Правителството на Република Молдова ще предложи на парламента в Кишинев да обяви извънредно положение в енергийния и хидроложкия сектор на национално ниво за период от 60 дни, считано от 26 септември.

Мярката е превантивна и е необходима, за да могат властите да реагират бързо при евентуални нарушения в снабдяването с енергия, горива и вода, на фона на регионалните рискове и сериозния недостиг на водни ресурси. Срокът на въведените по-рано в двата сектора състояния на тревога изтича на 25 септември. Рисковете, довели до тяхното въвеждане, обаче продължават да съществуват, а с наближаването на студения сезон натискът върху енергийната система ще се увеличи, съобщава Agerpres.

Молдова ще трябва да внася близо 60% от необходимата електроенергия

Според текста на предложението през тази зима около 59% от необходимата електроенергия на Република Молдова ще трябва да бъде покривана чрез внос. В пиковите часове необходимостта от внос се оценява на 400–450 MW, от които около 360 MW представляват гарантиран капацитет.

Що се отнася до природния газ, над 90% от необходимите количества за студения сезон вече са договорени. Към момента няма риск от недостиг на газови количества, но развитието на цените на международните пазари създава финансови рискове и изисква значителни ресурси за закупуване на газ и попълване на задължителните резерви, подчертава молдовското правителство.

Ситуацията с горивата се подобрява, но външните рискове остават

В началото на август наличните запаси са покривали около 3.5 дни потребление, а 109 бензиностанции са съобщавали за липса на определени продукти. В момента запасите са достатъчни за около 10 дни, а броят на бензиностанциите, които съобщават за недостиг, е намалял до под 7. Въпреки това външните рискове остават заради нарушенията на регионалните и международните пазари.

Сериозен недостиг на вода по Днестър и Прут

В същото време Република Молдова е изправена пред сериозен хидроложки дефицит по реките Днестър и Прут.

Ниското ниво на водата може да засегне капацитета за водочерпене и съответно снабдяването на населението с питейна вода. Двата сектора са пряко свързани. Инфраструктурата за водочерпене, изпомпване и пречистване на вода зависи от електроенергията, докато сушата от своя страна намалява производството на водноелектрическа енергия.

Въвеждането на извънредно положение ще позволи на властите, когато ситуацията го изисква, да предприемат временни и пропорционални мерки за:

  • поддържане на запасите и вноса на енергия и горива;
  • защита на домакинствата и критичната инфраструктура;
  • гарантиране на непрекъснатото снабдяване с вода и електроенергия.

Премиерът Василе Тофан подчерта, че правителството трябва да се съсредоточи върху мерките, които могат да намалят въздействието на тези рискове върху населението, включително чрез преразглеждане на помощите за домакинствата през студения сезон.

„Тази зима ще трябва да преразгледаме първоначалното решение и да увеличим компенсациите спрямо първоначалните планове. Трябва да гарантираме, че ще обхванем по-голям брой домакинства. Миналата година обхванахме 620 хил. домакинства и вероятно тази година броят им ще бъде още по-голям. Не можем да контролираме сушата, войната, недостига на горива, но има неща, които можем да контролираме. В този смисъл помощта, предоставяна на хората от правителството, се превръща в абсолютен приоритет“, заявява той.

Ръководителят на правителството подчертава, че мерките са необходими, за да може държавата да реагира навреме, преди външните рискове да засегнат пряко гражданите. Целта на властите е да предотвратят недостига и прекъсванията и да гарантират непрекъснатото снабдяване с енергия, отопление, вода и горива, както и безпроблемната работа на основните услуги.

Предложението за обявяване на извънредно положение предстои да бъде внесено в парламента за разглеждане и одобрение.

Как започна кризата с горивата

През юли Националният център за управление на кризите (CNMC) на Република Молдова обяви състояние на тревога в енергийния и хидроложкия сектор, като едновременно с това определи основните действия, които властите трябва да предприемат. Целта им е да защитят населението и да гарантират непрекъснатата работа на жизненоважните услуги на фона на нарастващите регионални рискове.

Обявяването на национално състояние на тревога в енергийния сектор за 30 дни е било насочено към предотвратяване на евентуални нарушения в снабдяването.

Според властите ситуацията с енергийната сигурност се е влошила бързо заради няколко фактора.

Шокът при цените и нестабилността на пазара

Международните котировки на Platts за дизеловото гориво са се повишили бързо, достигайки около 1300 долара за тон, спрямо 880–900 долара за тон в средата на юни.

В същото време цената на петрола "Брент" е преминала границата от 100 долара за барел, създавайки сериозен финансов натиск върху вносителите.

Логистичната блокада в Червено море

Конфликтът между САЩ и Иран, заедно с атаките на бунтовниците хути, е принудил корабите да променят маршрутите си.

Това е удължило времето за морски транспорт до 4 седмици, увеличило е цените за наем на плавателни съдове и е повлияло на международните котировки на Platts и "Брент".

Сериозен регионален дефицит на дизелови запаси

Той е резултат от съчетанието на няколко критични фактора:

  • спиране на доставките на казахстански петрол през морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум край Новоросийск в Черно море;
  • ограниченията върху реекспорта, наложени от българските власти;
  • сериозните нарушения на регионалните логистични вериги вследствие на атаките срещу петролни обекти в Черно море.
  • Казахстанският петрол е особено важен за рафинериите в Румъния, където около 80% от внасяния суров петрол е с казахстански произход.

Намаляване на търговските запаси

Резервите от дизелово гориво са намалели от безопасно ниво от 17.6 дни в края на юни до 6.9 дни, което налага стриктно управление на наличностите.

Сушата е понижила нивото на Дунав, ограничавайки товарния капацитет на баржите до едва половината от нормалния им капацитет.

Това е блокирало достъпа на големи морски кораби до пристанището Джурджулещ, което е наложило мащабно и по-скъпо пренасочване към сухопътен транспорт.

Освен това временното спиране на доставките на казахстански петрол към румънската рафинерия Petromidia – впоследствие възстановени – е засегнало основния източник на горива за Молдова.

CNMC подчертава, че чрез състоянието на тревога властите активират няколко механизма за намеса, насочени към:

  • гъвкавост на ценовия режим, така че да отразява реалните разходи за придобиване;
  • улесняване на логистиката чрез приоритетно митническо оформяне на вноса и създаване на зелени коридори на границата;
  • защита на потребителите.

И водният дефицит се задълбочава

Въвеждането на състояние на хидроложка тревога за 30 дни се основава на анализ на хидроложките показатели и наличните прогнози, които показват значително намаляване на водните ресурси в речния басейн, от който се снабдява Република Молдова.

„Развитието на ситуацията е обусловено от сериозния недостиг на валежи, регистриран в Карпатския регион, където се формира значителна част от водните ресурси, които впоследствие достигат територията на нашата страна.

Поради тази причина хидроложкият режим в Република Молдова зависи не само от валежите на национално ниво, но и от хидрометеорологичните условия в целия речен басейн“, посочва институцията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google