От началото на юли тази година в Европейския съюз влезе в сила Регламентът за пазарите на криптоактиви, по-известен като MiCA. С въвеждането му влизат в сила редица нови регулации за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви, както и за борсите, на които се случва търговията с тях. 

Регламентът задължава държавите от ЕС да приведат в съответствие своето законодателство с MiCA, като у нас това предстои да стане със Закона за пазарите на криптоактиви, който вече мина на обществено обсъждане и предстои да бъде внесен за одобрение в пленарна зала. 

Какво предвижда Законът за пазарите на криптоактиви?

Приемането на MiCA изисква въвеждане в националното законодателство на държавите членки на няколко мерки:

  • определяне на компетентен орган (или органи) по регламента;
  • определяне на национален ред, по който компетентният орган да упражнява правомощията си;
  • определяне на национален ред за административно и съдебно обжалване на актове на компетентния орган, както и национален ред за налагане на административни мерки и санкции;

С проекта на ЗПКА се предлага Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде национален компетентен орган за целите на регулирането и надзора върху дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви, на издателите на токени, обезпечени с активи и на издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.  

Комисията ще издава и съответните лицензи на компаниите и лицата, които осъществяват операции, свързани с криптоактиви.

По този начин се осигурява единен надзор на всички дейности, свързани с търговията на криптоактиви, и се гарантира ефективното и законосъобразно функциониране на този пазар, както и неговото бъдещо развитие. 

Същевременно, Европейската централна банка и Българската народна банка са определени като органи за банков надзор, в съответствие с разпределението на правомощията между тях, произтичащи от европейските регулации. 

"Приветстваме регулацията в сектора и смятаме, че тя е необходима за изсветляване и нормализиране на дигиталните активи в българското законодателство. Общоевропейският регламент е създаден с експертност и изготвен в сътрудничество с крипто индустрията в продължение на няколко години.  Той е основополагащ за Европа и прави възможно предстоящото разглеждане на теми като електронна идентичност, децентрализация на публични регистри и NFTs (Non-Fungible-Tokens), които за момента остават извън обхвата му, с изключение на тези, които имат свойства на на някакъв вид съществуващ актив - например фракционирано притежание", коментират от българската компания за управление на криптоактиви Belayer. 

Какво представляват токените и криптоактивите?  

За първи път в българското законодателство се въвежда ясна формулировка на този тип инструменти, която е съобразена с европейските норми.  

Директивата MiCA класифицира криптоактивите в три вида, в зависимост от това дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи  - токени, обезпечени с активи; токени за електронни пари и криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или токени за електронни пари.

Поради различните рискове и възможности, свързани с всеки вид, са определени различни правила за издателите и лицата, кандидатстващи за допускане до търговия, за трите вида.  

Т. нар. "стабилни токени" (от англ. stablecoins), наричани в MiCA „токени за електронни пари“ (EMTs) или „токени, обезпечени с активи“ (ARTs), са предмет на специфични правила и регулации. Те трябва да притежават адекватни резерви и да поддържат стабилни структури за управление. 

В българския Закон за пазарите на криптоактиви се въвежда изискване, според което издателите на токени, обезпечени с активи, различни от кредитни институции, следва по всяко време да разполагат със собствени средства, в размер, равен на по- високата от следните стойности:

  • 350 000 евро
  • 2% от средната стойност на резерва от активи
  • ¼ от фиксираните режийни разходи за предходната година

Защо е важно в България да има закон, регулиращ търговията с криптоактиви?

С въвеждането на уредба за пазарите на криптоактиви в национално законодателство в съответствие с европейската директива MiCA, българските компании ще могат да се възползват изцяло от предимствата на новата европейска регулация. 

Ще се изгради по-надежден и сигурен пазар на криптоактивите, които имат голям потенциал за повишаване на ефективността във финансовия сектор. 

Според експертите на Belayer, за крайния инвеститор по-скоро няма да има промени, но той ще получи повече сигурност. От една страна борсата или посредника, който ползва, вече подлежи на надзор и трябва да спазва определени правила, а от друга страна криптоактивите влизат в българското законодателство с пълна сила, което ще доведе до редица улеснения - от по-лесен достъп до крипто през традиционни финансови институции до по-ясното му данъчно третиране. 

Токените, използвани за плащане, имат потенциал за извършване на евтини, бързи, ефективни и приобщаващи плащания и да увеличат конкуренцията чрез предоставяне на алтернативи на традиционните платежни инструменти, особено на трансгранична основа. 

Определянето на КФН и на БНБ като компетентни органи ще гарантира интегритета на пазара, както и ще създаде възможност за поддържане на финансовата стабилност и провеждането на ефективна парична политика, се посочва в мотивите към законопроекта.  

С приемането на закона, освен че се въвежда термина криптоактиви и токен в българското законодателство, се очаква да бъдат постигнати по-стабилни и ясни условия за лоялна конкуренция в сектора. 

"Kомпаниите, които предоставят услуги в сектора, от управление до попечителство и създали блокчейн продукт или мрежа, ще трябва да отговарят на едни и същи ясни условия под надзора на КФН, като част от тяхната лицензия. Това неминуемо ще доведе до по-конкурентен пазар с по-широк избор от по-добри продукти. Ще се подобри начина, по който се предоставят попечителски услуги и управление на криптоактиви, техните рекламни материали, послания и не само", коментират от Belayer.

Една част от мерките са насочени към компании, които имат желанието да създадат блокчейн продукти. С приемането на закона ще има ясна пътека за получаване на лиценз за предлагане на токени, тяхната класификация и конкретните срокове и изисквания за предлагането им. Това е изключително сериозна стъпка напред спрямо съществуващата в момента нормативна база, казва тоще експертите. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !