След като проектът на бюджета за 2026 г. беше публикуван, държава, бизнес и синдикати влязоха в ожесточени спорове.

Точките на конфликт са много, но един термин се споменава особено често - това е СУПТО, или софтуер за управление на продажбите.

Той е една от точките на раздора между бизнеса и държавата, като двете страни говорят за едни и същи текстове, но виждат съвсем различни рискове, посочват от Българската стопанска камара. Експертите й обобщават гледните точки.

Според държавата, търговците не са длъжни да преминат към софтуер на НАП, бизнесът вижда в закона за бюджета задължителен преход

Министерството на финансите подчертава, че няма задължение всички търговци да преминат към софтуер на НАП и че остава възможността продажбите да се отчитат и както досега – чрез фискални устройства.

Бизнесът обаче чете друго – задължителен преход към „одобрен от НАП“ софтуер, който идва в най-натоварения технологично момент – непосредствено след въвеждането на еврото и паралелно с новите изисквания за данъчен одит, обобщават от БСК.

Какво е СУПТО?

По закон “софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, който обработва информация за продажби на стоки или услуги в търговски обект, за които има задължение за фискален бон.

Наредба Н‑18 допълва, че “управление на продажби чрез СУПТО“ означава автоматизирана обработка и съхранение на данни за вида, броя и цената в реално време – от заявката на клиента до предоставянето и плащането.

За СУПТО не се считат решения, чиято единствена функция е последващо издаване на данъчни документи, счетоводни регистри или документи за движение на стоки и услуги.

На практика тази дефиниция прави границата между “обикновен“ и “регулиран“ софтуер изключително тънка – особено за големите вериги, които оперират именно с интегрирани, силно автоматизирани системи за продажби.

Pixabay
Pixabay

Какво променя законът за държавния бюджет за 2026 г.?

Чрез закона за държавния бюджет за 2026 г. се променя чл. 118 от Закона за ДДС. Според промените, производителите и разпространителите на СУПТО се задължават да декларират пред НАП, че техните софтуери отговарят на изискванията на Наредба Н‑18.

Според данните на приходната администрация, в момента 5 943 търговски обекта на 4 272 икономически оператора вече използват СУПТО, за който данните са доброволно декларирани.

В публичния списък на НАП фигурират 120 софтуера за управление на продажбите, за които са подадени нужните обстоятелства.

В официалната си позиция Министерството на финансите определя критиките като “манипулативни политически твърдения“ и е категорично, че не се въвежда задължение за използване на специален софтуер, разработен от НАП, няма общо задължение всички търговци, като промяната ще засегне само търговците, които вече използват софтуери, които попадат в дефиницията за СУПТО.

Юридически това е вярно. Но прочитът на модерната търговия е различен, посочват от Българската стопанска камара.

Сдружението за модерна търговия (СМТ), което представлява големите вериги, вижда в промените комбинация от лош тайминг, висок технологичен риск и реална заплаха за стратегическата независимост на техните ИТ системи.

Първият аргумент е времето. Промяната идва в момент, в който секторът вече е под силен натиск. Въвеждането на еврото изисква сериозни модификации във всички оперативни и счетоводни системи. Влиза в сила и задължението за подаване на Standard Audit File for Tax (SAF‑T), което означава допълнителен обем работа за ИТ, финансите и одита.

На този фон, нов режим за СУПТО се възприема като натрупване на регулаторен и оперативен риск.

Вторият фронт е архитектурата на системите. Големите вериги работят със сложни, интегрирани ИТ платформи. Функционалността обикновено е унифицирана за целия концерн, а националните особености се реализират чрез локални конфигурации.

В такава среда изискването софтуерът да бъде одобрен от НАП или включен в специфичен списък бързо се превръща в технологично ограничение и удар по технологичната независимост.

Третият проблем е цената. СМТ предупреждава, че разходите за привеждане на софтуерите към нормативните изисквания ще са съществени. Макар частични, изискванията в закона включват почти целия сектор на модерната търговия в България.

Модерната търговия призовава за отсрочка от 12 месеца, преди задълженията да влязат окончателно в сила, за да се осигури необходимото време за подготовка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !