До края на годината страната ни ще предаде в Европейската комисия първа версия на проекта за националния план за саниране на сгради до 2050 г.

Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която е председател на междуведомствената работна група, работеща по разработването на плана за преобразуване на съществуващите сгради в такива с нулеви емисии.

„Амбицията ни е до края на следващата година да имаме одобрен национален план, включващ всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на сградите, опазването на околната среда, повишаването на качеството на живот на хората и подобряването на икономиката на страната“.

Тя подчерта, че първоначалният проект е само рамка на мащабната програма. В самия национален план предстои да бъдат разписани детайлно всички изисквания, мерки, ролята на различните участници в процеса, финансовите източници, условията и всички останали параметри.

Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група, отбеляза, че се предлага мащабното саниране на сградите у нас да се осъществи в два хоризонта – до 2030–2035 г. и 2040–2050 г.

Той подчерта, че амбицията е в плана да залегне участието на максимален брой заинтересовани страни – граждани, държавни и местни институции, строителния сектор и отделните браншови организации, както и банковия сектор, който има интерес към програмите за енергийно обновяване.

„В момента санираме около 1% от наличния сграден фонд годишно. За да изпълним изискванията на ЕК, трябва всяка година да обновяваме между 2 и 3% от идентифицираните сгради“.

49% от всички обитавани жилища в страната - с подменена дограма

За изработването на първата версия на Националния план за саниране на сгради за осигуряване на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради с цел постигане на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.  са използвани анализи на „Българо-австрийска консултантска компания“ (БАКК) и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и други.

Цвета Наньова от БАКК представи анализ на съществуващия жилищен фонд у нас. Според него, към днешна дата в страната съществуват 1 165 998 сгради с 3 312 056 жилища със застроена площ от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1.3 милиона жилища.

Почти 83 000 са многофамилните сгради, в които са разположени почти 2 млн. жилища. По думите на Наньова, за последните пет години има спад в броя на обитаваните еднофамилни сгради с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които представляват новото строителство в градовете.

Според оценката на експертите, на обновяване подлежат близо 980 хил. еднофамилни жилища, както и 82 136 многофамилни сгради. Според Наньова:

„Става дума за жилищни сгради с обща площ от малко над 277 млн. кв. м“.

Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са обновени 3022 сгради. С осигурения към момента ресурс се очаква до 2030 г. да има още около 2000.

Анализът показва, че част от домакинствата самостоятелно са предприели мерки за енергийна ефективност със собствени средства. Така 49% от всички обитавани жилища в страната са с подменена дограма, а близо 28% имат изпълнена топлоизолация по външните стени.

Имот в София / Getty Images
Имот в София / Getty Images

Наньова отбеляза още, че най-скъпи за саниране са еднофамилните сгради, тъй като 30% от ресурса отива за подмяна на старите скатни покриви. В същото време, в тях живеят сравнително малко хора – данните от преброяването през 2021 г. показват средно по 2.4 на сто души.

Многофамилните сгради имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, защото обхващат 50% от обитаваната площ, 60% от  жилищата и имат най-висок потенциал за енергийни спестявания.

Камен Симеонов от „ЕнЕфект“ представи междинни данни от анализа на нежилищния сграден фонд, който включва обществени учреждения, като училища, администрации и др., както и промишлени предприятия. Към днешна дата оценките сочат нужда от обновяване на 129 млн. кв. м площ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !