Централните банки на някои от най-големите икономики в света вероятно вече са достигнали или са на прага на най-високото ниво, на което ще отведат лихвените проценти.

Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) даде индикации, че нейният Управителен съвет смята, че лихвите може би са достигнали това ниво.

След дълго обсъждане на обновените си прогнози за инфлацията и икономическия растеж и какво означават те за паричната политика, от ЕЦБ вдигнаха основната си лихва до рекордните 4%.

Придружаващото заседанието изявление не изключва напълно по-нататъшни повишения, но в него се посочва, че лихвите са на нива, които, ако “бъдат поддържани в достатъчно дълъг период, ще имат значителен принос към навременното връщане на инфлацията към целеви нива.”

Краткосрочните перспективи по отношение на инфлацията изглеждат мрачни и се очаква да засегнат домакинствата сериозно.

Според макроикономическите прогнози на екипа на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната ще бъде средно 5.6% тази година, в сравнение с прогнозираните по-рано 5.4%. Очакванията за следващата година са за 3.2% инфлация при прогнозирани по-рано нива от 3%.

Прогнозата за 2025 г. обаче беше понижена от 2.2% на 2.1%.

Разговорът сега ще се насочи към това как в дългосрочен план лихвите ще се задържат около сегашното ниво, посочваг икономисти, сред които и Холгер Шмидинг от Berenberg. От Deutsche Bank не очакват понижение на лихвите преди септември 2024 г., или 12-месечна пауза при 4%.

Предизвикателствата пред тази прогноза обаче остават, като едно от тях е вероятността от значително по-високи цени на петрола. Фючърсите на суровия петрол наскоро скочиха до 10-месечен връх, което може да се отрази на разходите за стоки и на очакванията за инфлацията в Европа и САЩ.

Въпреки консенсусното мнение относно края на цикъла на повишение на лихвите от страна на ЕЦБ, има един “алтернативен и по-малко оптимистичен сценарий – инфлацията е изненадващо висока и упорита и изглежда структурна”, казва Рафаел Туин, ръководител Капиталови пазари в Tikehau Capital.

“Дезинфлационните фактори напоследък (цени на стоки и суровини) изглеждат губят инерция. Има риск, че при отсъствието на по-убедителен низходящ тренд при цените, ЕЦБ ще сметне битката си срещу инфлацията за незавършена, като на хоризонта се очертава риск от още повишения на лихвите,” казва Туин.

“В това отношение, случващото се с макроикономическите данни в идните седмици ще бъде от решаващо значение,” допълвай той.

Федералният резерв

Председателят на Фед Джеръм Пауъл заяви ясно през миналия месец, че по-нататъшни повишение на лихвите не са изключени и че централната банка е силно загрижена относно това, че инфлацията може да се ускори отново, ако финансовите условия бъдат облекчени.

В юнската си прогноза, която вероятно ще бъде ревизирана тази седмица, централната банка на САЩ не очаква инфлацията да достигне 2.1% до 2025 г.

Месечните данни показват, че ценовият натиск продължава. През август индексът на потребителските цени нараства с най-бързите си месечни темпове за годината, като в основата са енергийните цени и бележи 3.7% ръст на годишна база.

Базовата инфлация беше 0.3% на месечна база и 4.3% на годишна база, докато инфлацията при производствените цени отчита най-голямото си увеличение от юни 2022 г.

Пазарите обаче са почти сигурни, че Фед няма да вдига лихвите през септември и са разделени относно това дали до края на годината ще има нов ръст. В анкета на Reuters сред икономисти 20% от участниците очакват поне едно повишение.

“Предвид относително силните икономически данни и упоритата инфлация, Фед ще поддържа настоящата си нагласа,” казва икономисти от J. Safra Sarasin.

Той “вероятно ще остави едно последно повишение до края на годината в обновената си тримесечна прогноза, въпреки че ние не смятаме, че ще го реализират”, допълва той.

Пазарите продължават да очакват понижение на лихвите от страна на Фед през следващата година, макар че някои анализатори смятат, че това може би е прибързано.

В същата анкета на Reuters 28 икономисти казват, че очакват първо понижение на лихвите през първото тримесечие, докато 33% го позиционират през второто тримесечие.

Централната банка на Англия

Очакванията са Централната банка на Англия да прибегне до едно последно повишение през септември на фона на инфлацията в размер на 6.8% и признаците за натиск върху икономиката и възобновените очаквания за “лека рецесия.”

В своя августовски доклад от банката обявиха, че очакват инфлацията да достигна 5% до края на годината, да падне наполовина до края на следващата година и да достигне целта от 2% в началото на 2025 г.

“Банката вече не се намира в условия, при които повишението на лихвите е недвусмислено необходимо,” казва Маркъс Брукс, главен инвестиционен директор в Quilter Investors, който визира слабите данни за БВП за юли.

Анализатори от BNP Paribas казват, че очакват последно повишение през септември, тъй като ръстът на заплатите и инфлационният натиск се комбинират със смекчаващи показатели за икономическата активност.

Ръстът на заплащането за периода май – юли остава без промяна на рекордно високото ниво от 7.8%, но има и признаци за охлаждане на пазара на труда, като безработицата нараства с 0.5 процентни пункта за същия период.

Имотният пазар е друга сфера на слабост, като просрочените плащания са скочили до седемгодишен връх за трите месеца до юни.

Наблюдава се спад при очаквания ръст на цените и заплащането, докато в същото време по-малко компании съобщшават за затруднения при намирането на служители, казва Джеймс Смит, икономист по развитите пазари в ING.

“Повишение на лихвите през ноември е възможно, но ако приемем, че сме прави за посоката на данните и въз основа на последните изказвания от Централната банка на Англия, смятаме, че паузата при следващото заседание е по-вероятна,” казва Смит.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !