Въвеждането на мултифондове в системата на допълнителното пенсионно осигуряване е ключова стъпка към по-високи пенсии и по-ниски такси за гражданите, родени след 1959 г. Това е основният извод в становището на Комисията за финансов надзор (КФН) по промените в Кодекса за социално осигуряване, които получиха одобрение от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според регулатора, освен директните ползи за бъдещите пенсионери, този модел ще допринесе за растежа на капиталовия пазар и националната икономика, което означава по-високи доходи и просперитет за цялото общество.

Какво представлява мултифондовият модел?

Предложеният модел предвижда пенсионните дружества да създадат фондове с различен инвестиционен профил, съобразен с възрастта на осигурените лица. Разпределението е проектирано така, че да максимизира доходността в дългосрочен план, като същевременно управлява риска с наближаването на пенсионна възраст.

Препоръчителното разпределение по възраст е както следва:

  • До 50 години: Динамичен инвестиционен профил
  • От 50 до 62 години: Балансиран инвестиционен профил
  • От 62 до 65 години: Консервативен инвестиционен профил

По-висока доходност и по-големи пенсии

Изчисленията на КФН показват, че с мултифондовия модел доходността на пенсионните фондове може да се повиши съществено, което пряко ще се отрази на размера на пенсиите от втория стълб. Експертите прогнозират, че коефициентът на заместване (съотношението между пенсията и последната заплата) може да нарасне от сегашните 12.5% до 21.4%.

Като пример, при заплата от 3595 евро, допълнителната пенсия би достигнала 763.5 евро. Тези изчисления са направени при 45-годишен инвестиционен хоризонт, начална заплата от 2000 лв. (средната за 2023 г.) и заложен годишен ръст на възнаграждението.

Намаляване на таксите и нов начин на оценка

Законопроектът предвижда и значителни ползи за осигурените чрез намаляване на разходите. Предлага се плавно понижаване на максималния размер на удръжката от осигурителните вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове от 3,75% до 2,10%. От КФН подчертават, че това са тавани и всяко дружество ще може да прилага и по-ниски такси.

Друга важна промяна е отмяната на изискването за минимална доходност. Вместо това се въвежда обективен показател (бенчмарк) за оценка на инвестиционните резултати. Този бенчмарк ще се базира на утвърдени пазарни индекси като SOFIX, MSCI World и други, и ще се изчислява и обявява от КФН. Това ще позволи обективно сравнение на представянето на фондовете спрямо пазарните тенденции.

Защо се залага на динамичен профил за младите?

Изборът младите хора до 50-годишна възраст да бъдат насочвани към динамичен фонд е стратегически. Дългият, близо 40-годишен хоризонт на осигуряване, дава възможност за поемане на по-висок риск в замяна на потенциал за по-висока дългосрочна доходност. Целта е да се постигне коефициент на заместване над 20%.

В мотивите към законопроекта се посочва, че разпределянето на младите в консервативни фондове би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията. Като доказателство се сочи опитът на Хърватия и Словакия, където първоначалните модели са били коригирани именно в посока разпределение на осигурените според възрастта им.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !