Четиридесет години след аварията в Чернобил, която разпространи радиация в Европа и накара Италия да се откаже от ядрената енергетика, правителството на премиера Джорджа Мелони подготвя нейното завръщане, докато страната се опитва да укрепи енергийната си сигурност.

Правителството разчита на ново поколение италианци, които виждат ядрената енергия като източник на нисковъглеродно електричество, инструмент в борбата с климатичните промени и начин за осигуряване на стабилни енергийни доставки на фона на сътресенията, свързани с войните в Украйна и Иран.

Според експерти управляващите се надяват тази подкрепа да компенсира мнението на италианците, преживели ядрената авария от 1986 г., които все още свързват атомната енергия с риск и катастрофи и два пъти са отхвърляли ядрената енергетика на национални референдуми.

Очаква се следващата седмица парламентът да одобри предложен от правителството закон, който създава правна рамка за ядрените технологии от ново поколение. След това кабинетът ще разполага с 12 месеца, за да изготви необходимите нормативни актове за лицензиране на реакторите, стандартите за безопасност, управлението на отпадъците и избора на площадки.

„Задължението на правителството в този момент е да създаде условията, така че тези, които в крайна сметка ще вземат решения за изграждането на съоръженията, да могат да го направят“, заяви министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пичето Фратин пред Associated Press.

Промяна на позицията след войната в Украйна

Дебатът в Италия идва на фона на усилията на редица европейски държави, включително Франция и Полша, да разширят или възстановят ядрените си програми заради опасенията за енергийната сигурност и климатичните цели.

За разлика от тях обаче Италия се опитва да възстанови индустрия, която гражданите сами демонтираха преди десетилетия.

Страната някога беше сред пионерите на ядрената енергетика в Европа. Четири реактора работеха до референдума през 1987 г., който на практика сложи край на ядрената програма след аварията в Чернобил.

Нов опит за възраждане на сектора се провали след аварията във Фукушима през 2011 г., когато около 94% от гласувалите отхвърлиха плановете за изграждане на нови реактори.

Затова завръщането на ядрената енергетика в Италия би било една от най-амбициозните промени в енергийната политика на Европа.

Правителството на Мелони твърди, че нарастващото потребление на електроенергия, климатичните цели и необходимостта от енергийна независимост след руската инвазия в Украйна оправдават включването на ядрената енергия отново в италианския енергиен микс.

Пичето Фратин посочва, че търсенето на електроенергия може да се увеличи с поне 30% през следващото десетилетие, което изисква по-разнообразен енергиен микс, а не само възобновяеми източници.

Вместо да възстановява големите централи от миналото, правителството се фокусира върху малки модулни реактори (SMR) и други напреднали технологии, които според поддръжниците им са по-безопасни, по-гъвкави и по-бързи за изграждане.

„Говорим за трето напреднало поколение ядрени технологии – много по-подходящи за нуждите днес, много по-безопасни, защото са с малък размер и с много по-кратки срокове за изграждане“, заяви министърът.

По думите му първите реактори от ново поколение реалистично могат да започнат работа около 2033–2035 г.

Ядрената енергия осигурява около 10% от световното производство на електроенергия и приблизително една четвърт от цялата нисковъглеродна енергия. Опитът на Италия да се върне към атомната енергетика е част от глобална тенденция за възраждане на ядрените технологии, подкрепена от подобрения в безопасността и стремежа към по-ниски разходи.

Държава, разделена между поколенията

В огромната ядрена централа в Латина, южно от Рим, работници със защитни костюми и маски все още демонтират останките от първата ядрена ера на Италия, докато политиците обсъждат как да изградят втора.

Контрастът не убягва на Вивиана Кручиани, която ръководи извеждането от експлоатация на централата, управлявана от държавната компания Sogin.

„Има поколение, което дойде веднага след Чернобил и все още вижда ядрената енергия само през призмата на тази авария“, казва тя пред AP.

„Но има и друго, много по-младо поколение, което е ентусиазирано от ядрената енергия и дори съжалява, че страната все още не е направила крачка към завръщане към тази технология.“

Проучване от юни 2026 г. на изследователската компания Only Numbers показва, че около 55% от италианците подкрепят ядрените централи от ново поколение.

Микеле Говернатори, старши енергиен съветник в климатичния и енергиен мозъчен тръст ECCO, казва, че подкрепата е по-видима сред младите италианци.

„Има по-голяма отвореност, особено сред младите поколения“, посочва той, като отбелязва, че много от тях свързват ядрената енергия с технологичен напредък, а не с авариите от миналото.

20-годишният турист Кристиан Джанети смята, че ядрената енергия може да помогне и на околната среда.

„Мисля, че ядрената енергия може да помогне на природата. Тя е по-устойчива“, казва той.

На въпрос за възможността от нова авария като Чернобил той отговаря, че технологичният напредък е намалил рисковете.

„С експертизата и ресурсите, с които разполагаме днес, смятам, че вероятността е наистина минимална.“

Критиците поставят под въпрос цената

Не всички са убедени в необходимостта от ядреното завръщане.

„Ако използваме ядрената енергия като резервен източник, средните разходи за енергия стават огромни. За съжаление това не е добро допълнение към възобновяемите източници и не е евтино“, казва Говернатори.

Самият министър Пичето Фратин признава, че ядрената енергия няма да реши проблема с високите сметки в краткосрочен план.

„Ядрената енергия няма да намали сметките на потребителите днес. Ядрената енергия на бъдещето може да помогне за това“, заяви той.

Според индустриални оценки един малък модулен реактор с мощност 300 мегавата може да струва между 3 и 6 млрд. евро, без да се включват разходите за инфраструктура и връзка с електропреносната мрежа.

Правителството се надява голяма част от финансирането да дойде от частен капитал.

Говернатори обаче смята, че цената остава най-слабото място в аргументите на кабинета.

„Ядрените проекти, които се изграждат днес в Европа, имат прекомерно високи разходи. От една страна цените са огромни, а от друга – частните инвеститори се оттеглят“, казва той.

Той поставя под въпрос дали малките модулни реактори действително ще променят икономиката на ядрената енергетика, тъй като технологията все още не е доказана в голям търговски мащаб.

Политическото изпитание предстои

Най-голямото политическо препятствие може да се окаже намирането на места за изграждане на реактори и съхранение на отпадъците.

Италия все още няма национално хранилище за съществуващите ядрени отпадъци, голяма част от които се съхраняват във временни обекти в страната.

Всеки бъдещ реактор или площадка за отпадъци вероятно ще срещне силна местна съпротива.

Дори след приемането на закона противниците – включително екологични организации и леви партии – могат да поискат нов референдум, когато станат ясни конкретните места за изграждане на реактори и плановете за съхранение на отпадъците.

Проучванията показват, че подкрепата за ядрената енергия рязко намалява, когато хората бъдат попитани дали биха приели реактор близо до дома си.

Според експерти около шест от десет италианци се противопоставят на изграждането на ядрена централа в собствената им провинция.

„Когато трябва сериозно да се отговори къде ще бъде построена централата и колко ще струва, е вероятно общественото мнение отново да стане негативно“, казва Говернатори.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !