В Съединените щати новинарските емисии редовно съобщават данни за заетостта и ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). В Южна Европа обаче фокусът често пада върху ръста в броя на туристическите посещения.

За много от тези страни туризмът се е превърнал в синоним на бъдещ икономически просперитет. Но дали това е реалистична представа?

Според анализ на Марко Джукич, старши анализатор в Bismar Analysis, публикуван в Palladium Mag, зависимостта на някои държави от разходите на чуждестранните туристи е достигнала потресаващи нива.

Данните от 2019 г., точно преди пандемията от COVID-19, показват, че приходите от международен туризъм съставляват 53% от износа на Черна гора, 51% за Албания, 38% за Хърватия, 28% за Гърция и 23% за Португалия. Дори големи икономики като Испания (19%) и Турция (16%) показват значителна зависимост.

За сравнение, автомобилите формират 17% от износа на Германия, а петролът – 49% от този на Обединените арабски емирства. Изводът е ясен: някои европейски страни са по-зависими от туризма, отколкото Дубай от петрола.

Илюзията за просперитет

На пръв поглед това изглежда като класически пример за сравнително предимство в действие – средиземноморските народи са благословени с прекрасен климат и красива брегова линия.

The Economist дори определи Испания като „най-добрата икономика в развития свят“ в края на миналата година. Но възниква въпросът: има ли значение как една страна изкарва прехраната си, щом БВП расте?

Проблемът е, че историята не познава държава, която да е достигнала до клуба на най-богатите, разчитайки предимно на туризъм. Напротив, много от най-известните туристически дестинации в света като Ямайка, Бали, Малдивите и Фиджи остават бедни по европейските стандарти, въпреки малкото си население.

Изключенията само потвърждават правилото. Става дума за специфични микродържави:

  • Макао: Наричан „китайският Лас Вегас на стероиди“.
  • Андора: Безмитна зона между Франция и Испания.
  • Монако: Суверенен квартал, населен от свръхбогати.
  • Кипър, Малта, Бермудските острови: Финансови центрове в същата или по-голяма степен, отколкото туристически дестинации.

Всички те имат миниатюрно население, което прави техния модел невъзможен за прилагане в държави с милиони жители.

Туризмът не е път към просперитет за Южна Европа или за която и да е нация с повече от незначително население поради самата природа на дейността: за относително ограничено финансово възнаграждение, той е интензивен както по отношение на труда, така и на капитала, като същевременно е на практика конкуренция с нулев резултат между държавите.

Според Джукич, нарастващият дял на туризма в икономиките на южноевропейските страни не е знак за динамика, а „мигаща червена сирена за спешни случаи“ – симптом за икономика, която се проваля във всичко останало.

Казусът Хърватия: Защо сметките не излизат

Ако има държава в Южна Европа, която би могла да забогатее от туризъм, това е Хърватия – с прекрасната си брегова линия, острови и централно местоположение.

Но простата математика показва, че това е невъзможно. За да достигне БВП на глава от населението на Швейцария (около 100 000 долара), Хърватия ще се нуждае от годишен доход от 386 милиарда долара.

При среден разход на турист от 200 долара на ден, това означава 1.93 милиарда нощувки годишно. През 2024 г. страната е регистрирала едва 85 милиона – само 4% от нужната цифра.

Това би изисквало туристическият сектор да нарасне над 20 пъти. Подобен ръст би означавал, че Хърватия трябва да приема по 21.4 милиона туристи всеки ден през лятото, което е абсурдно.

Инфраструктурата за подобен наплив не съществува – нито пътища, нито летища, нито хотели, нито дори канализационни системи. Не съществува и работната ръка.

За да обслужи такъв брой туристи, Хърватия ще се нуждае от 3.4 милиона работници в сектора – двойно повече от цялата ѝ работна сила. Дори всеки хърватин да работи в туризма, пак ще трябва да се „внесат“ 1.7 милиона чуждестранни работници.

Най-важното е, че туристи, които да платят за всичко това, просто не съществуват. Нужните 395 милиона туристически посещения годишно биха представлявали 28% от целия световен пазар.

Ограниченият и ненадежден икономически принос на туризма

Една държава забогатява, като произвежда стойност и генерира икономически излишък (печалба). За разлика от други сектори, туризмът е слаб двигател за генериране на такъв излишък.

  • Производство: Постоянно подобрява производителността чрез технологии и иновации.
  • Финанси: Има почти неограничена мащабируемост, макар и да е конкуренция с нулева сума.
  • Добив на ресурси: Зависи от природни дадености и глобално търсене (напр. петрол, газ).
  • Туризъм: Има изключително нисък таван на производителността на труда. Готвенето, сервирането и почистването са трудоемки дейности, устойчиви на автоматизация.


Мащабирането в туризма е трудно. Всеки нов турист изисква допълнителни имоти, инфраструктура и труд. В един момент пренаселеността започва да намалява стойността както за туристите, така и за местните.

Освен това секторът е силно сезонен и изключително уязвим към кризи като пандемии, войни и рецесии, върху които няма никакъв контрол.

Икономиката, базирана на туризъм, създава клас от неквалифицирани собственици на имоти и много по-голям клас от нископлатени прислужници, като по този начин не развива човешкия капитал на нацията.

Какъв е пътят напред за Южна Европа?

Страните от Южна Европа споделят редица негативни тенденции: застаряващо население, ниска раждаемост, неконкурентоспособни индустрии и емиграция на младите и образованите. В този контекст, туризмът изглежда като лесно решение – имотите не могат да емигрират, а нископлатена работна ръка може да се внесе.

Това обаче е само временно облекчаване на финансовия стрес, което не решава, а дори задълбочава основните проблеми. Според анализа на Джукич, правителствата трябва да спрат да насърчават икономика, базирана на туризъм.

Вместо това, ресурсите трябва да бъдат насочени към повишаване на конкурентоспособността на местните индустрии, създаване на нови сектори, водени от млади предприемачи, и намаляване на данъчната тежест.

Именно напредъкът в тези посоки, а не броят на туристите, пристигащи с полети на RyanAir, ще даде шанс на Южна Европа да просперира през този век.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !