Оказва се, че най-неотложната опасност, свързана с развитието на изкуствения интелект, няма да е способността му да замества работни места, а потенциалът му да причини когнитивен спад за човечеството, или, с други думи, затъпяване.
До този извод са стигнали изследователи на американския технологичен гигант Microsoft и университета Carnegie Mellon. В проучването си те изследват ефектите на AI инструментите върху критичното мислене.
Учените са установили, че колкото по-уверени са хората в способностите на AI да изпълнява определени задачи, толкова по-малко умения за критично мислене използват.
Те са склонни да оставят критичното мислене на ChatGPT, вместо да го направят сами и да укрепят когнитивните си способности. Според експертите:
"Използвани неправилно, технологиите могат наистина да доведат до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени. Иронията на автоматизацията е, че механизирайки рутинните задачи, лишавате потребителя от възможността да упражнява своята преценка и да укрепва когнитивната си мускулатура. Така те остават неподготвени, когато възникнат изключения и не могат да разчитат на изкуствения интелект и машините".

Те са анкетирали 319 души, работещи със знания, данни или информация, за да разберат доколко са уверени във възможностите на AI и колко критично мислене използват, когато използват езиковите модели за изпълнение на задачи.
Критичното мислене е разпределено в шест категории:
- знание,
- разбиране,
- прилагане на идеи в реалния свят,
- анализ,
- синтез,
- оценка.
Анкетираните специалисти са използвали AI инструменти, като ChatGPT, поне веднъж седмично и са дали 936 примера за това как са ги интегрирали в работата си - от търсене на факти до обобщаване на текст.
Те основно използват критично мислене, за да задават ясни подкани към AI, да ги прецизират и да проверяват отговорите във външни източници.
Шестима от седемте изброени изследователи са свързани с Microsoft Research - изследователския филиал на компанията, създаден през 1991 г. Microsoft има дълбоки интереси в AI, като инвестицията му в създателя на ChatGPT OpenAI възлиза на близо $14 милиарда.
Технологичният концерн планира да похарчи $80 милиарда за AI центрове за данни през фискалната година, приключваща през юни.
Изследователите предупреждават, че AI може да направи работните места по-ефективни, но в същото време той може да намали критичната ангажираност, особено при рутинни задачи. В изследването се посочва още:
"Това поражда опасения относно дългосрочната зависимост и намалената способност за решаване на реални проблеми“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Българска компания продаде първите си 6 дрона, които летят до 4 часа с 80 км/ч
- 95% от интернет трафика на Индия минава през 6 км: Защо това е огромен риск
- МВР обсъжда с американската Axon внедряване на бодикамери, дронове и изкуствен интелект
- OpenAI обяви в кой град ще бъде централата на компанията в Европа
Калкулатори
Най-ново
Не започнахме с бизнес, а с бебе: Как Home of Wool и българската вълна стигнаха 90% продажби в САЩ
преди 7 часаБългарска компания продаде първите си 6 дрона, които летят до 4 часа с 80 км/ч
преди 10 часаКак Guinness превърна бирената криза в рекордни продажби
преди 11 часаУчастник в Survivor Гърция съди шоуто за над 100 млн. долара след ампутация на крака му
преди 11 часаЗащо японците използват чадъри, когато е слънчево?
преди 11 часаКаква е разликата между VOO и VTI?
преди 11 часаПрочети още
ДБ vs. Иво Христов! Орди от тролове и атаки? Говори Божидар Божанов
darik.bgАсен Василев: Радев с чугунените глави не успява!
darik.bgКостадинов: Йотова е секретарката на Радев! Послушничка!
darik.bgОт първото специализирано списание за майчинство до дигитална медия с близо 200 000 активни потребители през 2026 година
9meseca.bg