Оказва се, че най-неотложната опасност, свързана с развитието на изкуствения интелект, няма да е способността му да замества работни места, а потенциалът му да причини когнитивен спад за човечеството, или, с други думи, затъпяване.
До този извод са стигнали изследователи на американския технологичен гигант Microsoft и университета Carnegie Mellon. В проучването си те изследват ефектите на AI инструментите върху критичното мислене.
Учените са установили, че колкото по-уверени са хората в способностите на AI да изпълнява определени задачи, толкова по-малко умения за критично мислене използват.
Те са склонни да оставят критичното мислене на ChatGPT, вместо да го направят сами и да укрепят когнитивните си способности. Според експертите:
"Използвани неправилно, технологиите могат наистина да доведат до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени. Иронията на автоматизацията е, че механизирайки рутинните задачи, лишавате потребителя от възможността да упражнява своята преценка и да укрепва когнитивната си мускулатура. Така те остават неподготвени, когато възникнат изключения и не могат да разчитат на изкуствения интелект и машините".

Те са анкетирали 319 души, работещи със знания, данни или информация, за да разберат доколко са уверени във възможностите на AI и колко критично мислене използват, когато използват езиковите модели за изпълнение на задачи.
Критичното мислене е разпределено в шест категории:
- знание,
- разбиране,
- прилагане на идеи в реалния свят,
- анализ,
- синтез,
- оценка.
Анкетираните специалисти са използвали AI инструменти, като ChatGPT, поне веднъж седмично и са дали 936 примера за това как са ги интегрирали в работата си - от търсене на факти до обобщаване на текст.
Те основно използват критично мислене, за да задават ясни подкани към AI, да ги прецизират и да проверяват отговорите във външни източници.
Шестима от седемте изброени изследователи са свързани с Microsoft Research - изследователския филиал на компанията, създаден през 1991 г. Microsoft има дълбоки интереси в AI, като инвестицията му в създателя на ChatGPT OpenAI възлиза на близо $14 милиарда.
Технологичният концерн планира да похарчи $80 милиарда за AI центрове за данни през фискалната година, приключваща през юни.
Изследователите предупреждават, че AI може да направи работните места по-ефективни, но в същото време той може да намали критичната ангажираност, особено при рутинни задачи. В изследването се посочва още:
"Това поражда опасения относно дългосрочната зависимост и намалената способност за решаване на реални проблеми“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Коя е суровината, от която очаква най-големи изненади през 2026 г. Боян Рашев?
- AI ще промени архитектурата. В китайската Долина на изкуствения интелект това вече се случи
- Как един малък полски стартъп се превърна в оценявания на милиарди долари глас на AI?
- Преди университети в Оксфорд, Амстердам и Берлин: INSAIT на 13 място в Европа
ФЬОНИКС Фарма, където работата е кауза
Калкулатори
Най-ново
Коя е суровината, от която очаква най-големи изненади през 2026 г. Боян Рашев?
28.12.2025Заводът на Nokian в наша съседка произведе 1 млн. гуми, планира да стане най-големия в света
28.12.2025Има ли ограничение колко лева ще можем да обменяме в евро на ден?
28.12.2025Ще бъдат ли унищожени машините, които досега печатаха български левове?
28.12.2025Как Майкъл Джордан постави NASCAR на колене?
28.12.2025Европейският хотел, чийто персонал плува до работа
28.12.2025Прочети още
Арестуван в Русия 2 пъти! Срещу Путин! Живял в Москва 13 години! Петър Танев
darik.bgЗнеполски епископ Мелетий за тайнствата на Рождество Христово!
darik.bgНиколина Чакърдъкова за Коледа: Започваме тихо и свършваме шумно
darik.bgСтефановден е - честит празник на всички празнуващи!
9meseca.bg