Коледа традиционно е сезон на потребление и духовни размисли.

Това прави предстоящия празник добър период за поставяне на един от основните политически и икономически въпроси, пред които са изправени богатите държави – дали техните граждани могат да продължат да живеят добре в ера на по-бавен икономически растеж.

Това зависи отчасти от политическите и икономическите решение относно това как ще се разпределят ресурсите. Ако обаче заможните държави продължат с користолюбивите и индивидуални нагласи, ще има много нещастие и конфликти.

Ако прегърнат едно по-целенасочено, грижовно и зелено бъдеще, техните граждани може да процъфтяват.

Древните гръцки философи, като Аристотел, са знаели, че материалните неща са необходими, но недостатъчни за добър живот. Хората имат също така социални, интелектуални и дори духовни нужди.

Съвременни проучвания - като това, определящо най-щастливите държави в света, подкрепят тези разсъждения. Доходите са един фактор, който обяснява колко удовлетворени са хората от живота си.

Но социалната подкрепа, добрата продължителност на живота и свободата да вземат собствени решения също са от съществено важно значение. Въпреки това, съвременната култура отдава почетно място на икономическия растеж.

Икономическият прогрес може да е мощна сила за социална промяна. В последните десетилетия бързото увеличение на БВП помогна на милиарди да се измъкнат от бедността.

Хората, които не разполагат с основни материални блага, може да имат нещастен живот. Затова икономиките на бедните страни трябва да продължат да растат.

Междувременно, бедните хора в богатите страни имат нужда от по-големи доходи. Ако икономическият растеж е бавен, това означава, че те ще получават по-голям дял от икономическия пай.

Дори и след задоволяването на основни нужди, допълнителният доход може да повиши щастието на хората.

Ограниченото преследване на пари обаче може да бъде и контрапродуктивно. То обезсърчава хората да отделят време за други неща, които са важни за тях, допринася за климатичните промени и отслабва социалната тъкан.

Във всеки случай, развитите икономики не са нараснали много от световната финансова криза през 2008 г., а бъдещите икономически перспективи са мрачни.

Ако богатите общества продължат да се придържат към хиперматериалистичните нагласи, те се подготвят за сблъсък между това, което желаят и това, което могат да постигнат.

Ерата на бавен икономически растеж

В 15-те години след финансовата криза развитите икономики са нараствали средно с 1.6%, в сравнение с 2.8% в предходните 15 години. От Международния валутен фонд прогнозират среден растеж от 1.7% за следващите пет години.

Можем да се надяваме, че световната икономика няма да се сблъска с нова финансова криза, нова пандемия или още една война с човешки и икономически последици, еквивалентни на руската инвазия в Украйна.

Тя обаче ще се сблъска с множество насрещни ветрове, без дори да вземаме предвид изненадите.

Като за начало, има проблеми от последните кризи. Разходите, свързани със спасителни програми, са повишили брутния държавен дълг на развитите икономики до 112% от БВП, в сравнение със 71% през 2007 г.

Лихвите, които бяха поддържани изкуствено ниски в продължение на десетилетие и половина, сега са близо до историческите норми. Така облекчената парична политика няма да може да даде тласък на икономиката в следващите години.

Богатите демократични държави също така увеличават разходите си за отбрана в отговор на руската инвазия в Украйна и на тракането на оръжия на Китай в Източна Азия.

Купуването на танкове, ракети и изтребители допринася за икономическата продукция. Но също така отклонява ресурси от други сфери и не допринася за увеличаването на бъдещите приходи с толкова, колкото по-продуктивните форми на инвестиции.

От друга страна, има и мегатенденции, които ще натежат над икономиката.

От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозират, че съотношението на хората на възраст над 65 г. към тези в трудоспособна възраст, ще скочи до 53% през 2050 г., в сравнение с 33% през тази година.

По-старите хора е по-малко вероятно да работят и по-вероятно да имат нужда от повече грижи.

Междувременно, светът полага твърде малко усилия в борбата с глобалното затопляне. Това означава, че страните ще трябва да харчат сериозни средства в бъдеще, за да се приспособят към по-горещия свят и да поправят пораженията от климатичните промени.

Дори и да инвестират сериозно в прехода към по-зелени технологии, те ще разполагат с по-малко средства за други сфери.

Разбира се, по-бавният икономически растеж не е неизбежен. Голямата надежда е, че изкуственият интелект ще повиши производителността в икономиката, докато в същото време освободи хората от повтаряща се работа.

Проблемът е, че при този процес може да бъдат унищожени много съществуващи работни места, подхранвайки безпокойство, докато хората се придържат към съществуващия си поминък или изпитват затруднения с намирането на нов.

Културна революция

Развитите икономики обаче имат избор. Една от опциите е да удвоят материализма. Това би могло да е рецепта за увеличаване на разочарованието, ако хората не получават това, към което се стремят.

Както националната, така и международната политика може да стават все по-разпокъсани, а страните да се борят за парче от торта, която не расте толкова бързо.

Другата опция е да се предприеме по-холистичен подход към благосъстоянието, който придава по-голяма тежест на социалните, интелектуалните и духовните нужди на хората. Така ще се полагат повече усилия за изграждането на общности и за защитата на планетата.

Разбира се, материалните изисквания няма да изчезнат. Все още ще има конфликти около това кой какъв дял от икономическия пай получава. Много по-възрастни и по-богати хора биха били недоволни да видят как богатството им се прехвърля на по-млади и по-бедни.

Тези конфликти обаче няма да са толкова остри, ако културните нагласи дават приоритет на социалната солидарност. В крайна сметка, много хора смятат, че животът им е по-полезен, ако дават на обществото.

Нещо повече, правителствата биха могли да насърчават богатите граждани да прехвърлят богатство чрез данъчни инициативи, а не просто чрез данъци.

И въпреки че по-възрастните хора може да не са склонни да променят своите ценности, културната промяна може да се случи, когато по-младите поколения възприемат по-различни идеи. Те вече го правят, особено представителите на т. нар. “поколение Z”, родени между 1996 и 2010 г.

Представителите на поколението Z като цяло са идеалистично настроени, според проучване на консултантската компания McKinsey. Те смятат, че трябва да дадат своя принос за спиране на климатичните промени, искат по-голяма справедливост и настояват за по-целенасочена работа.

В САЩ представителите на поколението Z също така е по-вероятно да страдат от умствени заболявания, в сравнение с други възрастови групи, докато техните европейски връстници страдат от чувството на самостигма.

Финансовите кризи, безпокойството по отношение на климата, пандемията от COVID-19 и глобалното недоволство подхранват песимизъм.

И макар това да е тревожно, то също така предполага, че общество, което цени по-зелената икономика, социалната солидарност и смислената работа, би могло да направи младите хора, и някои по-възрастни, по-удовлетворени от живота.

По този начин животът може да процъфтява в ерата на бавен икономически растеж.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !