Швейцарската конфедерация е съставена от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони, в които се говорят немски, френски, италиански и романшки език. Нещото, което ги обединява, е швейцарският франк (CHF). Това е официалната валута на Швейцарската конфедерация, както и на Лихтенщайн и на италианския град Кампионе д‘Италия, който се намира на територията на швейцарския кантон Тичино. Според конституцията на Швейцария, единствената институция, която има право да емитира пари, е федералното правителство. 

Швейцарският франк е сред 10-те най-търгувани валути в света, а популярността му се дължи основно на статута му на валута-убежище. По тази причина много правителства и финансови институции притежават швейцарски франкове, като "хедж" срещу нестабилност при много видове инвестиции и пазари.

Интересен факт за швейцарската валута е, че след присъединяването на Франция към еврозоната, това е единственият останал франк в Европа.

Вижте някои и интересни факти за историята на швейцарския франк: 

Централната банка на Швейцария използва банкноти с деноминации от 10, 20, 50, 100, 200 и 1000 франка.

На лицевата страна на банкнотите има изображения на швейцарския кръст, швейцарските Алпи, портрет на Вилхелм Тел, 13-те звезди на знамето на Европейския съюз, портрет на първия президент на Швейцария, основателят на Швейцарската конфедерация и на първия Федерален президент на Швейцария, Уели Маурер.

От обратната страна на банкнотите има изображения на различни пейзажи и природни забележителности, в това число и връх Матерхорн.

Франкът се дели на 100 единици, като една стотна от франка е рапен на немски, сантим на френски и чентесимо на италиански език.

До 1798 г. множество градове, кантони и абатства са имали право да секат монети на територията на днешна Швейцария, което води до съществуването на 860 различни вида валути в обращение с различна деноминация, тегло и парична структура.

Хелветската република 

През 1798 г. Хелветската република въвежда нова парична структура, която е базирана на бернския талер и се равнявала на 6¾ грама чисто сребро. Този франк се запазва в обращение до края на Хелветската република през 1803 г., но остава като модел за валутите, на няколко от кантоните на реформираната Швейцарска конфедерация.

През 1848 г. в новата конституция на Швейцария е записано, че единствената институция, която има право да емитира пари е федералното правителство. С приетия на 7 май 1850 г. закон за паричната система швейцарският франк е определен за паричната единица на Швейцария. По това време швейцарския франк се е равнявал на френския и двете валути се използвани едновременно.

Латинския валутен съюз и Бретън-Уудската валутна система

През 1865 г. Швейцария, Франция, Белгия и Италия сформират Латинския валутен съюз, като стойността на валутите на четирите държави е обвързана с тази на среброто. Швейцария запазва този стандарт до 30-те годни на миналия век. 

През 1945 г. Швейцария става част от Бретън-Уудската валутна система, с което швейцарският франк е обвързан с долара. Системата е разработена след Втората световна война и се запазва до началото на 70-те години. До май 2000 г. обменният курс на швейцарският франк бе обвързан с цената на златото, като по закон най-малко 40% от стойността му трябваше да е обезпечена със златни резерви. Тази обвързаност със златото приключва след проведен референдум през 2000 г. 

Дълговата криза в Европа 

На фона на дълговата криза в Европа и поради статута си на валута-убежище, швейцарският франк започна да поскъпва и достигна нивото от над 1.30 долара за франк през 2011 г. Това се превръща в проблем за Швейцария, защото поставя под натиск икономиката на страната. Така Централната банка на Швейцария бе принудена да се намеси и да „върже“ франка към еврото определяйки таван на обменния курс при 1.20.

През 2015 г. централната банка “отвърза“ курса на франка спрямо еврото, което доведе до поскъпване на швейцарската валута с около 30% за ден. 

През миналия месец Централната банка на Швейцария обяви 132 млрд. швейцарски франка (143 млрд. долара) загуба за финансовата 2022 г., според предварителните данни на финансовата институция. 

Това е и най-голямата загуба в 116-годишната история на банката, като се равнява на близо 18% от прогнозирания БВП на Швейцария в размер на 744.5 млрд. швейцарски франка (806 млрд. долара).