В покрайнините на североизточния френски град Реймс криволичещи пътища се събират близо до ограден замък. Във въздуха витае спокойствие. Същинското действие обаче се случва на 20 метра под земята.

В този подземен свят има прокопани над 200 км изби с милиони бутилки шампанско, наредени на каменните стени, без етикети и с думите на туристи "Аз бях тук" изписани в покрития с тях прах.

Някои са обърнати надолу, блестейки на приглушената светлина в избите на фона на тунелите, които изглежда не водят никъде. Други пък са наредени в малки пещери, „охранявани“ от порти от ковано желязо. Оттук започва световният пазар на шампанско.

Някои от най-големите иновации в индустрията на шампанското се дължат на изобретателността на няколко жени. През 19-и век Наполеоновият кодекс не позволява на жените да притежават бизнес във Франция без позволение на своя съпруг или баща.

Вдовиците обаче не попадали под това правило, което създава вратичка за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Поммери и Лили Болинже, както и за други, да превърнат лозя в империи и в крайна сметка, да трансформират индустрията на шампанското, променяйки завинаги начина, по който се произвежда и продава.

През 1798 г. Барб-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който управлява малкия бизнес в Реймс на своето семейство с производство на вино и текстилни изделия, който първоначално носи името Clicquot-Muiron et Fils. Той обаче се превръща във финансова катастрофа.

Когато Клико умира през 1805 г. и тя остава вдовица на 27-годишна възраст, Барб-Никол взема нетрадиционното решение да поеме управлението на компанията.

Изпитвайки отчаяна нужда от пари за бизнеса, тя моли своя свекър за сума, която днес се равнява на около 835 000 евро, който изненадващо се съгласява.

От самото начало Барб-Никол използва статута си на вдовица като маркетингов инструмент, който ѝ носи положителни резултати. Компанията става Veuve Clicquot-Ponsardin, като френската дума veuve означава "вдовица".

"Думата вдовица предполагала известно уважение към напитката, тъй като някои от тези напитки били свързани с разврата и дивите партита на кралските дворове в миналото," обяснява пред BBC Колийн М. Гай, автор на книгата „Когато шампанското стана френско“.

Прикрепянето на думата veuve към бутилката създавало влияние, а други производители на шампанско, като Veuve Binet и Veuve Loche, скоро последвали този пример.

"Компаниите, които нямали вдовица за глава на домакинството, създавали нещо като копие на марките, така че да могат да се възползват от тази тенденция," казва Гай.

Въпреки че Барб-Никол се обучава в продължение на четири години при местен производител на вино, за да научи как да разрасне бизнеса си, компанията отново е на ръба на фалита в началото на 19-и век. Тя получава еквивалента на нови 835 000 евро от своя свекър, за да спаси бизнеса.

Тази задача по време на Наполеоновите войни в континентална Европа обаче не е лесна, тъй като затварянията на граници затруднявали придвижването на продукти.

До 1814 г. Барб-Никол вече знае, че не разполага с повече опции. Изправена пред фалит, тя се насочва към нов пазар - Русия. Тъй като френската граница все още е затворена към края на Наполеоновите войни, тя решава да преодолее блокадата.

"Тя прави този огромен залог, тъй като знаела, че ако успее да придвижи продукта си до Русия преди Жан-Реми Моет, който бил нейн отявлен съперник, щяла да вземе известен пазарен дял," казва Тилар Мазео, историк и автор на „Вдовицата Клико“.

"В противен случай, след като границата била официално отворена, шампанското на Моет щяло да пристигне, а той щял да продължи да бъде водещият играч на този много важен руски експортен пазар."

Така Барб-Никол прекарва незаконно хиляди бутилки през границата. Рискът е голям, тъй като това се случва в края на сезона и има вероятност жегата да развали шампанското. Ако пък били заловени, бутилките щели да бъдат конфискувани, което щяло да ѝ донесе още финансови проблеми.

За нейно щастие, шампанското пристига в идеално състояние и превзема пазара с гръм и трясък. "За 90 дни тя се превръща от неизвестен играч в Русия във 'Вдовицата'," казва Мазео.

С търсенето идва и необходимостта от бързо увеличение на производството. Процесът по премахването на мъртвите клетки на дрождите от дъното на бутилките, който е необходима стъпка в производството на шампанско след процеса на отлежаване и ферментация, е досаден и вреден за качеството. Барб-Никол обаче има по-добра идея.

Тя инструктира своите работници да свалят кухненската ѝ маса в избата и да пробият дупки в нея, след което да поставят шишетата обърнати надолу. Така дроджите щели да се утаят в гърлото на бутилката и отстраняването им щяло да става по-бързо.

Работниците били против, но приложили нейната идея, която, в крайна сметка, сработила. Тази техника днес е известна като riddling и все още е съществено важна част от процеса по производство на шампанско.

Втората вдовица, която революционизира индустрията, е Луиз Поммери. Родената през 1819 г., Поммери навлиза в бизнеса към края на живота на Клико. Когато е млада, нейната майка я изпраща на училище в Англия - необичаен ход, който впоследствие се оказва в нейна полза.

"Тя е научена не просто да бродира," казва принц Ален дьо Полиняк, праправнук на Луиз Поммери. "Нейната майка ѝ осигурява образование, което било необичайно за момиче от буржоазията по онова време."

След като завършва образованието си, тя се омъжва за Александър Поммери, който през 1856 г. си партнира с Нарсис Грено, за да развие своята компания за производство на шампанско, създавайки Pommery et Greno.

Александър Поммери умира през 1858 г. За Луиз Поммери следващият ход е ясен. Осем дни след смъртта му тя поема управлението на компанията.

"Съдбата се намесва, а мадам Поммери била подготвена," казва дьо Полиняк. "Тя имала 15-годишен син и бебе на ръце, но вместо да се върне в дома на своята майка, тя решава да поеме управлението на бизнеса."

И докато Клико покорява Русия, Поммери била решена да завладее английския пазар.

По онова време шампанското било болезнено сладко. В някои бутилки имало до 300 грама остатъчна захар, в сравнение с около 12 грама днешно време, а напитката се сервирала с лед.

По тази причина то не било предпочитано от англичаните. Поммери обаче смятала, че може да произвежда шампанско, което да им хареса.

Нейното шампанско излиза на пазара през 1874 г., като напитката била подчертано суха и свежа. То било идеално балансирано и деликатно, но напористо. "Шампанското на Поммери взривява английския пазар, защото англичаните очаквали точно това", казва дьо Полиняк.

Свързаният с шампанското туризъм се появява под прикритието на вдовиците. Докато повечето производители на шампанско строят замъци, след като постигат успех в бизнеса, Поммери прави точно обратното – строи имение като начин за привличане на успех.

След смъртта на Луиз Поммери в средата на 20-и век на сцената излиза Лили Боланже. Тя поема управлението на Bollinger Champagne през 1941 г., след като нейният съпруг и собственик на марката умира.

По онова време правата на жените по отношение на притежанието на бизнес все още били ограничени (едва през 1965 г. жените получават пълни права по отношение на работата, банкирането и управлението на активи), но вдовиците можели да ги заобикалят.

"Тя решава да поеме управлението, въпреки че можела да продаде бизнеса," казва нейният праплеменник Етиен Бизо.

Болинже представя своето шампанско и в САЩ. В продължение на три месеца тя обикаля цялата страна, транспортирайки виното си сама. Според официалната история на Bollinger, тя става толкова популярна, че вестник Chicago American я нарича "първата дама на Франция" през 1961 г.

Няколко години по-късно Болинже пуска шампанското R.D. (recently disgorged) – техника, която тя създава, като оставя бутилката да отлежава с утайката, мъртвите дрожди и люспите от гроздето за продължителен период от време, след което утайката се отстранява от бутилката на ръка.

"Необичайното за тези вдовици е, че те не се омъжват отново," обяснява Гай. "В известен смисъл те го правят заради това, че при повторен брак е трябвало да предадат част от бизнеса на съпрузите си. Така те щели да изгубят статута си, а така успяват да запазят независимостта си."

Независимостта и изобретателността на тези три вдовици проправя пътя за поколения жени след тях, а техните изобретения са увековечени в стъклени бутилки.

"Тази група жени наистина променя нещо – те са били пионери, силно ангажирани в ключовите моменти от производството на шампанско и това важно присъствие е представено и до днес," казва Мелани Тарлан, дванадесето поколение производител на вино и член на La Transmission, Femmes en Champagne, асоциация на производители на шампанско, ръководена от жени.

Тя произвежда шампанско non-dosé, което е с ниско съдържание на захар, отбелязвайки, че Поммери първа създава техниката, която тя все още използва днес.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !