Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че страните от еврозоната не трябва допълнително да разхлабват фискалните мерки за справяне с настоящия енергиен шок, а по-скоро да подобрят бюджетните си салда, като от страните с висок дълг се изискват допълнителни усилия.

„По-нататъшното разхлабване на фискалните правила рискува да подкопае доверието в рамката и да увеличи дълга още повече“, пише МВФ в годишната си оценка на икономиката на еврозоната.

Финансовата институция занижи прогнозата си за растежа на икономиката на еврозоната до 0.9% за 2026 г., след като през април прогнозира 1.1% ръст. Прогнозата за инфлацията пък бе повишена от 2.6 на 2.8%.

В целия блок вече е в сила процедура при прекомерен дефицит от 1.5%, която позволява разходи за отбрана, но страните от ЕС, най-засегнати от енергийната криза, искат по-нататъшно облекчаване на фискалните правила. На фона на продължаващата война в Близкия изток европейските вносители, силно зависими от петрол и газ, са особено засегнати.

Последните икономически прогнози показват, че кризата започва да се усеща. Инфлацията нараства, растежът се забавя, а Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви в четвъртък повишаване на лихвените проценти с 0.25% – вероятно не за последен път тази година.

„Шок след шок доведоха до фискални действия за защита на потребителите и бизнеса и това, за съжаление, създаде очакване, че когато има шок, ще има разширена подкрепа“, каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева пред журналисти.

„Предупреждавахме, че живеем в свят, по-склонен към сътресения. Трябва да очакваме, че ще има още сътресения и трябва да бъдем много внимателни как разпределяме оскъдните публични ресурси, като осъзнаваме, че това няма да е последният път, когато това ще е необходимо.“

Държавите с висок дълг искат гъвкавост

Италианският премиер Джорджия Мелони е начело на тези, които искат облекчаване на правилата. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на май Мелони поиска да се използва допълнителна гъвкавост за справяне с енергийната криза.

В отговор Европейската комисия обяви миналата седмица, че гъвкавост може да бъде предоставена само в ограниченията на настоящата рамка, което позволява 0.3% от разходите от 1.5%, вече отпуснати за отбрана, да бъдат прехвърлени към енергетика.

Георгиева заяви пред журналисти, че МВФ „би искал много да види страните дисциплинирани в начина, по който използват тази гъвкавост, особено страните с високи нива на дефицит“.

МВФ приветства последните действия на Комисията и посочи какво трябва да направят страните с висок дълг като Италия.

„Структурната фискална корекция в средносрочен план остава наложителна“, се казва в четвъртъчното изявление, в което се призовават правителствата на еврозоната да намалят дефицитите си – и да увеличат излишъците си, ако имат такива.

С изключение на Германия, МВФ препоръчва „подобряване на структурния първичен баланс с около 3 процентни пункта от БВП между 2025 и 2031 г., което е с допълнителни 1.3 процентни пункта над базовата линия, до голяма степен за страни с високи нива на задлъжнялост“.

С други думи, МВФ призовава за структурна фискална консолидация от страните от еврозоната с допълнителни усилия за страните с висок дълг, които трябва да направят дори повече от вече предвиденото.

„Фискалната корекция ще изисква всеобхватна и надеждна стратегия, която съчетава пренасочване на приоритетите на разходите, подобрена ефективност на разходите и структурни мерки като реформа на социалните помощи, заедно с реформи за стимулиране на растежа, за да се увеличат приходите“, се казва в изявлението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !