Изкуственият интелект променя софтуерната индустрия с невиждана скорост, а голямото предизвикателство пред бизнеса вече не е дали да използва AI, а как да го внедри ефективно. 

Именно в тази трансформация се намира и EPAM Systems – глобална компания, която повече от 30 години създава софтуерни решения, дигитални платформи и технологии за едни от най-големите организации в света.

Компанията помага на бизнеса да премине от експерименти с изкуствен интелект към реални приложения – чрез изграждане на модели за интеграция, автоматизация на процеси и създаване на ново поколение дигитални продукти. Самата EPAM прилага AI решения първо в собствената си организация, превръщайки се в т.нар. „клиент нула“, преди да ги предлага на своите партньори.

За това как AI променя ролята на софтуерните инженери, кои индустрии вече извличат най-голяма стойност от технологията и какво е бъдещето на IT сектора в България разговаряме с Владимир Начев – Senior Director и Country Head на EPAM Systems България. Той ръководи българския екип на компанията, част е от нея вече цели 11 години и има ключова роля в развитието на организацията у нас.

Изкуственият интелект вече не е експериментална технология, а инструмент, който променя начина, по който работят софтуерните компании и техните клиенти. В България близо 90% от програмистите през 2025 година са използвали AI инструменти, по данни на DEV.bg, а следващата голяма промяна ще бъде преминаването от асистенти към автономни AI системи, които могат самостоятелно да изпълняват цели бизнес процеси. Това коментира в рубриката „Портфейл“ на "Дарик радио" Владимир Начев. 

„Това, което много се променя в момента, са различните скорости, с които се развиват технологиите и с които бизнесът успява да ги внедри. Възможностите, които генеративният изкуствен интелект предлага днес, са много повече от това, което бизнесът успява да приложи“, посочи Начев.

От AI асистенти към автономни „AI фабрики“

Според него изкуственият интелект вече намира приложение във всички индустрии, като компанията му подпомага внедряването му от технологичния сектор до силно регулирани области като банки, финанси и застраховане.

Докато първата вълна на AI беше свързана основно с използването на асистенти, които помагат на служителите да работят по-бързо, следващият етап е изграждането на автономни системи.

„Много интересни са така наречените агенти – системи, които вече автономно извършват дадена дейност. Това, към което се стреми всяка индустрия, е създаването на процеси, в които има автономни стъпки, изпълнявани с помощта на изкуствен интелект“, обясни той.

Този модел често се нарича "AI фабрика" – система, в която отделни AI агенти изпълняват различни задачи, а резултатът от една стъпка захранва следващата.

„Инженерите правят крачка встрани и по-скоро подават входните данни към тази система, но тя е автономна. Те вече не просто пишат код. Те проектират системата, управляват я и задават контекста, върху който AI работи“, каза Начев.

Краят на програмирането такова, каквото го познаваме?

Навлизането на AI промени и ролята на софтуерните инженери. Според Владимир Начев най-голямата промяна е, че програмистите вече не трябва да отделят основната част от времето си за самото изписване на код. 

„Писането на код никога не е било най-стойностната част от работата. Когато знаем какъв код трябва да бъде написан, това вече е до голяма степен решен проблем с помощта на AI“, посочи той.

В бъдеще по-ценни ще бъдат умения като критично мислене, разбиране на бизнес процесите и способността да се формулират правилно проблеми. Работата на програмистите вече е да минат стъпките, които предшестват написването на кода и да дефинират проблема. 

„AI може да напише огромно количество код, но той не може да разбере какъв точно проблем трябва да бъде решен. Човекът трябва да разбере ситуацията, да постави правилните изисквания и да управлява процеса“, каза той.

По негови думи в момента е изключително важно един инженер да разбира бизнеса на компанията, за която създава продукт. Поради тази причина е нужно и надграждане на общи познания у самите програмисти за бизнес средата. 

AI може да увеличи продуктивността с до 30%

Ефектът от внедряването на изкуствен интелект върху производителността не е автоматичен. В началото компаниите често преминават през период на адаптация, преди да видят реални резултати.

„Много често наблюдаваме нещо като буквата J – първоначално продуктивността леко спада, а след това тръгва нагоре“, обясни Начев.

Причината е, че оптимизирането само на една част от процеса не винаги води до по-добър краен резултат.

„Ако ускорим една стъпка, но тя произвежда некачествен резултат, това може да натовари следващите процеси и цялостно организацията да стане по-неефективна“, посочи той.

По думите му компаниите, които успяват правилно да интегрират AI в цялостната си работа, могат да постигнат до 30% оптимизация на ниво организация.

Българските IT специалисти остават конкурентни

Въпреки опасенията, че AI може да доведе до масова загуба на работни места в технологичния сектор, според Начев ролята на специалистите ще се променя, но няма да изчезне.

„Ключовото качество, от което индустрията има нужда, е адаптивността“, каза той.

Ако преди години специалистите са се отличавали с дълбоки знания в конкретна технология, днес все по-важна става способността бързо да се усвояват нови области.

„Преди беше важно човек да знае една технология много добре. Сега е важно да може за една седмица да навлезе в нова тема и да обработва много повече информация“, допълни той.

"Джуниър" програмистите трябва да развият нов тип умения

Навлизането на AI променя и начина, по който младите специалисти започват кариерата си.

Доскоро младшите програмисти обикновено започваха с по-елементарни задачи, чрез които постепенно трупаха опит. Част от тези дейности вече могат да бъдат изпълнявани от AI.

Това обаче не означава край на възможностите за младите кадри.

„Индустрията няма как да спре да въвежда младши специалисти, защото след няколко години няма да има старши специалисти“, каза Начев.

Според него новият профил на успешния млад програмист включва не само технически знания, но и критично мислене; разбиране на бизнес проблеми; способност за работа с различни технологии; готовност за постоянно учене.

Начев казва, че средно днес един програмист остава на едно работно място в индустрията около 3 години. 

"Три години е време, в което човек в една организация успявада се сблъска с проблемите. Видял е какво се случва, постигнал е нещо и може да види какво се случва. Аз съм горд с факта, че в нашата организация има хора от началото на EPAM в България, вече 11 години."

Хибридният модел остава бъдещето на работа

Що се отнася до начина на работа, според Начев технологичният сектор продължава да търси баланс между дистанционната работа и присъствието в офиса.

„Доказахме, че един екип може да бъде ефективен и когато хората работят дистанционно. Но за да се запази тази продуктивност във времето, е необходимо хората периодично да се срещат“, каза той.

Затова все повече компании се насочват към хибриден модел, който комбинира гъвкавостта на дистанционната работа с предимствата на физическата среда.

Софтуерната индустрия влиза в нов етап

Според Владимир Начев следващите години няма да бъдат период на изчезване на софтуерните специалисти, а на трансформация на професията.

„Човешката преценка, критичното мислене и способността да управляваме контекста няма да бъдат заменени от изкуствения интелект“, обобщи той.

Бъдещето на софтуерната индустрия няма да принадлежи на тези, които просто пишат код най-бързо, а на тези, които умеят да използват AI, за да решават по-сложни проблеми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !