През 1867 г. държавният секретар на Съединените щати Уилям Сюърд договаря покупката на Аляска от Русия за 7.2 милиона долара.

По онова време сделката е заклеймена от политическите му противници като „безумие“ и може би това е основната причина, поради която той се отказва от намерението си да добави Гренландия и Исландия към разширяващите се Съединени щати.

Дългогодишният интерес на Америка към Гренландия и други северни територии, включително Канада, е свързан с разширяването на контрола на САЩ върху Северна Америка и все по-важния арктически регион. 

Днес темата отново е на дневен ред, на фона на изказванията на новоизбрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп, който открито заяви интересите си към Гренландия. Той обаче далеч не е първият американски държавен глава, който обмисля подобна оферта. 

Първото предложение от 1868 г.

Ако Аляска е била terra incognita за повечето американци в средата на 19 век, още по-малко те знаят за Гренландия. Ето защо през 1867 г. Сюард нарежда подробно проучване на покрития с лед остров, управляван от Дания.

Докладът, публикуван през 1868 г., описва Гренландия като земя на изобилието. Сюърд пише в резюмето си:

"Гренландия има в огромни количества китове, моржове, тюлени и акули, треска, сьомга, сьомгова пъстърва, херинга, лисици, вълци, северни елени, мечки и безброй птици. Добрите въглища се намират на западния бряг в различни точки, простиращи се далеч на север, евтини за добив и в близост до добри пристанища". 

Подхождайки към Гренландия по същия начин, по който и към Аляска, той я популяризира като земя с почти неизчерпаеми природни ресурси.

През 1868 г. обаче покупката на Аляска, осъществена година по-рано, е активно осмивана във вестниците като „Глупостта на Сюард“, „Ледената кутия на Сюард“ и „Градината на полярната мечка на Андрю Джонсън“.

Ще е нужно да минат десетилетия, преди златната треска в Юкон да превърне Аляска в ценен актив за Съединените щати.

Конгресът и американската общественост нямат апетит за повече "замръзнали територии", така че предложената от Сюард покупка на Гренландия се проваля. 

Тристранната "заменка" от 1910 г.

В началото на 20-ти век се разработва друга схема, с която Съединените щати да сложат ръка на Гренландия. Това предложение, създадено от посланика на САЩ в Дания, не включва директна покупка, а придобиване чрез сложна тристранна замяна.

На 20 септември 1910 г. посланик Морис Игън изпраща писмо до Държавния департамент на САЩ, в което очертава плановете си. По това време Дания все още страда от загубата на ценна територия, наречена Шлезвиг-Холщайн, разположена между страната и Германия.

В разговори с датските лидери Игън измисля начин, по който Дания може потенциално да си върне региона Шлезвиг-Холщайн, който е загубила от германската конфедерация през 1864 г.

Предвижда се Дания да отстъпи Гренландия на Съединените щати, а в замяна САЩ да предадат на Дания група от острови във Филипините.

Тя, от своя страна, трябва да предложи тези филипински острови на Германия, която по това време търси начини за разширяване на влиянието си в Източна Азия. От Германия пък се очаквало да върне Шлезвиг-Холщайн на Дания.

Дори и самият Игън нарича плана си „дръзко предложение“ и очевидно правителството на САЩ гледа на него по същия начин. В крайна сметка, не са предприети никакви действия по размяната на Гренландия, въпреки че може би именно тази идея е проправила пътя на САЩ да купят Вирджинските острови от Дания през 1917 г.

Офертата за 100 милиона долара от 1946 г.

САЩ стигат най-близо до легитимно предложение за закупуване на Гренландия от Дания през 1946 г., веднага след Втората световна война. По време на войната повече от 10 000 съюзнически самолета кацат в Гренландия, за да заредят гориво за бомбардировките в Германия.

Пентагонът смята Гренландия за "най-големия стационарен самолетоносач в света“.  

В началото на Втората световна война Дания обявява своя неутралитет, но Германия нахлува в страната през 1940 г. и я поставя под нацистка окупация.

Тъй като по това време Дания все още управлява Гренландия, в САЩ се увеличава загрижеността, че Германия ще нахлуе на острова, осигурявайки на нацистите северноамериканска база за операции.

През 1941 г. държавният секретар на САЩ подписва договор за защита на Гренландия с посланика на Дания в Съединените щати във Вашингтон, окръг Колумбия.

Пактът прави Америка отговорна за отбраната на Гренландия по време на войната и дава на американските военни правото да построят всички необходими съоръжения за приземяване на своите самолети.

Гренландия се оказва важен стратегически актив по време на Втората световна война, което е и причината за увеличаващия се интерес към закупуването на острова от Дания.

През 1946 г. пратеникът на Държавния департамент за Европа Уилям Тримбъл предлага да плати на Дания 100 милиона долара в злато в замяна на цялата Гренландия.

Предложението обаче е посрещнато с шок и ужас от датчаните. Густав Расмусен, датският външен министър, директно заявява на посланика на САЩ в Дания:

„Въпреки че дължим много на Америка, не смятам, че им дължим целия остров Гренландия". 

Гренландия по време на Студената война 

Студената война между САЩ и Съветския съюз поставя Гренландия в географската средна точка между ядрените сили. "Ако има Трета световна война, нейният стратегически център ще бъде Северният полюс“, заявява американският генерал Х. Х. Арнолд.

Вместо да напуснат Гренландия след края на Втората световна война, САЩ подписват нов договор с Дания през 1951 г., който дава на американските военни дори повече свобода да използват Гренландия като своя база за арктически операции.

Съгласно таен проект с кодово име „Синята сойка“, САЩ изграждат масивна военновъздушна база на северозападния бряг на Гренландия.

Строителството на базата Туле между 1951 и 1953 г. е сравнявано с Панамския канал по своята трудност и сложност. Проектът изисква 12 000 работници и пратки от 300 000 тона товари.

В разгара на Студената война военновъздушната база Туле в Гренландия приютява 10 000 американски войници и дава на САЩ бърз отговор на съветските ядрени заплахи, тъй като американските бомбардировачи, излитащи от Гренландия, могат да достигнат цели, като Ленинград и Москва за няколко часа.

САЩ дори експериментират с изграждането на военни инсталации под ледената покривка на Гренландия, започвайки с аванпост на 150 мили от въздушната база Туле, наречен Camp Century - град под леда със собствена ядрена енергия, зала за боулинг, параклиси, трапезария и библиотека.

Camp Century е доказателство за концепцията за още по-амбициозна схема, наречена Project Iceworm. За този проект американските военни искат да изградят мрежа от железопътни линии под леда на Гренландия, за да превозват ядрени ракети, способни да достигнат съветския континент. Проектът Iceworm обаче никога не е завършен.

Според меморандум, адресиран до президента Дуайт Айзенхауер от неговия министър на отбраната, Пентагонът все още е бил много заинтересован да купи Гренландия до 1955 г., но така и не е направена официална оферта.

Дания предоставя на Гренландия самоуправление през 1979 г., което означава, че островът функционира като суверенна нация, а Дания запазва участие в отбраната и външните работи.

САЩ пък запазват военното си присъствие в Гренландия, въпреки че военновъздушната база Туле е прехвърлена на космическите сили на САЩ през 2020 г. и сега се нарича космическа база Питуфик.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !