Гражданство с адрес Науру - островна държава, обхващаща само 21 кв. км в югозападната част на Тихия океан, може да бъде ваше срещу $105 000.

Малкият, ниско разположен остров стартира инициатива „златен паспорт“ с цел набиране на средства за финансиране на действия в областта на климата.

Науру е изправена пред екзистенциална заплаха от покачващите се морски нива, бурните вълни и ерозията на бреговете със затоплянето на планетата. Но на третата най-малка държава в света й липсват ресурси, за да се предпази от климатичната криза, посочва CNN.

Според правителството, продажбата на гражданство ще помогне за набирането на средствата, необходими за реализацията на план по преместване на 90% от населението на острова от около 12 500 души на по-високи места и изграждане на изцяло нова общност.

Златен паспорт

Златните паспорти не са нова, но пък са противоречива инициатива. Историята е пълна с примери как тя е експлоатирана с цел престъпни действия.

И все пак, докато развиващите се страни се борят да се сдобият с парите, от които се нуждаят, за да се справят с въздействията на променящия се климат - недостиг на финансиране, който вероятно ще се изостри след оттеглянето на САЩ - те са принудени да намерят нови начини за набиране на средства.

„Докато светът обсъжда действията си в областта на климата, ние трябва да предприемем проактивни стъпки, за да осигурим бъдещето на нашата нация“, каза президентът на Науру Дейвид Адеанг пред CNN.

Паспортите ще струват минимум 105 000 долара, но няма да се издават на хора с криминално минало. Личен документ от Науру предлага безвизов достъп до 89 държави, включително Обединеното кралство, Хонконг, Сингапур и Обединените арабски емирства.

Малцина от тези притежатели на нови паспорти вероятно дори ще посетят отдалечен Науру, но гражданството позволява на хората да водят „глобален живот“, според Кирстин Сурак, доцент по политическа социология в Лондонското училище по икономика и автор на The Golden Passport: Global Mobility for Millionaires.

Това може да бъде особено полезно за тези с по-рестриктивни паспорти, казва тя пред CNN.

Остров с трудна и мрачна история

За Науру тази програма е шанс да се осигури бъдещето на острова, който има трудна и мрачна история.

От началото на 1900 г. в страната се добива фосфат. В продължение на почти век островът е изровен от миньори, превърнали центъра му в почти безплоден пейзаж от назъбени скали.

Това прави около 80% от площта му необитаема, което означава, че повечето хора сега живеят по крайбрежните линии, изложени на покачването на морското равнище, което се увеличава с по-бързи темпове от средните за света.

След като фосфатът свършва, Науру търси нови източници на приходи. От началото на 2000-те години той служи като офшорно място за задържане на бежанци и мигранти, опитващи се да се установят в Австралия.

Сега островът е в центъра на противоречив план за копаене в дълбокото море за материали за зеления преход.

Науру дори беше в полезрението на вече опозорения предприемач в сферата на криптовалутите Сам Банкман-Фрид, който представи план за закупуването му и изграждане на бункер за апокалипсис, сочат документи от съдебното дело, водено срещу него.

Гражданство с огромно въздействие

За хората, които живеят там обаче, Науру е всичко друго, но не и надежда за бъдещето.

„Много хора, живеещи на брега, вече са загубили земя – на някои целите им къщи са били погълнати от приливите“, казва Тайрън Дейе, гражданин на Науру и изследовател от бизнес училището Монаш в Австралия.

Продажбата на гражданство може да окаже „абсолютно огромно“ икономическо въздействие върху микродържави - като Науру, според Сурак.

Науру очаква да привлече около 5.6 милиона долара по програмата през първата й година, както и до около 42 милиона долара годишно впоследствие.

Тя ще бъде изградена постепенно, „докато преценяваме всякакви непредвидени последици или отрицателно въздействие“, казва Едуард Кларк, главен изпълнителен директор на Програмата за гражданство на Науру за икономическа и климатична устойчивост.

В крайна сметка, страната и управниците й се надяват програмата да съставлява 19% от общите държавни приходи.

Успехът й ще зависи от това как "приходите се канализират в страната и за какво се използват", казва Сурак. Това означава проверка и прозрачност за това къде отиват средствата и предотвратяване на достъпа на хора, на които иначе би им било забранено да получават паспорти.

По-ранна програма за продажба на гражданство в средата на 90-те години в страната затъна в скандали, включително ареста през 2003 г. в Малайзия на двама предполагаеми терористи от Ал Кайда, носещи паспорти на Науру.

Според правителството, проверката по програмата ще бъде строга и ще изключва граждани на страни, определени като високорискови от ООН, включително Русия и Северна Корея.

Партньорствата с международни организации, включително Световната банка, ще осигурят „експертиза и надзор“, според президента Адеанг.

Науру не е първата страна, която се стреми да финансира борбата си с промените в климата чрез продажба на паспорти.

Карибската нация Доминика, която продава гражданство от 1993 г. насам, наскоро заяви, че използва част от приходите, за да финансира своя „ангажимент да бъде първата страна в света, устойчива на климата до 2030 г.“

Това може да е начин на действие и за други страни, които смятат, че тежестта на справянето с разходите, свързани с изменението на климата, далеч надвишава техните икономически ресурси, докато международното финансиране изглежда пресъхва.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !