Абревиатурата ДДС означава "данък добавена стойност" и представлява косвен данък, който всеки потребител на дадена стока или услуга заплаща на държавната хазна.

Под една или друга форма подобни налози съществуват в повечето държави по света, но има и изключения. 

Идеята за облагане на т. нар. "добавена стойност" в производството възниква в Европа, а първата държава, която го въвежда официално, е Франция през 1954 г. 

Какво представлява ДДС? 

Данъкът върху добавената стойност се основава на потреблението, а не на доходите. За разлика от данъка върху общия доход, при който по-богатите плащат повече, ДДС се начислява еднакво за всяка покупка, независимо кой я извършва. 

ДДС се изцислява като процент от брутния размер на продажбите във всеки етап от процеса на производство, разпространение и доставка на дадена стока или услуга.

Той се различава от обикновения данък върху продажбите, при който задължението се определя и плаща само от потребителя в края на веригата за доставки.

Пример за механизма, по който се начислява ДДС, може да бъде даден с производител на шоколадови бонбони. Той купува необходимите продукти и материали за опаковките, които възлизат на 5 лева за всяка кутия.

Върху тази сума той плаща и ДДС в размер на 1 лев (ако приемем, че ставката е 20%, каквато е в България). Този 1 лев се превежда на държавата от доставчика на суровите продукти, но на практика "тежестта" отива при купувача. 

След това производителят на бонбоните продава продукцията си на верига от магазини, чрез които тя достига до крайните потребители. Търговецът, който е собственик на магазините, купува шоколадовите бонбони на цена от 10 лева за кутия, като, освен тази сума, плаща и 2 лева ДДС.

От тези 2 лева обаче производителят на бонбоните превежда в хазната само половината, тъй като за предишната транзакция по веригата на доставките 1 лев вече е платен от неговия доставчик на продукти. 

След това магазинът продава на своите клиенти кутията шоколадови бонбони на цена от 15 лева за брой плюс 20% под формата на ДДС, т. е. 3 лева. Така общата стойност, която дължи всеки клиент, става 18 лева. 

Магазинът обаче внася в Националната агенция за приходите само 1 лев от общата стойност на данъка върху добавената стойност. Останалите 2 лева вече са платени по веригата - 1 лев от доставчика на суровината и 1 лев от производителя на бонбоните. 

В държавната хазна са постъпили общо 3 лева за всяка кутия бонбони. Те са внесени от различни фирми, но всяка от тях е "прехвърлила" тази данъчна тежест върху своите клиенти, калкулирайки я в цената на своите продукти. 

Плюсове и минуси на ДДС 

Косвеният данък върху веригата на доставките винаги е имал своите поддръжници и критици. Дебати са се водили и за това дали ставката му трябва да е еднаква за всички стоки и услуги или за някои трябва да има т. нар. "преференциално" ДДС, например за стоките от първа необходимост, като лекарства, детски храни и облекла, учебници и т. н. 

Като предимства на ДДС се посочва по-ефективното проследяване на данъчните задължения по цялата верига на доставките и предотвратяването на потенциално укриване на данъци.

Освен това косвените данъци, поне на теория, би трябвало да стимулират икономическата инициатива, тъй като повишаването на личните доходи не води автоматично до тяхното облагане. Държавата прибира своя "дял" чак при потреблението на стоките и услугите. 

Точно това обаче пък е и един от аргументите на критиците на ДДС - косвеният данък "удря" най-силно бедните домакинства, които отделят по-голям дял от доходите си за потребление, а не за спестявания.

Освен това, номиналната сума на ДДС върху всяка стока представлява по-голям процент от техния доход, отколкото от този на по-заможните данъкоплатци. 

Другият потенциален недостатък е свързан с повишаването на разходите за бизнеса по цялата производствена верига. Тъй като ДДС се изчислява на всяка стъпка от процеса на продажба, счетоводството, само по себе си, води до по-голяма тежест за компанията, която след това прехвърля и тези допълнителни разходи върху потребителя, отделно от размера на самия косвен данък.

Още по-сложно става, когато сделките са не само местни, но и международни. Различните държави може да прилагат различни ставки и тълкувания на начина на изчисляване на данъка.

Това не само добавя още един "слой" към бюрокрацията, но и може да доведе до ненужни забавяния на транзакциите.

В кои държави се прилага системата на ДДС? 

Като цяло ДДС е европейско "изобретение" и като такова е най-популярно в държавите от Европейския съюз. Но подобни косвени данъци се плащат в над 160 държави по света, включително във всички развити икономики от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с изключение на Съединените щати.

Там продажбите не се облагат с ДДС, а приходите на хазната се попълват най-вече от преките данъци върху печалбите на компаниите и личните доходи на физическите лица. 

В България постъпленията от ДДС в хазната представляват сериозен дял от общите държавни приходи. По данни на НАП, през 2021 г. приходите за централния бюджет възлизат общо на 16.5 млрд. лв., като малко над половината от тях са от данък добавена стойност (8.3 млрд. лв.). 

За сравнение, постъпленията от корпоративните данъци, платени от бизнеса, са на стойност 3.2 млрд. лв., а тези от данъци върху доходите са в размер на 4.2 млрд. лв. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !