Оказва се, че най-неотложната опасност, свързана с развитието на изкуствения интелект, няма да е способността му да замества работни места, а потенциалът му да причини когнитивен спад за човечеството, или, с други думи, затъпяване.
До този извод са стигнали изследователи на американския технологичен гигант Microsoft и университета Carnegie Mellon. В проучването си те изследват ефектите на AI инструментите върху критичното мислене.
Учените са установили, че колкото по-уверени са хората в способностите на AI да изпълнява определени задачи, толкова по-малко умения за критично мислене използват.
Те са склонни да оставят критичното мислене на ChatGPT, вместо да го направят сами и да укрепят когнитивните си способности. Според експертите:
"Използвани неправилно, технологиите могат наистина да доведат до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени. Иронията на автоматизацията е, че механизирайки рутинните задачи, лишавате потребителя от възможността да упражнява своята преценка и да укрепва когнитивната си мускулатура. Така те остават неподготвени, когато възникнат изключения и не могат да разчитат на изкуствения интелект и машините".

Те са анкетирали 319 души, работещи със знания, данни или информация, за да разберат доколко са уверени във възможностите на AI и колко критично мислене използват, когато използват езиковите модели за изпълнение на задачи.
Критичното мислене е разпределено в шест категории:
- знание,
- разбиране,
- прилагане на идеи в реалния свят,
- анализ,
- синтез,
- оценка.
Анкетираните специалисти са използвали AI инструменти, като ChatGPT, поне веднъж седмично и са дали 936 примера за това как са ги интегрирали в работата си - от търсене на факти до обобщаване на текст.
Те основно използват критично мислене, за да задават ясни подкани към AI, да ги прецизират и да проверяват отговорите във външни източници.
Шестима от седемте изброени изследователи са свързани с Microsoft Research - изследователския филиал на компанията, създаден през 1991 г. Microsoft има дълбоки интереси в AI, като инвестицията му в създателя на ChatGPT OpenAI възлиза на близо $14 милиарда.
Технологичният концерн планира да похарчи $80 милиарда за AI центрове за данни през фискалната година, приключваща през юни.
Изследователите предупреждават, че AI може да направи работните места по-ефективни, но в същото време той може да намали критичната ангажираност, особено при рутинни задачи. В изследването се посочва още:
"Това поражда опасения относно дългосрочната зависимост и намалената способност за решаване на реални проблеми“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- IPO-то на Anthropic: Ерата на чудесата, оценена на 78 долара за акция
- Батериите вече могат сами да печелят пари: Българска компания въвежда AI, който избира кога да зарежда и продава ток
- OpenAI разширява ChatGPT Ads в България и още 43 държави
- Най-големите IPO-та на Уолстрийт тази година носят загуби на инвеститорите
Калкулатори
Най-ново
За какво харчат най-много българите? Храната остава водещ разход
16.11.2026Растежът има своята цена: как търговските условия влияят върху финансовата устойчивост на бизнеса
16.11.2026Съдебен надзор над Revolut в Италия след разкрити мафиотски преводи за 42 млн. евро
16.11.2026Парите в инвестиционни фондове скочиха с 2.2 млрд. евро за година
16.11.2026IPO-то на Anthropic: Ерата на чудесата, оценена на 78 долара за акция
16.11.2026„Градус“ с втора голяма сделка за 2026 г.: Придоби птицекланица в Чубра
16.11.2026Прочети още
В Световния ден на недоносените деца знакови сгради в България ще светнат в лилаво
9meseca.bg