С настъпването на 1 февруари 2026 г. България официално се сбогува със своята национална валута. Левът, който само след няколко месеца щеше да навърши 146 години, престава да бъде законно платежно средство. Това се случва точно месец след като страната прие еврото на 1 януари, като през целия януари двете валути можеха да се използват паралелно при плащания в брой.

Вместо да оплакваме неговия край, нека се потопим в богатата и наситена със събития история на българския лев – от раждането му до деня, в който отстъпва място на своя европейски наследник.

Създаването на българския лев

Историята на лева започва официално на 4 юни (16 юни по нов стил) 1880 г., когато княз Александър I утвърждава Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това се случва само две години след възстановяването на българската държава, слагайки край на близо петвековното османско владичество.

Законът установява лева, разделен на 100 стотинки, като „монетната единица в България“. Изборът на име, предложен от тогавашния министър-председател Петко Каравелов, предизвиква разгорещени дебати в Народното събрание.
Поддръжниците му настояват, че думата – остаряла и диалектна форма за „лъв“, националния символ на България – отразява идентичността на нацията. Противниците, сред които и проевропейски настроеният Стефан Стамболов, предпочитат по-универсални названия като „франк“ по западноевропейски модел.

В крайна сметка надделява националното название, подобно на румънската лея. Името на дробната единица „стотинка“ пък е заимствано от френското „centime“ (стотна част).

Първоначално левът е създаден по образец на френския франк и е обвързан с него в съотношение 1:1, възприемайки структурата и златното съдържание на Латинския паричен съюз – предшественик на днешната еврозона.

Символика и дизайн

Националната символика заема централно място в дизайна на българските пари. Девизът „Съединението прави силата“, заимстван от Белгия, е изписан на лицевата страна на повечето монети до Втората световна война. Той отразява стремежа за национално обединение на всички територии, населени с българи.

Флоралните мотиви на обратната страна също са натоварени със символика – те представят трите исторически области Мизия, Тракия и Македония. Тези елементи остават характерни за дребните монети чак до 1990 г. Правото за сечене на монети принадлежи на държавата, а Българската народна банка (БНБ) ги пуска в обращение, като до средата на 80-те години на XIX век левът напълно измества чуждестранните валути.

Монети: от бронз до платина

Първите български монети са отсечени през 1881 г. в Бирмингам, Англия – това са бронзови монети от 2, 5 и 10 стотинки. Сребърните от 1 и 2 лева следват през 1882 г., произведени в Санкт Петербург. До 2025 г. са емитирани общо 456 типа монети, изработени от впечатляващо разнообразие от метали и сплави:

  • Злато
  • Сребро
  • Платина
  • Бронз
  • Мед, цинк, алуминий и желязо

До 1951 г. българските монети се произвеждат в чужбина, но през 1952 г. е създаден Българският монетен двор в София, който използва съветска технология. Оттогава той произвежда всички разменни и възпоменателни монети на страната и днес се нарежда сред най-добрите в света. Възпоменателните емисии отбелязват ключови събития, личности и институции, като 1300-годишнината на България и 100-годишнината на БТА (отбелязана с монета от 1000 лева през 1998 г.).

Банкноти: изкуство и история в джоба

Първите български банкноти се появяват на 1 септември 1885 г. Те са с номинал 20 и 50 лева и са отпечатани в Санкт Петербург. България е една от малкото държави, съхранили първата си емитирана банкнота – екземплярът със сериен номер 000001 днес се намира в Регионалния исторически музей в Габрово.

От 1885 г. до 2020 г. БНБ пуска в обращение 135 вида банкноти. Дизайнът им е дело на изтъкнати български художници и често изобразява пейзажи, исторически сцени, селскостопански труд и образи на монарси, видни българи и обикновени хора. През 2008 г. левът е класиран като третата най-красива валута в света, а през 2019 г. банкнотата от 100 лева печели регионална награда за своите иновативни защитни елементи.

Парични реформи и кризи

Историята на лева е белязана от няколко тежки периода и последвали парични реформи. След войните в началото на XX век левът губи голяма част от стойността си. Следват няколко ключови реформи:

  • 1947 г.: След Втората световна война се въвежда купонна система, а левът се девалвира.
  • 1952 г.: Проведена е деноминация, при която 100 стари лева се обменят за 4 нови, но при неизгодни курсове за населението.
  • 1962 г.: Нова деноминация в съотношение 10:1.
  • 1997-1999 г.: След хиперинфлацията през 1996 г. е въведен валутен борд, който фиксира лева към германската марка (1000 лева = 1 марка). През 1999 г. се извършва деноминация (премахване на три нули), като курсът става 1 лев = 1 марка. С приемането на еврото в Германия, курсът е фиксиран на 1,95583 лева за 1 евро.

Наследството на лева в ерата на еврото

Преходът към еврото не заличава напълно лева. Три ключови дизайна от последните български монети намират място върху националната страна на новите евромонети, създавайки символна връзка между двете валути.
Мадарският конник е изобразен на монетите от 1 до 50 евроцента.
Св. Иван Рилски е на монетата от 1 евро.
Св. Паисий Хилендарски украсява монетата от 2 евро.

Надписът „Боже, пази България“ по ръба на монетата от 2 евро също възражда стара нумизматична традиция. Дори думата „стотинки“ намира място върху евроцентовете, напомняйки за дебатите от 1880 г.

Въпреки че левът вече не е в обращение, той ще продължи да живее в езика, в колекциите на нумизматите и като спомен за една важна част от българската история.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !