Достъпът до медните находища на Така Така в негостоприемния северозапад на Аржентина е много трудна задача.

Нискокачествената медна руда от 0.5 процента на обекта се намира на 3600 метра над морското равнище и на няколкостотин метра под пустиня от червени дюни, вулкани и солени езера. До мястото се пътува седем часа с автомобил от най-близкия град Салта.

За да постигне целта си да произвежда 1 милион тона меден концентрат годишно, регистрираната в Канада компания First Quantum Minerals, която е собственик на Така Така, трябва първо да изчисти 250 млн. тона отпадъчни скали, да осигури енергия за голям град и да построи наново разрушена железопътна линия до Тихоокеанското крайбрежие на Чили. Строителството ще струва около 3.6 млрд. долара.

Медодобивните компании през последните години избягваха да правят големи инвестиции в Аржентина, която страдаше от макроикономическа нестабилност и драматични политически промени в продължение на десетилетия.

В резултат на това страната не е добила почти никаква мед, въпреки че споделя географията на Андите, която превърна нейния съсед Чили в най-големия производител на мед в света с добив от 5 милиона тона годишно.

Но тази ситуация започва да се променя, пише Financial Times. Медта е ключов компонент за електрическите мрежи, вятърните турбини и останалите технологии на енергийния преход.

В същото време, липсата на нови мини изправя света пред недостиг от 7.7 милиона тона годишно през 2034 г., според прогнозите на консултантската компания CRU Group.

Този недостиг привлича вниманието към медните находища на Аржентина във време, когато президентът Хавиер Милей въвежда пропазарни реформи и инвестиционни стимули, предназначени да привлекат чуждестранни инвеститори. 

Аржентина - новата глобална медна дестинация

"Аржентина е следващата дестинация за растеж на медта“, казва Тристан Паскал, главен изпълнителен директор на First Quantum Minerals, добавяйки, че реформите на правителството поставят индустрията на страната на път към" вълнуващо и устойчиво разрастване в продължение на много десетилетия“. 

Мината Така Така, която все още очаква екологична оценка от правителството на провинция Салта, преди да потърси финансов партньор, е един от шестте медни проекта в напреднал стадий на развитие в Северозападна Аржентина.

Има обаче и препятствия, които трябва да се преодолеят, преди тези проекти да станат реалност. Обхванатата от криза икономика на страната ще трябва да привлече около 20 милиарда долара инвестиции и да обнови занемарената си транспортна и енергийна инфраструктура. 

Но ако и шестте проекта бъдат успешни, производството на мед ще надхвърли 1 милион тона до началото на 2030 г., като износът ще се повиши до 6 милиарда долара годишно, според Аржентинската камара на минния бизнес (CAEM). Това би изстреляло страната в Топ 10 на световните производителите.

"Това е оптимистичен, но осъществим сценарий. Светът иска медни проекти на зелено и Аржентина има голям брой от тях“, коментира анализаторът на CRU Group Николас Муньос.

Завръщането на чуждестранните инвеститори

Анализаторите казват, че медта може да доведе до по-голяма и по-дългосрочна полза за икономиката на страната, отколкото финансово нестабилният литий.

Четири нови литиеви мини ще бъдат пуснати в експлоатация до края на 2024 г., но глобалният ценови срив на суровината спря няколко от тези проекти. 

Инвеститорите вече дават признаци, че са готови да подкрепят аржентинската медна индустрия. През юли BHP - най-голямата минна компания в света, заяви, че ще инвестира 2.1 милиарда долара за производство на мед в провинция Сан Хуан в партньорство с канадската Lundin.

Сделката дойде девет седмици, след като BHP загуби офертата за разширяване на достъпа до мед чрез закупуване на Anglo American.

"Решението на такава голяма компания е много ясен знак за доверието в страната и качеството на нашите ресурси. Той ще насърчи и други инвеститори да следват същия път“, коментира пред FT Луис Лусеро, министър на минното дело на Аржентина.

Когато страната прие модерен минен кодекс през 1995 г. и отвори медната мина La Alumbrera две години по-късно, индустрията изглеждаше така, сякаш скоро може да тръгне.

Но този импулс изчезна и докато Чили и Перу процъфтяваха, в Аржентина не бяха отворени други медни проекти, а La Alumbrera затвори през 2018 г.

Добивните компании обвиняват хаотичните промени в политиката. Те казват, че понякога властите променят фискалните правила на кодекса, което води до дълги съдебни спорове и по-високи от очакваните данъци.

Аржентина наложи строг валутен и капиталов контрол през 2011 г., докато някои лидери на перонисткото движение, което управлява през по-голямата част от последните две десетилетия, се противопоставиха на добива по екологични причини.

През последните години обаче нещата се обърнаха. Перу и Чили позагубиха част от блясъка си, тъй като предлагането на нови проекти там е намаляло, докато в същото време политическата реакция срещу минното дело се е увеличила. 

Междувременно, Конгресът на Аржентина през юни одобри схема за стимулиране на инвестиции от над 200 милиона долара, предлагаща на компаниите данъчна стабилност, освобождаване от капиталов контрол за част от печалбите и достъп до международен арбитраж. 

Възможности и предизвикателства

Тристан Паскал от First Quantum Minerals, чиято водеща медна мина в Панама на стойност 10 милиарда долара беше внезапно затворена миналата година - на фона на вълна от протести срещу добива, казва, че с инвестиционната схема Аржентина се отваря за външните партньори, което трябва да улесни намирането на финансиране за Така Така.

И тримата основни кандидати за президент в предизборната кампания в Аржентина миналата година, която беше спечелена от Хавиер Милей, рекламираха минното дело като начин да се стимулира притока на твърда валута в страната и да се стабилизира икономиката.

Все пак би било трудно и шестте минни проекта да се задвижат наведнъж, казва президентът на CAEM Роберто Качола. Повечето ще изискват стотици километри нови пътища, няколко хиляди висококвалифицирани работници и нова инфраструктура за производство и пренос на електроенергия.

Според Николас Муньос от CRU Group, минните компании ще се нуждаят от премахване на валутния и капиталов контрол, преди да започнат строителството. 

"Инвестициите преди строителството са първата стъпка, но истинското изпитание ще дойде, когато компаниите са готови да започнат да строят. Ще бъде ли аржентинската икономика на правилното място, за да заложат милиарди долари на нея?"

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !