
На 20 юни през 1954 година е открит първият мост, който свързва България и Румъния през река Дунав. Наречен е "Мост на дружбата" и по онова време е най-голямото комбинирано мостово съоръжение за автомобили и влакове в Европа.
Дунав мост е първата подобна конструкция в съвременната ни история, но всъщност първите мостове в тази част от течението на реката са изградени още по времето на Римската империя при управлението на император Траян в началото на II век след Новата ера.
След това обаче, в продължение на над 18 века сухопътната връзка между териториите на днешна България и Румъния е прекъсната.
Първите проучвания и проекти за изграждането на мост над Дунав, който да свърже сухопътния трафик от Западна и Централна Европа през Балканския полуостров с Бяло море, датират още от средата на XIX век.
След края на Кримската война (1853-1856 г.) Османската империя започва да обмисля строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград с отклонение от Ниш до Солун. Австроунгарската империя оказва силен натиск за осъществяването на проекта, но той така ѝ не става реалност.
През 1881 г., три години след Освобождението на България, се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, като се обсъжда и възможността за строителство на мост над река Дунав.
Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич, но българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото смята, че свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и би струвало прекалено скъпо.

През 1890 година в Румъния дори се провежда търг, в който участват няколко фирми, желаещи да се заемат с изграждането на моста над Дунав. Една от тях е и тази на френския инженер Густав Айфел, станал известен със своята кула в Париж и с изграждането на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Всички тези идеи обаче остават само на хартия. В началото на 20-и век идеята за строителство на мост на река Дунав между България и Румъния отново влиза в дневния ред, но по една или друга причина реализацията ѝ се отлага. Двете Балкански войни, последвани от Първата световна война, водят до ново замразяване на преговорите.
В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включват Румъния, Гърция, Полша, Югославия и други държави.
Преговорите са изключително динамични, като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни така и не успяват да сключат споразумение.
Основната идея, около която се обединяват повечето участници, е за изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер, свързани релефа и почвената характеристика на терена, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.
Преговорите са подновени след края на Втората световна война, но тогава решаваща роля за местоположението и начина на изпълнение на конструкцията има Съветският съюз.
През януари 1948 година между България и Румъния е подписан Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. На срещата, състояла се в Букурещ, двете правителства взимат и решение за изграждане на съоръжение над Дунава между Гиген и Корабия, но две години по-късно, на 11 март 1950 година, Централният комитет на Българската комунистическа партия изразява съгласие с предложените условия от страна на съветското правителство за построяване на моста през река Дунав между Русе и Гюргево.
Изпълнението e възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз, а обектът получава наименованието 889. В България пристигат стотици съветски специалисти, а строителството се изпълнява в условията на строга секретност.

Мостът е изграден само за две години и три месеца - от началото на 1952 г. до март 1954 година. Дължината му е 2224 метра с 38 междинни опори, а пътното платно преминава на 30 метра над реката.
Разгънатата площ на стоманените конструкции е почти 200 000 кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности - над 10 000 кв. метра.
Архитектурното оформление на моста е дело на архитект Георги Овчаров, а автор на художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е украинският скулптор Михайло Парашчук.
В днешно време през Дунав мост преминават близо 2000 камиона и над 4000 леки автомобила на ден.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Гръцката METLEN строи завод за танкове Leopard 2A8, след придобиването на българска енергийна компания
- Фердинанд Порше: Историята на гениалния конструктор зад Porsche и Volkswagen
- С 2500-годишна история: Най-старата улица в Европа е в столицата на наша съседка
- Турското кафе: История, ритуали и гадаене
ФЬОНИКС Фарма, където работата е кауза
Калкулатори
Най-ново
Румънски успех: Директор на Mercedes поема ръководството на Dacia
преди 7 часаДецата минават към електронни здравни карти, но профилактичните прегледи остават задължителни
преди 7 часаТурция с най-ниска инфлация от близо четири години
преди 8 часаShell се отказа от строителството на завода си за биогорива в Ротердам
преди 8 часаПлаж се оцвети в синьо заради биолуминесцентни водорасли
преди 8 часа33-годишен стана един от най-богатите милиардерски наследници в Европа
преди 9 часаПрочети още
Звезден юбилей: Чарли Шийн с книга и документален филм навръх 60-годишнината си
darik.bgНаследница на трона? Дъщерята на Ким Чен-ун е с него в Китай
darik.bgСлед 40 години: Vogue казва сбогом на Анна Уинтур и приветства Клоуи Мал
darik.bgБотев Пловдив изригна срещу БФС и телевизията заради деня и часа за дербито с Левски
dsport.bgЯмал, Нико и компания направиха официална тренировка (ВИДЕО+СНИМКИ)
dsport.bgХранене и сън без крайности: Интервю с Елена Чайлева
9meseca.bg