Ликийският път в Турция пресича стръмни планини, покрити с борове, рожкови и ягоди.

Преминава през 25 исторически обекта, включително древните градове Ксантос и Летоон, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

А завършването на пълния маршрут отнема 29 дни. Звучи изтощително, нали?

Не се притеснявайте, колкото и трудно да е това пътешествие, то гарантира много лесен достъп до слънце, море и пясък.

Всичко това на фона на зашеметяващите планини и очарованието на безкрайната шир от чиста синя вода, сливаща се с небето.

Ликийският път представлява 540 километра маркирани пешеходни пътеки на полуостров Теке, простиращ се между Фетие и Анталия на южното средиземноморско крайбрежие на Турция, разказва CNN Travel.

Турция - удивителни гледки и интересни факти

Обхваща област, принадлежала някога на ликийците - демократичен, висококултурен и независим народ, обитавал региона от късната бронзова епоха до края на Римската империя.

Те са били управлявани от персите, приветстват Александър Велики, учат се от гръцката култура и някога са били римска провинция. По времето, когато византийските християни идват тук, за да се заселят, ликийците вече са оставили своя отпечатък.

Ето някои от акцентите на маршрута:

Олюдениз

Pixabay
Pixabay

В западния край на маршрута е куротът Олюдениз. Неговата кристално синя лагуна се впива в Средиземно море и дори в най-лошото време запазва своите нюанси на тюркоаз и аквамарин.

По време на ликийските времена Олюдениз е известен като „земята на светлината и слънцето“. Лагуната е част от национален парк, така че има малка входна такса за достъп до плажа.

Долината на пеперудите

На по-малко от пет километра от Олюдениз се намира Келебеклер Вадиси, известен като Долината на пеперудите.

Почти вертикални скални стени се спускат на 350 метра до зеленото дъно на долина, гъсто покрита с маслинови, плодови, орехови и други дървета.

В задната част на каньона пада мощен водопад, чийто източник е село Фараля, разположено на върха на скалите. Той образува поток, минаващ през средата на долината, изливайки се в морето във впечатляваща игра на сини нюанси.

Дом на 105 вида пеперуди, в Долината на пеперудите има малко съоръжения и това е умишлено.

През 1981 г. кооперация купува котловината от жителите на Фараля, като целта е да се запази естествената й красота, избягвайки търговското развитие. Шест години по-късно правителството я обявява за национален резерват.

Достъпът е най-лесен по вода. Туристическите лодки хвърлят котви в морето само по няколко часа всеки ден, а тези, които желаят да пренощуват, могат да използват споделената услуга за таксиметрови лодки от Олюдениз.

Не се допуска строителството на постоянни сгради, така че настаняването се осъществява в палатки, колиби и бунгала.

Лаптопи, таблети и мобилни телефони са безполезни заради липсата на електричество, от което посетителите на района могат да се възползват най-много за няколко часа на ден.

Фокусът е върху природата. През деня тишината се нарушава само от плискането на вълните по брега, а през нощта - от пращенето на пламъците и изблиците на смях на барбекютата и плажните събирания.

Патара

Pixabay
Pixabay

По маршрута следва древният град Патара. Той датира от 13 век пр. н. е. и е център на Ликия през трети век, под управлението на Птолемей, поради достъпа си до морето.

В историята му са записани много известни имена. Това е родното място на Свети Никола (известен още като Дядо Коледа), както и мястото, на което Свети Павел се качи на кораба, който го отведе до Рим.

Днес останките от този някога проспериращ морски град и важен център на християнството свирят втора цигулка след плажа Патара, известен със своите 19 кв мек пясък и нежни дюни.

Местните жители и туристите се възхищават на малките деликатни бели зрънца натрошен кварц, разпръснати по плажа, които са лесно видими и през кристално чистите морски води.

Една много специална категория задгранични посетители са застрашените морски костенурки карета. Патара е едно от малкото останали места за размножаването им в Средиземно море.

Костенурките пристигат в района всяка година между май и октомври и снасят до 100 яйца всяка. След като ги покрият с пясък, те се връщат във водата, оставяйки следващото поколение на произвола на съдбата.

Веднъж излюпени, малките костенурки трябва да преодолеят редица опасности, като кучета, лисици и птици, така че малко успяват да достигнат до зряла възраст.

Патара е определена като зона под специална защита през 1990 г. Днес тя е дом на изобилие от птици, растения, малки влажни зони и, разбира се, този вълшебен плаж.

Капуташ

Pixabay
Pixabay

Погледнат от въздуха, плажът Капуташ изглежда сякаш някой е изрязал триъгълник от скалите, подобно на парче от торта.

Тясна лента асфалт рязко се извива около скалата, като достъпът до плажа изглежда невъзможен. Само когато стоите на пътя и гледате отвъд ръба, се вижда стълбище със 187 стъпала.

Спускането може да изглежда трудна работа в пламтящата жега, но усилието да стигнете дъното си заслужава. При гмуркане в морето, където подземен поток от студена планинска вода се влива в мекото Средиземно море, ви очаква.

Büyükcakıl

На Büyükcakıl (Големия плаж с камъчета) солена вода, смесена с прясна от подземен извор, се разбива върху кръглите камъни, образуващи брега, които дават името на плажа.

Обувките за плуване са задължителни, а семействата с деца трябва да имат предвид, че камъните под краката рязко отстъпват на морето.

В разгара на сезона плажът е изпълнен с цветни чадъри и любители на слънцето. Това е идеалното място да гледате как слънцето залязва, преди да се отправите към Каш, на малко повече от 1.6 км на запад.

Това е типичен турски крайбрежен град, в който ликийските гробници действат като уличнен ориентир, а влизането в подземен воден резервоар със седем колони, издълбани в скала - една от само двете останали от елинистическия и римския период, е през бар.

Олимпос и Чирали

Pixabay
Pixabay

Дълъг пясъчен участък в източния край на Ликийския път е обгърнат от история.

Планината Олимпос се намира на север, античният град Олимпос на юг, а планината Химера между тях. Олимпос, или Tahtalı Dağı, както се нарича на турски, някога се е смятала за дом на боговете.

Според Омир именно тук богът на морето Посейдон призовал бурята, разбила кораба на Одисей, когато той се прибирал у дома от Троянската война.

Сега туристически обект, бившият град Олимпос някога е основен център на Ликийската федерация, основана през елинистическия период.

Планината Химера, или Янарташ на турски, е кръстена на малките естествени пламъци, изстрелващи се от пукнатини в скалите.

Те са най-видими през нощта, но не са особено високи, така че не очаквайте сериозна пиротехническа проява.

Смята се, че тези огньове горят непрекъснато от 2500 години. Моряците са използвали блясъка на тези запалими газове, за да навигират корабите си и някои казват, че те са били вдъхновение за огнедишащата химера в Илиада на Омир.

Тази част от крайбрежието е разделена на два плажа - Olimpos и Çıralı, всеки със свои собствени характерни черти.

Северният край на плажа Çıralı е обграден от плодородна равнина, изпълнена с палми и маслинови дървета, и има спокойна атмосфера. Южният край, наречен Olimpos Beach, е известен със своите къщички на дърво и вечерни партита край огъня.

И двата споделят една и съща великолепна водна шир с нейната блестяща палитра от необикновени нюанси на синьото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !