Висши ръководители на ЕС се събират в Тиват, Черна гора, този четвъртък за срещата на върха ЕС-Западни Балкани

Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово са на различни етапи от опитите си да се присъединят към блока. Географски регионът е изцяло обграден от ЕС. В продължение на близо две десетилетия период на относително спокойствие държеше разширяването на заден план, но руската инвазия в Украйна наруши това спокойствие, превръщайки разширяването в критичен приоритет за сигурността.

Става въпрос обаче и за пари. ЕС вече е основният търговски партньор и инвеститор в региона и само миналата година общата стойност на търговията достига над 87 милиарда евро. Това е мащабен двупосочен обмен на тежки машини, химикали и метали, които преминават през границата. Важното е, че ЕС изнася много повече, отколкото внася, реализирайки солидна печалба.

Въпреки това, ЕС не е единствената сила, която следи региона. Брюксел е изправен пред огромен външен натиск, защото Москва, Пекин и Вашингтон активно се конкурират за стратегическо влияние там. Ако Европа остави вакуум във властта пред собствения си праг, други с удоволствие ще го запълнят, пише Euronews.

Регионът вече се е превърнал в нова фронтова линия на геополитическо напрежение, което е най-видимо в Сърбия, където правителството отказва да се съобрази със санкциите на ЕС срещу Москва.

И накрая, столиците на ЕС се опасяват, че добавянето на още държави ще парализира вземането на решения съгласно настоящите правила за гласуване. Ето защо Албания и Сърбия предложиха поетапна интеграция, като временно се отказаха от правото си на вето, само за да влязат през вратата.

Докато председателят на Европейския съвет Антонио Коща пътува из региона, Брюксел очевидно вече не е воден от идеалистична мечта за европейско единство. Това е хладнокръвно изчисление за осигуряване на границите.

Защото, ако ЕС не действа, алтернативата е регион, политически зависим от Русия, икономически зависим от китайски инвестиции или потенциално превърнат в 51-ви щат на САЩ – както беше предложено с Гренландия, Исландия или Канада.