Когато цените на акциите падат, инвеститорите често се надяват, че облигациите могат да осигурят солиден буфер срещу волатилността.

Обикновено това се оказва така, но за първи път през последните 150 години облигациите не се представят като актива убежище, на който инвеститорите са свикнали да разчитат и това дърпа надолу доходността на инвестиционните портфейлите като цяло.

Инвестиционният гигант KKR отбеляза тази динамика по-рано през годината, посочвайки, че държавните облигации вече не действат като „буфери“.

Доклад на Morningstar от тази седмица потвърждава това мнение.

Според проучване на компанията, класическият портфейл 60/40, с 60% в акции и 40% в облигации, отбелязва най-лошото си представяне от век и половина през последните няколко години. В този случай акциите са представени от S&P 500, а облигациите от 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ.

„През настоящото десетилетие се отчита единственият пазарен срив за последните 150 години, когато спадът при портфолио 60/40 е по-болезнен от този при портфейл, съставен изцяло от акции“, заявиха от компанията.

Проучването датира от януари 2022 г., когато акциите започнаха своя пазарен спад. Докато акциите се сриваха поради опасения от рецесия, облигациите също претърпяха сериозен срив, тъй като Федералният резерв предприе едно от най-агресивните си повишавания на лихвените проценти от десетилетия.

Въпреки че след това акциите се възстановиха и достигнаха нови върхове, облигациите все още не са излезли напълно от този мечи пазар и това е повлияло на цялостното представяне на портфейла 60/40. Според Morningstar, периодът от 2022 г. насам е единственият случай от поне 1870 г. насам, в който облигациите не са осигурили буфер за значителен спад при акциите.

Въпреки по-слабото представяне от пазара на хартия, трябва да се отбележи, че спад в цената на облигациите се реализира само ако активът бъде продаден преди датата на падежа му. Ако се държи до падеж, главницата все още е защитена и облигацията продължава да носи фиксираната си доходност.

Обикновено цените на облигациите се покачват, когато акциите поевтиняват, тъй като инвеститорите търсят сигурност. Това дава възможност на инвеститорите да ги продадат с печалба, ако желаят.

Въпреки че портфейлът 60/40 претърпя труден период, Емелия Фредлик от Morningstar, старши редактор и съавтор на изследването, заявява, че диверсифицираният подход към изграждането му все още си заслужава.

„Като цяло, портфейлът 60/40 е преживял с 45% по-малко проблеми от портфейл, състоящ се изцяло от акции, по време на сривовете на фондовия пазар през последните 150 години“, пише Фредлик.

Например, докато S&P 500 пада със 79% по време на кризата през 1929 г., понижението при портфейла 60/40 е 53%.

„Портфейлът в съотношение 60/40 е смекчавал удара от почти всеки пазарен срив: Няколко от епизодите в първоначалната ни хронология на сривовете на фондовия пазар дори не бяха регистрирани в списъка с мечи пазари на портфолиото 60/40“, пише Фредлик. „Обратното също важи за облигациите: Докато облигациите останаха в мечи пазар цели 40 години в средата на 20-ти век, портфейлите 60/40 се възстановяваха от различни спадове и достигнаха нови върхове.“

„Ние обаче не можем да знаем колко време ще отнеме на пазарите да се възстановят от срив или откъде ще дойде следващият срив. Така че диверсификацията все още е най-добрият начин за справяне с пазарната несигурност, както на фондовия, така и на облигационния пазар, като същевременно се запази практиката да се инвестира в дългосрочен план.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !