Българската народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България.

Кредитната институция е изцяло държавна собственост и първоначално основната ѝ цел е да отпуска заеми на правителството. 

БНБ е една от най-старите централни банки в света – 13-та по реда на създаването си

През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, като се утвърждава монополното право на банката в тази област. 

При обсъждането на закона в Народното събрание се провеждат разгорещени дебати по повод новата българска парична единица, като депутатите изтъкват множество аргументи, включително и за това как трябва да се казва тя и доколко трябва да бъде съобразена с международните стандарти. 

Освен левове и стотинки, сред обсъжданите възможности са приемането на френските наименования франк и сантим, запазване на името "жълтици", наложено по време на османския период и дори възприемането на монета Александър (на името на първия княз на третата българска държава Александър Батенберг). 

Любопитно е изказването на тогавашния народен представител и бъдещ министър-председателр на страната Стефан Стамболов, който коментира предложенията по следния начин: "Мисля че най-хубавите названия са "франк" и "сантим", защото парите на всичкия свят трябва да бъдат еднакви. Какви са тези побългарявания на монетите? Аз желая да бъдат названията такива, каквито са и във Франция". 

В крайна сметка обаче се приема името на българската парична единица да бъде лев, а нейните по-малки номинали - стотинки. През следващата 1881 година са отсечени и първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

Ролята на БНБ в българската икономика

Първият управител на БНБ е Лудвиг Карбоньор, който е назначен по време на Временното руско управление в страната след Освобождението. На 1 юли 1879 г. той предава ръководството на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, завършил финансовото си образование в Париж. 

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на Българската народна банка. Освен обичайните за централните банки дейности, като емитиране на пари и кредитиране на правителството, тя получава и правото да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка.

По-късно през същата година са пуснати в обращение и първите български банкноти. След финансовата криза от 1899 – 1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт на обезпечение на паричните единици у нас. 

През 1926 г. е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, но банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар. 

През 1937 г. законът отново претърпява промени и централната банка е натоварена със задачата да финансира правителствени проекти в нефинансовия сектор, като инструмент за насърчаване на икономическото развитие. 

След Втората световна война правителството на Отечествения фронт, оглавявано от Българската комунистическа партия, национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ.

Това става през 1947 г., когато централната банка е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. 

През 1947, 1952 и 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обращение. През 1952 г. е основан и Монетният двор, в който започват да се произвеждат всички разменни монети в страната. 

След демократичните промени през 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, според който банката започва да функционира като частно акционерно дружество с основен капитал и органи за управление.

Така централната банка получава възможност да функционира като независимо от държавата юридическо лице. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на нови парични единици и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева.

Това довежда до финансовата криза от 1996 – 1997 г., след което в страната е въведен режим на паричен съвет (т .нар. валутен борд), който функционира и до днес. 

Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ.

Банката няма право да отпуска заеми на правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1999 г. е извършена деноминация на лева в съотношение 1 към 1000. 

Сградата на БНБ 

Интересна е и историята на сградата, в която се намира Българската народна банка.

Първоначално централната банка се помещава под наем на ул. „Славянска“ в София, а по-късно се премества в собствена сграда на ул. „Александър I“, построена по проект на швейцарския архитект от германски произход Анри Майер.

През двете десетилетия, предхождащи Балканските войни от 1912–1913 г., дейността на БНБ се разраства, което поражда необходимостта от нова и по-функционална сграда.

Надстрояването с два етажа на сградата на ул. „Александър I“ след Първата световна война не успява да удовлетвори тази потребност.

По тази причина на 29 март 1920 г. управителният съвет на институцията взима решение да се проектира изцяло ново здание, което да се изгради върху парцел, закупен от банката специално с тази цел.

Създава се и специален фонд, в който се събират суми, отчислени от годишната печалба на банката. Още през следващата година във фонда са събрани повече от определените от Управителния съвет на БНБ средства, но те се оказват недостатъчни и общите разходи в края на 30-те години са десетократно по-големи. 

През ноември 1933 г. Управителният съвет на БНБ приема предложение на управителя Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на извършване на предварително проучване, изготвяне на идеен проект на новата сграда, както и ръководство на строителните дейности.

Арх. Васильов пътува до други европейски държави, за да се запознае с особеностите на сградите на техните централни банки. Строителството започва през 1935 г. и е завършено през 1939 г.

От 1 юли 1940 г. всички дейности на БНБ се преместват в новата сграда на площад „Княз Александър I“, където банката се намира и днес.