На днешния 22 септември – Деня на Независимостта на България – се обръщаме назад към историята на българските пари. Какво са използвали нашите предци за разменна единица? Как се появяват първите монети у нас? И как обявяването на Независимостта на България през 1908 г. повлиява върху икономиката и доверието в българската валута?

В студиото ни гостува проф. Пенчо Пенчев – ръководител на катедра „Политическа икономия“ в УНСС, който разказва за удивителното развитие на парите по нашите земи – от добитъка като средство за размяна до банкнотите, които днес приемаме за даденост.

От Лидия до Созопол: първите монети в нашия регион

Историята на парите започва много преди създаването на българската държава. Още през VII век пр. Хр. в древна Лидия (днешна Турция) се секат първите монети от сплав злато и сребро – електрон. Подобни монети са открити и на територията на България, включително край Созопол. 

„Парите са резултат от човешкото взаимодействие. Никой конкретен човек не ги е измислил, а са възникнали естествено от нуждата ни да обменяме“, подчертава проф. Пенчев.

По негови думи парите възникват в монетната си форма много близо до нашите земи и първите монети се намират по нашите земи, като няма сведения за проблеми около приемането им. 

Овцете като първи български „левове“

Преди появата на собствени монети, в Първото българско царство парите са имали най-примитивната форма – добитък. Овце и крави са били основното средство за размяна, а данъците често се плащали в натура – зърно, вино или други продукти.

Монетите, които циркулирали тогава по нашите земи били византийски, и се използвали основно във външната търговия. Българската икономика била натурална, а парите тепърва започвали да навлизат като средство за улесняване на разделението на труда.

“Ако трбява да търсим първите български пари, то те са “овце”, казва Пенчев. 

Как възникват банките и кредитът

Ако парите са във формата на златото и среброто идва и нуждата от защита. Богатите търговци започнали да проверяват парите си на хора с крепости и силна охрана. Постепенно тези „пазители“ осъзнали, че могат да отпускат част от средствата като заем с лихва – и така се раждат банките.

„Кредитът е толкова стар, колкото и парите“, казва проф. Пенчев. „Той е важен за позитивното икономическо развитие на всяко общество. Той е като лекарство – полезен, ако се използва разумно, но опасен, ако се прекали. Лесните пари винаги носят риск от кризи.“

Независимостта – символика или реална промяна за икономиката?

Какво означава Независимостта на България от 22 септември 1908 г. за икономиката? Отговорът на проф. Пенчев е изненадващ:

„Чисто икономически – почти нищо. Независимостта е по-скоро политически акт, резултат от години на усилия, дипломатически ходове и позитивно развитие. Тя е връх, постигнат с постоянство и малко исторически късмет. Но самото обявяване не променя веднага икономиката.“

Самоувереността след този акт обаче бързо води до грешки – Балканските войни, Първата световна война и националните катастрофи. Политическите „лесни кредити“ се оказват също толкова рискови, колкото и финансовите.

“Като спорта е. За да станеш шампион има нужда от много работа преди това.”

Първият български лев и недоверието към банкнотите

Създаването на лева през 1880 г. е огромна стъпка за младата държава. Първоначално левът е само монета – банкнотите се появяват чак през 1885 г. Но българите не им вярват. БНБ тогава все още не е емисионна банка на българската валута. 

Причината? Лошият опит с османските хартиени пари – кайметата, които бързо се обезценили. Затова държавата гарантира, че всяка банкнота може да бъде обменена срещу злато. Едва по време на Балканската този механизъм бил отменен – уж временно, но всъщност завинаги.

“За да бъдат българите спокойни, имало възможност, ако искат да отидат в БНБ и да поискат банкнотата си в злато, за да могат да бъдат хората сигурни, че това е заместител на благородния метал, на който вярвали, защото на хартийката не вярвали.”

Аферата „Фалшив лев“ от 1925 г.

Една от най-колоритните истории е свързана със 100-годишната афера за масово фалшифициране на български левове през 1925 г. Добре организирана група българи и чужденци, с модерна техника и бои, почти успява да застраши финансовата стабилност на държавата. Времето било подходящо, защото тогава е имало смяна на парите. 

“В началото машините, които купили били предназначени за фалшифициране на долари, но се оказало, че стават и за левове.”

Когато БНБ разбира в какъв мащаб са се готвили да действат, сериозно се притеснили, че може да бъде нарушена цялата стабилност на държавата. 

„Шегата тогава била, че фалшификаторите направили по-хубави портрети на Ботев и цар Борис III, отколкото оригиналните банкноти“, разказва проф. Пенчев.

През 20-те години полицията хваща монети, много добри като качество. Но самите фалшификатори разбрали, че когато отделят пари за добри художници и бои, то им излиза по-скъпо отколкото печалбата от фалшивите пари. 

Чуждите монети в българския джоб

Дълго след създаването на лева у нас циркулират чужди валути – турски грошове, сръбски динари, руски рубли, френски франкове, та дори индийски рупии. Левът първоначално е по-скоро счетоводна единица, с която държавата обединява публичните финанси. Това означава, че данъци са можели да се плащат във всяка валута, която се преизчислява към лев. 

“Когато българия приема лева, той е бил “слаба валута”.”

Това обаче стимулира износа – предимно на жито – и защитава българските занаятчии от конкуренцията на евтиния западноевропейски внос.

“Първото сечене е за 10 и 20 стотинки, защото българската икономика е имала нужда от пари за дребна размяна.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !