Румъния в момента изпълнява само един от критериите за приемане на еврото – този за публичния дълг, но и това условие вероятно няма да остане валидно дълго на фона на много високите бюджетни дефицити.

Унгария в много отношения е в сходно неблагоприятно положение с Румъния – въпреки че унгарските и румънските граждани са най-благосклонно настроени към приемането на единната валута. За разлика от тях, Чехия изпълнява всички макроикономически критерии и е най-развитата икономика в региона, но населението ѝ е значително по-скептично по отношение на приемането на еврото.

Румъния остава сред четирите страни в региона, които все още не са приели еврото, заедно с Унгария, Чехия и Полша, след като България премина към единната валута от 1 януари 2026 г. Темата за въвеждането на еврото практически изчезна от публичния дневен ред в Румъния, тъй като все по-високите държавни разходи, отразени в големи бюджетни дефицити и рекорден публичен дълг, доведоха до влошаване на макроикономическите баланси, съпътствано от висока инфлация и високи лихви.

Националният план за приемане на еврото – документ, изготвен през 2018 г. от правителството на Дънчила, Националната банка на Румъния и Румънската академия – беше забравен почти веднага, а целта за влизане в механизма на валутните курсове ERM II през 2023–2024 г. вече е напълно нереалистична.

Само Чехия изпълнява всички критерии от Маастрихт

Сред страните в региона единствено Чехия изпълнява всички критерии за конвергенция от Маастрихт – ценова стабилност, ниски дългосрочни лихвени проценти, публичен дълг под 60% от БВП и бюджетен дефицит под 3%.

„В други държави (Унгария, Полша и Румъния) развитието на инфлацията и лихвените проценти, както и фискалната позиция, остават ключови предизвикателства по пътя към приемането на еврото. Макар Полша и Румъния все още да спазват границата от 60% публичен дълг спрямо БВП, възходящата траектория подсказва, че това може скоро да се промени“, се посочва в доклад на Erste.

Публичният дълг на Румъния в края на миналата година се намираше на прага от 60% от БВП. Надхвърлянето на този праг обаче е много вероятно, имайки предвид все още много високите бюджетни дефицити и слабия икономически растеж. Така, ако през 2024 г. бюджетният дефицит по ESA методологията беше 9,4% от БВП, през 2025 г. той спадна до около 8%, а за 2026 г. се очаква да достигне 6–6.5% (бюджетът все още не е приет).

Европейската комисия прогнозира публичен дълг на Румъния от над 61% от БВП през тази година и близо 63% в края на 2027 г.

Полша се намира в сходна ситуация по отношение на бюджетния дефицит и публичния дълг – дефицит от 6,3% от БВП, оценен от Европейската комисия за тази година, и дълг, който ще нарасне до почти 65%. През 2027 г. дефицитът ще остане над 6%, а дългът ще надхвърли 69% от БВП, дори ако икономическата динамика остане сравнително висока – 3.5% тази година и 2,8% през 2027 г.

Унгария отчете бюджетен дефицит от около 4.6% от БВП през миналата година и се очаква да приключи 2026 и 2027 г. с дефицити от 5,1% от БВП, продължавайки влошаването на публичните финанси, макар и не в мащаба на Румъния. Публичният дълг достигна почти 74% от БВП и се очаква да нарасне до 75% през 2027 г.

Чехия приключи 2025 г. с дефицит под 2% от БВП, като прогнозата на Европейската комисия показва сходно ниво и през тази година и ръст до 2.2% през 2027 г. Публичният дълг беше около 43% от БВП в края на миналата година и се очаква да достигне 45% до края на 2027 г.

Най-високи лихви – в Румъния и Унгария

Румъния и Унгария имат най-високите дългосрочни лихви – средно близо 7% през последните 12 месеца, спрямо 5.5% в Полша и 4.5% в Чехия. Последното ниво е и референтното по критериите от Маастрихт в момента – с 2 процентни пункта над средното за най-добре представящите се страни.

Средната лихва по публичния дълг в обращение в Румъния е 6.2% – почти двойно повече спрямо 2021 г., тъй като пазарните лихви нараснаха и дългът, емитиран при по-ниска цена, достигна падеж и беше заменен с по-скъп. Унгария плаща средна лихва от 5.8%, Полша – 4.8%, а Чехия – 3.3%. Въпреки това дори най-добре представящата се страна извън еврозоната плаща повече от страните от региона, които вече са в еврозоната, въпреки че имат по-висок дълг.

Фактът, че Унгария и Румъния плащат най-високи лихви за финансиране, макар да не са най-задлъжнелите европейски държави, води до това, че делът на разходите за лихви по публичния дълг в БВП е най-високият в ЕС: 4% за Унгария и 3.1% за Румъния. Европейската комисия очаква този дял в Румъния да нарасне до 3,3% от БВП през 2026 и 2027 г. – почти три пъти повече спрямо предпандемичните нива и над два пъти повече в сравнение с 2022 г., което ще окаже допълнителен натиск върху бюджета.

Румъния и Унгария – най-желаещите да приемат еврото

На практика Румъния трябва да постигне първичен бюджетен излишък от над 3% от БВП, за да спази критерия от Маастрихт за бюджетен дефицит под 3%.

Инфлацията е друг показател, по който Румъния се представя много слабо през последните години. Миналата година страната беше безспорен „шампион“ по ръст на цените, със средна инфлация от 6,5% по хармонизираната европейска методология, спрямо 4.7% в Унгария, 3.5% в Полша и 2.5% в Чехия. Най-добре представящите се държави в ЕС отчетоха средна инфлация под 2%, а критериите от Маастрихт не допускат отклонение над 1 процентен пункт от този праг.

Въпреки това румънците и унгарците са най-склонни да приемат еврото. Над 70% от анкетираните в двете държави заявяват, че искат бързо или много бързо въвеждане на еврото, спрямо под 50% в Чехия и Полша – страни, в които се наблюдава и най-голям дял от хора, които не желаят приемането на единната валута – около 38% и съответно 30%.

„Основният икономически аргумент е, че присъединяването към паричен съюз елиминира валутния риск, намалява транзакционните разходи и увеличава прозрачността на цените. Общата фискална и монетарна рамка би трябвало по принцип да действа като котва за отговорни политики. Това, от своя страна, би трябвало да подкрепи доверието на инвеститорите и да доведе до по-ниски разходи по заеми и по-ниски рискови премии“, посочва докладът на Erste.

Евро? Най-рано след 10 години

Авторите на доклада дават за пример Словакия, която прие еврото през 2008 г. Още преди присъединяването кредитният рейтинг беше подобрен, след което финансовата система се разви, което доведе до допълнителен икономически растеж. Приемането на еврото значително намали разходите по заеми, въпреки че Словакия няма най-висок рейтинг – инвеститорите очакват членството в еврозоната да поддържа страната по пътя на фискална консолидация.

Средната доходност по двугодишните облигации е 2.26%, малко над тази на Германия, докато Чехия плаща 3.6% за същия матуритет, въпреки че има по-добър рейтинг от Словакия.

„В Чехия монетарната политика остава по-строга. Освен това е вероятно инвеститорите да обръщат по-голямо внимание на валутния риск, свързан с чешката крона“, отбелязва Erste.

И Хърватия се възползва от приемането на еврото, което стана факт през 2024 г. Рейтинговите агенции повишиха оценките си, а лихвените спредове се свиха значително както в периода преди, така и след присъединяването.

Страх от еврото: поскъпване на цените

Около две трети от чехите и поляците очакват повишение на цените при въвеждане на еврото. За разлика от тях, половината от унгарците смятат, че приемането на еврото ще допринесе за ценова стабилност, показват данните от последния Евробарометър, цитирани от Erste.

Загубата на контрол върху паричната политика се посочва от около 40% от чехите и поляците и от едва 25% от унгарците. За половината от населението на Чехия, Полша и Румъния приемането на еврото би означавало и загуба на част от националната идентичност, допълва докладът.

Реална конвергенция – значително по-висока

Разширяването на еврозоната се забави значително след 2015 г., като през последните години имаше само двама нови кандидати: Хърватия влезе в ERM II през 2020 г., а България – още през 2018 г. И двете държави се присъединиха към Банковия съюз през 2020 г. – също условие за приемане на еврото, макар и да не фигурира формално сред критериите от Маастрихт.

Неофициален критерий, който винаги е бил обсъждан във връзка с приемането на еврото, е реалната конвергенция – тоест равнището на БВП спрямо средното за ЕС и нивото на цените. Дори Националната банка на Румъния е предупреждавала за рисковете от преждевременно въвеждане на еврото при слаба икономика.

Днес обаче ситуацията е различна в сравнение с момента на присъединяването към ЕС през 2007 г. или с 2018 г., когато беше изготвен Националният план. БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност достигна 77% от средното за ЕС през 2024 г. – над нивата на страни като Литва, Латвия, Естония, Словакия, Хърватия или България към момента на тяхното влизане в ERM II. Подобни нива имат и Полша (78%) и Унгария (76%), докато Чехия достига 91%. За сравнение, България е на 66%.

„Въпреки че изпълнението на критериите от Маастрихт може да се окаже трудно в краткосрочен план след серията от шокове (пандемията и войната в Украйна, последвани от рязък ръст на инфлацията), погледът към нивото на развитие и степента на конвергенция на доходите и цените изглежда окуражаващ, особено за Чехия. Унгария, Полша и Румъния също са по-развити, отколкото бяха повечето държави към момента на влизането им в ERM II“, отбелязва Erste.

Освен това ценовите нива са по-близо до средните за ЕС – между 70% и 90%, спрямо 40–70% при влизането в ERM II за споменатите по-горе страни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !