Дунавът спада: АЕЦ Козлодуй показва за първи път отвътре как работят помпите на централата

Ниското ниво на Дунав вече е фактор, който трябва да се следи внимателно и от АЕЦ „Козлодуй“. Причината е очевидна – реката осигурява огромните количества вода, необходими на ядрената централа при нормалната работа на двата действащи блока.

При работа на 5-и и 6-и блок централата използва общо около 396 хил. тона вода на час. Около 92% от това количество е свързано с охлаждането на кондензаторите на турбините.

Това обаче не означава, че спадът на Дунав директно поставя под въпрос безопасността на реакторите. Точно обратното, експерти от АЯР направиха ясно разграничение и подчертаха, че нивото на река Дунав няма нищо общо с охлаждането на реакторите и представиха начина, по който АЕЦ „Козлодуй“ може да работи при екстремни нива на реката.

Водата е нужна най-вече за нормалната работа

При нормална експлоатация водата от Дунав постъпва през брегова помпена станция и достига до циркулационните помпени станции на блоковете. В бреговата станция има 34 помпи. При нормален режим около 20 работят, а останалите са резерв. Това разясни Орлин Величков, главна дирекция "Ядрена безопасност" при Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

Водата преминава през кондензаторите на турбините, където охлажда парата след турбината и я превръща обратно във вода.

За всеки от блоковете са предвидени по шест големи циркулационни помпи.

При нормална работа на двата блока общият дебит достига около 396 хил. тона на час. Около 92% от водата се използва за кондензаторите, а останалите около 8% – за други потребители в централата.

Именно затова ниското ниво на Дунав може да се превърне в проблем за производството на електроенергия, но по думи на експертите не се отнася за безопасността на АЕЦ "Козлодуй".

Ако водата не стига, мощността се намалява

Работата на кондензатора зависи както от температурата на водата, така и от нейното количество.

При нормални условия температурата на водата във връщащия канал е около 27–28 градуса, а проектният максимум е 33 градуса. При недостатъчен дебит охлаждането на кондензатора се влошава. Тогава операторите могат да намалят подаването на пара към турбината, което означава и намаляване на мощността на блока. Подобни ограничения вече са се случвали при комбинация от ниско ниво на водата и високи температури.

Това е важно разграничение: ниският Дунав може да ограничи нормалната експлоатация, без това да означава, че системите за безопасност остават без охлаждане.

Цанко Бачийски, председател на АЯР / Снимка: Полина Пенчева

При авария Дунавът вече не е единственият вариант

При отклонение от нормалната експлоатация и при аварийни режими се променя и начинът, по който се отвежда топлината.

Остатъчната топлина от реактора трябва да бъде отвеждана и след спиране на турбината. За това са предвидени отделни системи за безопасност.

Една от тях отвежда топлината от първи контур чрез затворен контур и топлообменник. При определени аварийни режими парата може да бъде отвеждана през специални устройства, които намаляват налягането и осигуряват необходимото охлаждане.

Тези системи не разчитат по същия начин на водата от Дунав.

Застрашен ли е АЕЦ Козлодуй от ниските нива на Дунав?

Шест шахтови станции осигуряват резерв

За охлаждането на системите за безопасност могат да се използват и бризгателни басейни. Те работят със затворен контур и не зависят пряко от постоянен приток на вода от реката.

В АЕЦ „Козлодуй“ има и шест шахтови помпени станции със стратегически запас от вода. Те могат да компенсират загубите от изпарение и да осигурят възможност за автономно отвеждане на остатъчната топлина при определени аварийни режими.

Топъл канал, студен канал и кондензатор / Снимка: Полина Пенчева

Колко още може да падне Дунав?

При разглежданото ниво на реката водата е била около кота 20.64 м по Балтийската система, докато работните колела на помпите са разположени на около 12-13 метра в дълбочина. Помпите вземат вода от по-дълбоката част на Дунав, а не от плиткия ръкав непосредствено до централата. Колкото по-високо е нивото на реката, толкова по-лесно работят помпите.

На работата на помпите могат да влияят различни замърсители. Реката може да носи отпадъци и други материали, но те се задържат на решетките. По-големият проблем според Цанко Бачийски, председател на АЯР, е цъфтежът на водораслите. Не цялото количество водорасли се задържа на решетките – някои са достатъчно фини, за да преминат през тях и да попаднат в студения канал. Това обикновено се случва към края на лятото, като има и години, в които водорасли практически няма. По време на плановия годишен ремонт всички помпи на втория канал се спират и се извършва почистване на натрупаните наноси.

При понижаване на реката може да се включат допълнителни циркулационни помпи, за да се поддържа необходимият дебит. Това обаче е въпрос на баланс и има проектни ограничения. Сред обсъжданите идеи за възможностите как да се избегнат бъдещи проблеми с ниското ниво на реката е работното колело на помпите да бъде понижено с няколко десетки сантиметра, което би създало допълнителен резерв при ниски води.

Това обаче все още е вариант, който трябва да бъде проектиран и оценен. Подобна промяна би могла първоначално да бъде изпробвана на една или две помпи, преди да се приложи по-широко.

Вход на река Дунав към Брегова помпена станция 2 в АЕЦ

Какви действия се предприемат при спадането на нивото на реката?

Основните действия са определени в Процедура за действия при аварийно ниско ниво на река Дунав, както и в редица други програми, насочени към привеждане и поддържане на блоковете в безопасно състояние в условията на понижено ниво.

Основни действия в зависимост от нивото на река Дунав, предвидени в Процедурата са:

21.50 м

- ежедневно следене на изменението на нивото по данни на Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на р. Дунав

- почистване на решетки при необходимост

21.00 м

- създават се максимални запаси от вода и разтвори, необходими при спиране на блоковете

- поддържа се максимално възможно ниво в студения канал

- проверява се работоспособността на помпите в шахтовите помпени станции

20.50 м

- разтоварват се блоковете до достигане на баланс между постъпващата от БПС вода и консумираната от блоковете

20.30 м

- блоковете се разтоварват до мощност, осигуряваща собствените нужди

19.70 м

- изключват се бреговите помпи (остава в работа само една)

- ограничават се максимально потребителите на вода от р. Дунав

Какви действия се предприемат при спадането на нивото на река Дунав?

Ниските води вече са въпрос и за 7-и и 8-и блок

Опитът с ниските нива на Дунав е важен и за бъдещите 7-и и 8-и блок. При тях още на етап проектиране трябва да бъде отчетено как ще се осигурява охлаждането при екстремни хидрологични условия.

Разглеждат се различни варианти – включително нова схема с отделна помпена станция и канал или използване на охладителни кули. Съществуващата инфраструктура около 5-и и 6-и блок не може просто да бъде прехвърлена към новите мощности. Част от каналите имат специфично предназначение и промяната им изисква отделна техническа оценка, според експертите от АЯР.

Така ниското ниво на Дунав се превръща не само в текущ експлоатационен въпрос, но и в параметър, който трябва да бъде заложен в архитектурата на бъдещите мощности.

А ако водата стане твърде много?

При проектирането на централата е разглеждан и обратният сценарий – екстремно високо ниво на Дунав. Според представеното от експертите стрес тестове са разглеждали и сценарии с много високи води, при които площадката на АЕЦ „Козлодуй“ остава незалята. Така и при ниски, и при високи нива на реката основният въпрос е докъде стигат проектните граници и какви независими системи могат да поемат функцията, когато нормалният режим вече не е възможен.

За сегашните блокове това означава следното: ниският Дунав може да наложи ограничения върху нормалната работа и производството, но сам по себе си не означава загуба на възможност за безопасно охлаждане на реакторите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google