Очаква се да бъде поставен нов световен рекорд с изграждането на тунел под Балтийско море между Дания и Германия, който ще намали драстично времето за пътуване и ще подобри връзките на Скандинавия с останалата част на Европа. С дължина 18 км, Fehmarnbelt (Фемарнбелт) ще бъде най-дългият пътен и железопътен тунел в света.

Проектът е забележителен инженерен подвиг – отделните секции на тунела ще бъдат поставяни на морското дъно и съединявани една по една.

Главната строителна площадка се намира при северния вход на тунела, на брега на остров Лоланд в югоизточна Дания. Обектът заема над 500 хектара и включва пристанище и фабрика за производство на т.нар. „елементи“ – отделните секции на тунела.

„Това е огромно съоръжение,“ казва Хенрик Винцентсен, изпълнителен директор на Femern – държавната датска компания, която строи тунела.

Всеки елемент е с дължина 217 м и широчина 42 м, изработен от армиран бетон. За разлика от тунела под Ламанша, който е прокопан под морското дъно, тук ще бъдат използвани 90 отделни елемента, които ще бъдат свързвани като лего.

„С този проект поставяме рекорди,“ казва Винцентсен. „Имало е потопяеми тунели и преди, но никога в такива мащаби.“

Какво ще включва най-големия тунел в света? 

Целият тунел ще включва пет паралелни тръби – две за влакове, две за пътни платна (с по две ленти във всяка посока) и една за обслужване и извънредни ситуации.

Проектът струва около 7,4 млрд. евро (8,1 млрд. долара) и се финансира главно от Дания, а останалите 1,3 млрд. евро идват от Европейската комисия.

Това е един от най-големите инфраструктурни проекти в региона и част от по-широкия план на ЕС за подобряване на наземния транспорт и намаляване на въздушния.

След завършването му пътуването между (Рьодбайхан) Rødbyhavn в южна Дания и Путгартен (Puttgarden) в северна Германия ще трае само 10 минути с кола или 7 минути с влак, заменяйки 45-минутно пътуване с ферибот. Новият маршрут ще съкрати и времето за пътуване между Копенхаген и Хамбург от 5 на 2,5 часа и ще осигури по-зелена алтернатива за превоз на стоки и пътници.

„Това не е само връзка между Дания и Германия – това е връзка между Скандинавия и Централна Европа,“ казва Винцентсен. „Всички печелят. А пътувайки 160 км по-малко, ще се намалят и въглеродните емисии.“

Тунелът се строи от север на юг. Заради меките подземни пластове (глина и креда), не е било възможно да се прокопае тунел. Първоначално се е разглеждала идея за мост, но е отпаднала поради рискове от силни ветрове и сблъсъци с кораби.

Историята на тунела?

Дания и Германия подписват споразумение за строежа още през 2008 г., но проектът е забавен заради възражения от фериботни компании и природозащитни организации. Една от тях – NABU, която твърди, че районът е важен за морския живот, но през 2020 г. съд в Германия отхвърля жалбата им и строителството продължава. За да компенсира въздействието върху околната среда, проектът включва и изграждането на природозащитна зона от 3000 декара.

След откриването на тунела през 2029 г., се очаква ежедневно да го използват над 100 влака и 12 000 автомобила. Приходите от пътни такси ще се използват за изплащане на държавния заем, финансирал проекта, което ще отнеме около 40 години.

Също така се очаква тунелът да стимулира икономиката, бизнеса и туризма в Лоланд – един от най-бедните региони в Дания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google