Малката островна държава Науру в южната част на Тихия океан е променила името си, заяви нейният президент, като по този начин си е върнала и част от своето наследство.

Президентът Дейвид Адеанг говори пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН – най-голямото събиране на световни лидери – от името на своята държава.

„Изминах дълъг път“, каза той във вторник пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Това, което дълги години беше познато на света като Науру, се връща към името и произношението от миналото си – Наоеро, заяви Адеанг.

„Има моменти в живота на една нация, когато нейният народ е призван да си спомни кой е бил винаги“, добави той. „За нас този момент е настъпил.“

Възстановяване на националната идентичност

Макар имената да са сходни и по същество да представляват една и съща дума, промяната в изписването и произношението е част от усилието на страната да преосмисли – дори да ребрандира – своята идентичност както за собствените си граждани, така и за света. Той определи това не като промяна, а като опит да бъде „потвърдена една истина“.

„В продължение на много години светът познаваше страната ни като Науру. Науру е начинът, по който името ни е звучало за онези, на които им е било трудно да го произнесат, и светът го е запазил“, каза Адеанг. „Но това не е името, което нашият народ използва помежду си.“

Какво още се променя?

Нацията е остров с площ около 8 квадратни мили (приблизително 21 кв. км), с население от около 12 000 души, и е третата най-малка държава в света. Тя става независима през 1968 г. след продължително колониално управление от страна на Великобритания, Нова Зеландия, Австралия и Германия. През август страната официално обяви преименуването си, след като още през февруари сигнализира за намерението си.

Международният код на страната се променя от NRU на NRO, а гражданите ѝ вече ще бъдат наричани dei-Naoero, вместо Nauruan. Името, което обичайно се произнася в чужбина като „Науру“, вече ще се произнася „Наоеро“.

През последния век и други държави са променяли или коригирали имената си по различни причини – от модернизация до отхвърляне на колониалното наследство.

Африканската държава Есватини промени името си от Свазиленд през 2018 г. В Африка Дахомей става Бенин след преврата през 1975 г., а Родезия се превръща в Зимбабве през 1980 г. след края на колониалното управление. Сиам става Тайланд през 1939 г. с цел насърчаване на етническото единство и премахване на чуждото название.

Междувременно Турция официално използва името Türkiye от 1920 г., но през 2022 г. поиска от ООН да използва това изписване и произношение и на английски език – отчасти за да избегне объркването с английската дума за пуйка.

Списъкът продължава. Персия става Иран. Бирма става Мианмар. Горна Волта вече е Буркина Фасо, Златният бряг – Гана, а Цейлон – Шри Ланка.

Очевидно едно име е ключов и интимен израз на идентичността на една нация – както на вътрешната, така и на международната сцена. Изказването на Адеанг във вторник отразяваше именно това, като той внимателно произнасяше името, за да го разграничи от досегашния му вариант.

„Не правим този избор, за да заличим миналото си. Правим го, защото го почитаме“, каза той. „Това име носи паметта за нашите предци, нашия език и нашата идентичност. То винаги е било там. Никога не е било изгубено, никога не е отсъствало. Днес възстановяваме Наоеро.“

А след като приключи речта си за проблемите, пред които е изправен неговият народ – покачването на морското равнище, икономическите предизвикателства и уважението на световната сцена – той завърши обръщението си с три думи:

„Кажете името ни.“

Добави в предпочитани в Google