На днешната дата (20 юни) през 1954 година е открит първият мост, който свързва България и Румъния през река Дунав. Наречен е Мост на дружбата и, по онова време, е най-голямото комбинирано мостово съоръжение за автомобили и влакове в Европа.
Дунав мост е първата подобна конструкция в съвременната ни история, но всъщност първите мостове в тази част от течението на реката са изградени още по времето на Римската империя при управлението на император Траян в началото на 2-ри век след Новата ера.
След това обаче, в продължение на над 18 века сухопътната връзка между териториите на днешна България и Румъния е прекъсната.
Първите проучвания и проекти за изграждането на мост над Дунав, който да свърже сухопътния трафик от Западна и Централна Европа през Балканския полуостров с Бяло море, датират още от средата на 19-и век.
След края на Кримската война (1853-1856 г.) Османската империя започва да обмисля строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград с отклонение от Ниш до Солун. Австроунгарската империя оказва силен натиск за осъществяването на проекта, но той така ѝ не става реалност.
През 1881 г., три години след Освобождението на България, се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, като се обсъжда и възможността за строителство на мост над река Дунав. Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич, но българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото смята, че свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и би струвало прекалено скъпо.
През 1890 година в Румъния дори се провежда търг, в който участват няколко фирми, желаещи да се заемат с изграждането на моста над Дунав. Една от тях е и тази на френския инженер Густав Айфел, станал известен със своята кула в Париж и с изграждането на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Всички тези идеи обаче остават само на хартия. В началото на 20-и век идеята за строителство на мост на река Дунав между България и Румъния отново влиза в дневния ред, но по една или друга причина реализацията ѝ се отлага. Двете Балкански войни, последвани от Първата световна война, водят до ново замразяване на преговорите.
В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включват Румъния, Гърция, Полша, Югославия и други държави. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни така и не успяват да сключат споразумение.
Основната идея, около която се обединяват повечето участници, е за изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер, свързани релефа и почвената характеристика на терена, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.
Преговорите са подновени след края на Втората световна война, но тогава решаваща роля за местоположението и начина на изпълнение на конструкцията има Съветският съюз.
През януари 1948 година между България и Румъния е подписан Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. На срещата, състояла се в Букурещ, двете правителства взимат и решение за изграждане на съоръжение над Дунава между Гиген и Корабия, но две години по-късно, на 11 март 1950 година, Централният комитет на Българската комунистическа партия изразява съгласие с предложените условия от страна на съветското правителство за построяване на моста през река Дунав между Русе и Гюргево.
Изпълнението e възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз, а обектът получава наименованието 889. В България пристигат стотици съветски специалисти, а строителството се изпълнява в условията на строга секретност.
Мостът е изграден само за две години и три месеца - от началото на 1952 г. до март 1954 година. Дължината му е 2224 метра с 38 междинни опори, а пътното платно преминава на 30 метра над реката. Разгънатата площ на стоманените конструкции е почти 200 000 кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности - над 10 000 кв. метра.
Архитектурното оформление на моста е дело на архитект Георги Овчаров, а автор на художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е украинският скулптор Михайло Парашчук.
В днешно време през Дунав мост преминават близо 2000 камиона и над 4000 леки автомобила на ден.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Хуан-Рамон Матас: Искаме да приземим летище София в бъдещето
19.09.2024Ива Ташева: Киберсигурността не е самоцел, а функция на бизнеса
19.09.2024Сателитите на Мъск пречат на учените да виждат вселената
19.09.2024Mr.Bricolage със специална акция Къщички на доброто
19.09.2024YouTube пуска нови AI инструменти за създаване на видео
19.09.2024Tupperware подаде молба за банкрут
19.09.2024Прочети още
За два месеца Земята ще има своя втора луна: Какво трябва да знаем?
darik.bgУнгарско издание твърди, че взривените пейджъри в Ливан идват от българска фирма
darik.bgЕд Шийрън изненада със серенада от лодка бегачка (ВИДЕО)
darik.bgАтлетико Мадрид удари РБ Лайпциг в края (ВИДЕО)
dsport.bgБарселона започна новия сезон в Шампионска лига, както завърши миналия – с червен картон и този път загуба от Монако (ВИДЕО)
dsport.bgАкушерка Руми и нейното шесто внуче Крум - честито!
9meseca.bgГрешки, които правим в градината в края на лятото
idei.bgКакви са предимствата на отделните видове матраци
idei.bgЗдравословни навици за по-дълъг живот
idei.bg