Улавянето на вода от мъгла в големи мащаби би могло да осигури на някои от най-сухите градове в света питейна вода.

Това заключават изследователи от Чили, след като изучават потенциала на тази техника в пустинния град Алто Хосписио в северната част на страната. Средните валежи в региона възлизат на по-малко от 5 мм годишно.

"Градът също така има много социални проблеми," казва главният изследовател доктор Вирджиния Картър Гамберини от Universidad Mayor. "Бедност, наркотици, много гета."

Без достъп до водоснабдителни мрежи, хората в бедните квартали разчитат на питейна вода, която се доставя с цистерни.

Облаците от мъгла, които редовно се събират над планинския град обаче, са неизползван воден източник, казват изследователите.

Как се събира вода от мъгла?

Събирането на вода от мъгла е невероятно просто – опъва се мрежа между два стълба и когато пълните с влага облаци преминат през тази фина мрежа, се образуват капки. Водата след това се насочва към тръби и резервоари за съхранение.

Тази техника се използва в малки мащаби от няколко десетилетия, основно в селски райони в Южна и Централна Америка – на места с подходящите мъгливи условия. Една от най-големите системи за улавяне на вода от мъгла се намира в Мароко, на ръба на пустинята Сахара.

Доктор Картър обаче казва, че една "нова ера" на много по-големи мащаби на улавянето на вода от мъгла би могла да осигури по-сигурно и устойчиво водоснабдяване в градска среда, където е най-необходима.

Тя и колегите ѝ са изготвили оценки на това колко вода може да се генерира от мъгла и са комбинирали тази информация с проучвания на формирането на облаци по сателитни снимки и с метеорологични прогнози.

От всичко това, те заключават, че облаците, които се формират редовно над Тихия океан и след това се придвижват над крайбрежния планински град, биха могли да осигурят на бедните квартали на Алто Хосписио устойчив източник на питейна вода.

Те са публикували заключенията си в журнала Frontiers of Environmental Science.

Мъглата в Алто Хосписио се формира над Тихия океан, когато над студена вода се движи топъл и влажен въздух, а след това вятърът я изпраща над планините. Надеждните мъгливи условия тук позволяват на доктор Картър и нейните колеги да обозначат области, в които редовно може да бъдат добивани най-големите количества вода от облаци.

Въз основа на средна годишна събираемост на вода от 2.5 литра на кв. м мрежа на ден, учените изчисляват следното:

  • 17 000 кв. м мрежа биха могли да генерират достатъчно вода за посрещането на седмичните нужди от 300 000 литра, които в момента се доставят с цистерни до бедните квартали в града.
  • 110 кв. м мрежа биха могли да задоволят годишните нужди на града за напояване на зелените площи.
  • Водата от мъгла може да се използва за безпочвено земеделие, с добиви от 15 – 20 кг. зелени зеленчуци месечно.

Алто Хосписио се намира на ръба на пустинята Атакама – едно от най-сухите места на Земята.

На фона на малкото или никакви валежи, основният воден източник на градовете в региона са подземни водохранилища, съставени от слоеве от скали, пълни с вода, които за последно са напълнени преди хиляди години.

На фона на увеличаващото се градско население и търсенето на вода от тези източници от страна на минните компании и индустрията, учените казват, че има спешна необходимост от други устойчиви източници на чиста вода.

Доктор Картър обяснява, че Чили е "много специална" заради морската си мъгла, "защото океанът е по продължението на цялата страна и има и планини".

Нейният екип в момента работи по "карта за събирането на вода от мъгла" на цялата страна.

"Водата от облаците би могла да подобри устойчивостта на нашите градове на климатичните измемения, докато в същото време подобрява достъпа до чиста вода".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !