Черните дупки са едни от най-масивните обекти в космоса - толкова масивни, че дори светлината не може да им избяга.

Но се оказва, че има теоретично ограничение за размера, който могат да достигнат. 

Най-голямата директно наблюдавана черна дупка, която е с потвърдена маса, е точно около тази граница, пише електронното издание Live Science. Космическото "чудовище", наречено TON 618, тежи приблизително 40 милиарда слънчеви маси.

То има радиус от над 1000 астрономически единици (AU), което означава, че ако тази черната дупка бъде поставена в центъра на Слънчевата система, докато стигнете до Плутон (най-външната планета), ще бъдете на по-малко от 5% от пътя от центъра на черната дупка до нейния ръб.

TON 618 се намира на около 18.2 милиарда светлинни години от Земята. На нощното небе тя се намира на границата между съзвездията Canes Venatici и Coma Berenices.

Астрономите я забелязват за първи път в проучване от 1957 г. от обсерваторията Тонанцинтла в Мексико, но тогава все още не разбират какво представлява. Първоначалната хипотеза била, че това е слаба синя звезда, но десетилетие по-късно астрономите забелязват интензивна радиация от материала, попадащ в гигантската черна дупка.

TON 618 захранва квазар - един от най-ярките обекти в цялата вселена със сила на осветяване, приблизително равна на 140 трилиона слънца. Квазарите черпят светлина от гравитационната енергия на централната черна дупка.

Материята около черната дупка попада в нея и, докато го прави, тя се компресира и нагрява, освобождавайки огромни количества радиация. Някои събития, например най-мощните свръхнови, могат за кратко да засенчат квазарите, но те обикновено продължават само няколко седмици.

За разлика от тях, квазарите могат да светят милиони години.

Те обаче са толкова далече, че се появяват само като бледи петна от видима светлина дори в най-мощните телескопи, а астрономите първо ги откриват чрез мощните им радиоизлъчвания.

Квазарите, всъщност, са свръхмасивни черни дупки, които се "хранят". Те достигат огромни размери чрез комбинация от сливане с други черни дупки и чрез постоянно поглъщане на заобикалящата ги материя.

Скоростта на захранване е това, което определя границата на размерите на черната дупка. Тези космически "прахосмукачки" могат да консумират ограничено количество материя за определен период от време.

Когато тя попадне в тях, се нагрява и освобождава радиация (създавайки квазар), но тази радиация загрява и самия материал, предотвратявайки бързото му падане в черната дупка. Тази саморегулация не позволява на черните дупки да растат твърде бързо.

Астрономите могат да изчислят максималната маса на дадена черна дупка, като умножат скоростта ѝ на захранване по предполагаемата възраст на Вселената, което дава приблизителна максимална маса от около 50 милиарда слънчеви маси.

Това обаче е само приблизителна оценка. Може да има други, по-екзотични начини за създаване на големи черни дупки, като например от директния колапс на големи купчини тъмна материя в ранната вселена. 

Така че, според някои учени, тази горна граница на масата на черните дупки все пак може да бъде надхвърлена, макар и само хипотетично. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google