• В сила влязоха обновени директиви на ЕС за т.нар. "храни за закуска", които въвеждат по-строги изисквания за етикетирането на мед, плодови сокове и конфитюри.
  • Промените целят по-голяма прозрачност за произхода на продуктите и по-здравословен избор за европейските граждани, като се увеличава минималното съдържание на плодове в сладките и се изяснява информацията за захарите в соковете.

Нови, по-строги правила на Европейския съюз за етикетирането на мед, плодови сокове, конфитюри и дехидратирано мляко вече са в сила, съобщиха от Европейската комисия в България.

Промените, част от т.нар. „Директиви за закуска“, имат за цел да осигурят по-добра информираност и по-здравословен избор за потребителите в целия ЕС, съобщават от Европейската комисия в България.

Регламентите въвеждат ясни стандарти за състава, етикетирането и предлагането на пазара на тези продукти, като гарантират качество, прозрачност и защита на потребителите.

Предварителното споразумение по тях беше постигнато на 12 февруари 2024 г. между белгийското председателство на Съвета и представители на Европейския парламент.

Край на неясния произход при меда

Една от най-съществените промени засяга етикетирането на меда. Досегашните неясни обозначения като „смес от държави от ЕС и извън ЕС“ вече са в миналото, посочват в публикация от Европейската комисия.

Според новите правила, на етикета трябва да бъдат изброени всички страни на произход в низходящ ред според процентния дял в съдържанието.

За по-голяма прозрачност етикетът ще включва и процента, който всяка държава представлява в сместа. Предвидена е и гъвкавост:

  • Държавите членки могат да решат задължението за посочване на процента да се отнася само за четирите най-големи дяла, ако те съставляват над 50% от сместа.
  • При малки опаковки (под 30 грама) имената на държавите могат да се заменят с техния двубуквен ISO код.

Освен това ще бъде създадена експертна платформа, която да подпомогне Комисията в разработването на методи за откриване на фалшифициране на мед и засилване на контрола, което е ключова стъпка в борбата с измамите.

Повече плодове в конфитюрите и яснота за захарта в соковете

Промените засягат и други популярни продукти за закуска. За да отговорят на нарастващото търсене на продукти с по-малко захар, новите правила въвеждат важни подобрения.

При плодовите сокове
Производителите вече ще могат да изписват на етикета, че продуктът съдържа „само естествени захари“. Това ще помогне на потребителите по-лесно да различават натуралните плодови сокове от нектарите с добавена захар.

Въвеждат се и три нови категории продукти: „плодов сок с намалено съдържание на захар“, „плодов сок с намалено съдържание на захар от концентрат“ и „концентриран плодов сок с намалено съдържание на захар“.

За да попадне в тази категория, от продукта трябва да са извлечени поне 30% от естествените захари и да не съдържа допълнителни подсладители.

При конфитюрите и сладките

Минималното съдържание на плодове се увеличава значително, което ще доведе до по-качествен и по-здравословен продукт с по-малко захар. Новите изисквания са за увеличение от 350 на 450 грама плод на килограм за стандартен конфитюр и от 450 на 500 грама плод на килограм за екстра конфитюр.

При дехидратираното мляко също има новост – разрешава се използването на обработки за производство на продукти без лактоза.

Pixabay
Pixabay

Българската позиция: Нужен е ефективен контрол

По повод промените и пазара на мед в ЕС, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски подчерта необходимостта от строг контрол. По време на конференция в София на тема: „Пазарът на мед в ЕС“ той заяви:

"Необходим е ефективен контрол върху качеството и произхода на меда, който да гарантира защитата както на потребителите, така и на българските производители."

Министър Абровски сподели и личен опит, като разказа, че бащата на съпругата му е пчелар и от него е научил, че кристализацията (захаросването) е естествен процес и белег за автентичност на истинския мед. Той допълни, че при наличие на примеси медът образува различни слоеве при кристализация.

Според него обаче практическите познания не могат да заменят нуждата от надежден лабораторен контрол. Министърът подкрепи идеята за изграждане на специализирана лаборатория в България за установяване на автентичността на меда.

Той изтъкна, че липсата на такъв капацитет в момента затруднява борбата с фалшифицираните продукти и поставя коректните производители в неравностойно положение.

Абровски акцентира и върху уникалните природни дадености на България, като Родопите, където ограничената земеделска дейност създава отлични условия за производство на висококачествен мед с изключителни вкусови качества.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !