Оказва се, че най-неотложната опасност, свързана с развитието на изкуствения интелект, няма да е способността му да замества работни места, а потенциалът му да причини когнитивен спад за човечеството, или, с други думи, затъпяване.
До този извод са стигнали изследователи на американския технологичен гигант Microsoft и университета Carnegie Mellon. В проучването си те изследват ефектите на AI инструментите върху критичното мислене.
Учените са установили, че колкото по-уверени са хората в способностите на AI да изпълнява определени задачи, толкова по-малко умения за критично мислене използват.
Те са склонни да оставят критичното мислене на ChatGPT, вместо да го направят сами и да укрепят когнитивните си способности. Според експертите:
"Използвани неправилно, технологиите могат наистина да доведат до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени. Иронията на автоматизацията е, че механизирайки рутинните задачи, лишавате потребителя от възможността да упражнява своята преценка и да укрепва когнитивната си мускулатура. Така те остават неподготвени, когато възникнат изключения и не могат да разчитат на изкуствения интелект и машините".

Те са анкетирали 319 души, работещи със знания, данни или информация, за да разберат доколко са уверени във възможностите на AI и колко критично мислене използват, когато използват езиковите модели за изпълнение на задачи.
Критичното мислене е разпределено в шест категории:
- знание,
- разбиране,
- прилагане на идеи в реалния свят,
- анализ,
- синтез,
- оценка.
Анкетираните специалисти са използвали AI инструменти, като ChatGPT, поне веднъж седмично и са дали 936 примера за това как са ги интегрирали в работата си - от търсене на факти до обобщаване на текст.
Те основно използват критично мислене, за да задават ясни подкани към AI, да ги прецизират и да проверяват отговорите във външни източници.
Шестима от седемте изброени изследователи са свързани с Microsoft Research - изследователския филиал на компанията, създаден през 1991 г. Microsoft има дълбоки интереси в AI, като инвестицията му в създателя на ChatGPT OpenAI възлиза на близо $14 милиарда.
Технологичният концерн планира да похарчи $80 милиарда за AI центрове за данни през фискалната година, приключваща през юни.
Изследователите предупреждават, че AI може да направи работните места по-ефективни, но в същото време той може да намали критичната ангажираност, особено при рутинни задачи. В изследването се посочва още:
"Това поражда опасения относно дългосрочната зависимост и намалената способност за решаване на реални проблеми“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- INSAIT избра 15 млади родни таланти: Дава им над 1000 евро месечно за развитие в България
- Никола Минков: Бизнесът в България мести 5–10% от рекламните си бюджети към ChatGPT
- Глобални технологични лидери се събират в София за SEE FORWARD SUMMIT 2026
- Наталия Георгиева, AIBEST: Време е да превърнем технологичния потенциал на региона в реални резултати
Калкулатори
Най-ново
В само една страна в ЕС е по-скъпо да имаш жилище, отколкото в България
05.10.2026КЗК разреши „Фьоникс Фарма“ да придобие „Медея“ при строги условия
05.10.2026Revolut вече струва 115 млрд. долара, повече от банките Barclays и Société Générale
05.10.2026Австрия вдигна цените: Колко ще ни струва да караме ски по пистите ѝ тази зима
05.10.2026INSAIT избра 15 млади родни таланти: Дава им над 1000 евро месечно за развитие в България
05.10.2026Истанбул–България за 1.5 часа: Турция пуска високоскоростната линия до границата
05.10.2026Прочети още
„Радев уверено върви към бърз провал!“ Анализ на проф. Огнян Минчев
darik.bg„Това убийство е симптом!“ Говори Александър Димов
darik.bgЗащо убиха Илиян Филипов? Схема за черно тото? Версиите според Атанас Чобанов
darik.bgОктомври е Международният месец за борба с рака на гърдата: какво трябва да знае всяка жена
9meseca.bg