Близо 400 000 българи са променили населеното място, в което живеят.

Това показват данните от преброяването на Националния статистически институт, проведено през 2021 г. 

За периода от 2011 до 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода, като от тях жените са 54%, а мъжете - 46%.

С най-висок относителен дял са лицата на възраст 25 - 34 години (26.1% от всички мигранти), а с най-нисък - лицата на възраст 80 и повече навършени години (2.8%).

Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години преобладават мъжете, докато жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 години) и сред лицата на 55 и повече навършени години.

Вътрешна миграция

Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: от градовете в градовете, от градовете в селата, от селата в градовете и от селата в селата.

За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места, отбелязват от Националния статистически институт. 

През периода 2011 - 2021 г. 224 хил. души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22.1%.

Следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хил., или 15.6%, а най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго - 22 хил., или 5.7% от всички мигрирали лица. 

През периода 2011 - 2021 г. 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49% са се заселили в градовете, а останалите 51% - в селата на областта.

Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% - към селата на други области. 

Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София-столица (87.8%), Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51.0%, и Пловдив - 44.7%.

Миграция от и към страната

Към 7 септември 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.

След края на осемдесетте години на миналия век, със смяната на политическата система и отварянето на границите на страната, се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат страната и пребивават в чужбина.

Данните от последното преброяване обаче показват, че успоредно с това се увеличава и броят на завръщащите се в страната. 

Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88.7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%). 

Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14.9%, следва Германия - 41 хил., или 13.1%, Испания - 27 хил., или 8.7%, и Гърция - 27 хил., или 8.5% от пребивавалите в чужбина.

От всички завърнали се в страната българи, най-голям е потокът на тези, които са го направили през последните две години, през 2020 и 2021 г. - общо 49 377 души.

Чуждите граждани, пристигнали в България през последното десетилетие, от 2011 до 2021 година, са 39 853, от които 51.3% са мъже, а 48.7% - жени.  

Преобладават гражданите на страни от Европа (77.4%) и Азия (17.8%) от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София-столица (33.4%), Варна (13.8%), и Бургас (11.5%). 

История на миграционната статистика

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица.

Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер - изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер.

Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица - близо 1.5 милиона, припомнят от НСИ.

През периода 1986 - 2021 г. в програмата на преброяванията е включен въпрос, чрез който се наблюдава последната промяна на местоживеенето на лицата в периода между две преброявания. 

След 1992 г., във връзка с настъпилите промени в политическата система и отварянето на границите на страната, се наблюдава увеличаване на потока на българите, пребивавали в чужбина, както и на онези, завръщащи се в страната.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !