалните мениджъри.

Какво препоръчват експертите? 

Освен огромната разлика между инвестиционните перспективи на днешните младежи и тези на техните родители, ползите, които могат да бъдат спечелени от избягването на тези капани, може да изглеждат малки.

Всъщност, точно защото пазарите изглеждат толкова непривлекателни, младите инвеститори трябва да "прибират" всяка възможност за печалба.

Междувременно, инвестиционните навици, които формират, може да продължат известно време. Анализът на Vanguard посочва доказателства, че ранният опит на инвеститорите на пазарите оформя разпределението на активите им в продължение на много години.

Подреждайки портфейлите на инвеститорите на дребно във Vanguard по годината на отваряне на техните сметки, екипът на компанията изчислява средното разпределение на капитала за всеки период.

Резултатите показват, че инвеститорите, които са отворили сметки по време на бум, запазват значително по-високи дялови разпределения дори десетилетия по-късно. 

Средният инвеститор, който е започнал през 1999 г., когато се формира т. нар. дотком балон, все още държи 86% от портфейла си в акции през 2022 г. За тези, които са започнали през 2004 г., когато спомените за спукването на балона бяха все още пресни, еквивалентната стойност е само 72%.

Следователно е много възможно днешните млади инвеститори да избират стратегии, които ще следват десетилетия напред. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !