Българите никога не са били по-богати, или поне на хартия. Банковите депозити продължават да растат и вече достигат рекордни нива. Парадоксът е, че точно в момента, когато домакинствата разполагат с най-много спестявания, те не им носят най-голяма доходност.

Причината не е банковата система.

Причината е инфлацията.

Веселин Димитров – трейдър и финансов анализатор в Expat Capital
Веселин Димитров – трейдър и финансов анализатор в Expat Capital

Според Веселин Димитров, трейдър и младши портфолио мениджър от Expat Capital, българите държат десетки милиарди евро в банки, докато парите им губят покупателна стойност. Неговият опит показва, че решението не е да се търси „магическият“ актив, а да се изгради балансиран портфейл с ясна инвестиционна цел.

В свят на висока инфлация, геополитическо напрежение и резки движения на пазарите един от най-големите рискове за спестителите вече не е само загубата на пари, а загубата на тяхната стойност.

„Пари, които просто стоят в такъв режим на висока инфлация, се обезценяват. Точно тук идва ролята на капиталовите пазари, които могат да ни предпазят от това явление“, коментира той. 

По думите му инфлацията остава един от основните фактори, които трябва да бъдат следени от всеки инвеститор.

Как инфлацията намалява парите ни

Според последните данни на НСИ годишната инфлация в България през май е 6.9%, като според експресната предварителна оценка на НСИ през юни 2026 г. се очаква годишната инфлация да бъде 5.6%. Инфлацията в САЩ за месец май пък е 4.1%. И двата примера докосват рекордни измерения. Инфалцията в САЩ е на най-високото си ниво от три години насам, показват данните на Бюрото за икономически анализи. Тази в България пък се нареди сред най-виските в еврозоната, според Евростат. 

Когато инфлацията достигне 6-7%, това означава, че стоките и услугите са поскъпнали със същия процент спрямо година по-рано. Но ефектът върху спестяванията често остава неразбран, защото загубата не се вижда директно в банковата сметка.

„Ако имаме инфлация от 6.9%, това означава, че нашите спестявания реално имат с около 7% по-малка покупателна стойност спрямо миналата година“, обяснява Димитров.

Ако парите са в депозит с доходност от 1%, тази доходност компенсира само малка част от загубата. Останалите близо 6% се превръщат в реално намаляване на покупателната способност. 

Полина Пенчева, DBR
Полина Пенчева, DBR

Още по-съществен е ефектът при натрупване за по-дълъг период.

„Ако погледнем данните от 2021 г. насам, увеличението е с 50% и дори повече. Много често се случва хората да реагират с въпроса: „Как така инфлацията е само 7%, след като за мен хлябът например е поскъпнал много повече в сравнение с преди пет години?“, посочва той.

Защо българите все още предпочитат депозитите

Въпреки че инфлацията намалява реалната стойност на спестяванията, голяма част от българските домакинства продължават да държат средствата си в банкови сметки.

Причината според Димитров е комбинация от исторически страхове и недостатъчна финансова грамотност.

„Основният фактор е липсата на финансова грамотност сред масовото население. Има и ниска търпимост към риска, но интересното е, че виждаме хора, които са готови да инвестират в криптовалути или различни схеми, но се страхуват от регулирания капиталов пазар.“

Според него травмата от финансовата криза през 2008 г. все още влияе върху отношението към акциите. Димитров припомня, че тогава българският индекс SOFIX се срина с над 80%, което остави негативен спомен у много инвеститори.

„Такова събитие няма как да не остави следа. Хората са емоционални и споменът за голяма загуба продължава да влияе и днес“, казва той.

В същото време сред по-младите поколения се наблюдава промяна – все повече хора започват да търсят инвестиционни възможности и да разбират необходимостта парите им да работят.

По думи на Димитров новините определено влияят най-вече върху индивидуалните инвеститори, именно заради емоционалния елемент в техните решения. Много често хората се подвеждат от начина, по който информацията е представена – "журналистите традиционно търсят силни заглавия, а инвестиционните банкери често правят гръмки прогнози, които в някои случаи обслужват и техните собствени интереси".

"За брокерите например е важно да има активна търговия, защото именно по този начин генерират приходите си. За един брокер често е по-изгодно да прогнозира, че златото ще достигне 10 000 долара, защото подобни твърдения привличат внимание и активност на пазара."

Затова Димитров казва, че тези новини трябва да се оценяват критично. В същото време е важно инвеститорът да умее да игнорира част от шума, да излезе извън краткосрочната перспектива и да погледне по-голямата картина.

"Според мен това е един от най-ценните съвети за всеки индивидуален инвеститор. Разбира се, новините трябва да се следят, но не бива да бъдат единственият фактор, който определя инвестиционните решения.“

Акциите срещу инфлацията: защо пазарите продължават да привличат инвеститорите

Исторически капиталовите пазари са един от инструментите, които най-често успяват да надминат инфлацията в дългосрочен план.

Американският индекс S&P 500 например има средна годишна доходност около 9% за период от близо век.

„Последните години дори успяхме да надминем тази доходност. Тези ръстове покриват значителна част от инфлацията“, коментира Димитров.

По думите му и българският капиталов пазар се е представил силно.

„SOFIX също успява да постигне доходност, която е много по-добра от инфлацията в страната.“

Според него по-високата инфлация в България до известна степен е свързана с процеса на догонване на развитите икономики.

„Когато една икономика расте по-бързо, нормално е да има и по-висока инфлация.“

Златото: защита или капан за емоционалния инвеститор

Последните години златото се превърна в един от най-популярните активи сред хората, които търсят защита от несигурността.

Но според Димитров именно популярността му крие риск.

„Когато говорим за инвестиция, човек трябва да знае защо я прави. Ако е спекулативна цел, трябва да е готов да загуби тези пари.“

Той посочва, че много инвеститори са купували злато след силните му ръстове, водени от страх да не изпуснат възможността.

„Много хора инвестираха в злато на неразумни нива. Това показва риска от голяма концентрация в един актив.“

Според него дългосрочно златото може да има роля в портфейла, но не трябва да бъде единствената инвестиция.

„Човек трябва да оцени времевия хоризонт и целта си. На тази база трябва да се създаде портфейл.“

Българските държавни облигации могат да привлекат част от депозитите

Една от темите, които според Димитров заслужават повече внимание, е ролята на държавните ценни книжа.

Българите държат огромен ресурс в банковата система, но голяма част от тези средства не носят реална доходност.

„Имаме огромна база от депозити, която достига десетки милиарди евро. Тези пари стоят в банките и не носят почти никаква доходност.“

Според него държавните облигации могат да бъдат един от начините тези средства да започнат да работят.

„За един гражданин няма много по-сигурен кредитор от собствената му държава.“

Проблемът е, че достъпът на индивидуалните инвеститори до български държавни ценни книжа все още е ограничен.

Всеки може да отиде и да си купи държавни ценни книжа на България. Проблемът е, че минималният номинал, който може да бъде закупен, е 100 хиляди евро. Тоест хората с инвестиции под 100 хиляди евро на практика не могат да участват.

Има държави като Франция, например, където при държавните облигации минималният лот е едно евро – тоест можеш да си купиш облигация дори с малка сума. Разбира се, може да се въведе и минимален праг от 1000 евро, което вероятно би било по-балансиран вариант.“

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !