На малкия остров Окньо във Швеция младо момиче на име Каролина Олсон си ляга да спи, оплаквайки се от зъбобол. Тя се събужда три десетилетия по-късно - или поне така гласи историята, която съвсем не е приказка за спящата красавица.

Каролина е родена на 29 октомври 1861 г. – единствено момиче в семейство с пет момчета. Майката й държи дъщеря й да участва в домакинските задължения, затова я оставя у дома, където я учи да чете и пише. Момичето не посещава училище до късната есен на 1875 г., когато е на 14 години.

Един ден тя се прибира от учебното заведение с братята си и се оплаква от зъбобол и чувство на общо безпокойство. Семейството й подозира, че й е направена магия или е под влиянието на зъл дух.

Майка й я праща да си легне. Каролина продължава да се оплаква от болки в зъбите, но няма други симптоми. Впоследствие заспива и не се събужда. Бащата на Каролина е беден рибар и не може да си позволи лекар, разказва Amusing Planet. Вместо това градската акушерка съветва семейството.

Майката на Каролина се грижи за дъщеря си, като я храни насила с мляко всеки ден. В крайна сметка, съседите плащат посещение на лекар, който не успява да събуди момичето и установява, че е в кома.

Този лекар продължава да я посещава в продължение на една година, след което пише до редактора на водещо медицинско списание в Скандинавия, искайки помощта на други професионалисти в намирането на лек за непрекъснатото състояние на сън на Каролина.

През 1892 г. доктор на име Йохан Емил Алмблад идва на острова и прехвърля Каролина в болница, за да я наблюдава. По време на болничния престой състоянието й е напълно непроменено – тя е неспособна да говори и е нечувствителна на убождания и допир.

Третирането с електричество е неефективно, а лекарят обявява, че страда от паралитична деменция. На латински dementia paralytica, това е тежко невропсихиатрично разстройство, причинявано от късен стадий на сифилис. Малко смело е обаче да се предположи, че тя действително страда от това заболяване.

След като прекарва месец в болницата, Каролина е изпратена обратно у дома. Тя не е преглеждана от лекар, докато не се събужда през 1908 г. - цели 32 години по-късно.

По време на боледуването си Каролина не е диагностицирана от психиатър. Тези специалисти по това време са изключително оскъдни и са свързани основно с държавната психиатрична помощ.

Въпреки че тя е интервюирана от журналисти няколко пъти, не е направено сериозно проучване относно обстоятелствата около заболяването и условията, при които протича възстановяването й.

Две години след събуждането й лекар от Стокхолм на име Харалд Фрьодерстрьом я посещава и прекарва много време в опити да разбере какво наистина се е случило с нея.

Фрьодерстрьом научава от двама от братята й, че през всичките години те никога не са виждали сестра си да става от леглото. Бащата обаче казва, че на няколко пъти я е виждал да пълзи по пода на четири крака и поне три пъти я е чувал да говори.

Единственият болногледач на Каролина е нейната майка. Членовете на семейството остават с впечатлението, че момичето консумира само две чаши мляко на ден. Дори някой да сложи хляб до леглото й, тя никога не проявява интерес към него.

Икономката никога не я чува да произнася и дума, но от време на време вижда, че плаче. Каролина често е оставяна на произвола на съдбата, докато икономката и другите членове на семейството се занимават със задълженията си във фермата.

Въпреки това, икономката от време на време забелязва, че някои предмети в стаята променят позициите си, когато тя е навън.

Когато майка й умира през 1905 г., Каролина започва да плаче. Тези епизоди на плач продължават няколко дни, но цялостното й състояние не показва подобрение.

В отсъствието на майка й, баща й поема ролята на болногледач, като се грижи за нейните нужди и й осигурява ежедневна храна. Здравето на Каролина обаче се влошава и тя е прикована към леглото, отслабвайки все повече.

На 3 април 1908 г. икономката влиза и намира Каролина на четири крака на пода, плачеща. Когато й нарежда строго да си легне, тя пита: „Къде е мама?“. Когато братята й се прибират, тя не ги познава. Момичето изглежда силно недохранено и бледо.

В първите дни след събуждането си тя проявява слабост, избягва светлината, отговаря на въпроси с колебание и се мъчи да се движи. Изненадващо, въпреки състоянието си, показва силен апетит и консумира храната си с ентусиазъм.

Каролина си спомня ученическите си години и посещенията в църквата и дори започна да участва в домакинската работа. Тя обаче не задава никакви въпроси за миналото или какво се е случило по време на болестта й. Не пита и за смъртта на майка й.

Фрьодерстрьом установява, че Каролина притежава над средната интелигентност. Тя може да чете и пише и знае имената на краля и кралицата на страната си, но не може да посочи Стокхолм на картата.

Фрьодестрьом незабавно отхвърля идеята за "пълен зимен сън", твърдейки, че за Каролина би било невъзможно да издържи толкова продължителен период, гладувайки. Вместо това той смята, че тя е претърпяла форма на психоза, предизвикана от травматично събитие.

Това я кара да се скрие „под одеялото“ - като начин да се предпази от суровата реалност. През целия този труден период нейната всеотдайна майка е до нея, помагайки й да прикрие факта, че всъщност не е в хибернация.

Членовете на семейството и роднините й са накарани да вярват, че тя спи дълбоко, докато в действителност Каролина е в пълно съзнание по време на болестта си.

Твърдението на семейството, че Каролина консумира само две чаши мляко дневно в продължение на 32 години може да се обясни само с присъствието на лоялен болногледач, който дискретно се грижи за нейните нужди.

Този болногледач действа тайно, без знанието на другите. Силното отслабване, настъпило след смъртта на майка й, може да се възприеме като следствие от това, че тя не се храни по същия начин, както преди.

Случаят на Каролина има много паралели с друг известен пример - Елън Садлър, за която се твърди, че е спала девет години. Подобно на Каролина, за Елън се грижи майка й, която я храни с портвайн, чай и мляко и отказва да бъде прегледана от лекар.

След като тя умира, отговорността да се грижи за Елън пада върху сестрите й, които не успяват да се справят със задачата с нужното усърдие, което я кара мистериозно да се събуди пет месеца след смъртта на майка си.

След събуждането си Каролина започва да води доста здравословен живот, точно като Елън. Тя умира през 1950 г., на 88 години, от вътречерепен кръвоизлив.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !