Когато през 2009 г. China Evergrande, някогашният най-голям строител в Китай, излезе на борсата в Хонконг, пазарът на недвижими имоти в страната беше в точка на кипене. Истерията беше толкова голяма, че на всеки щастливец, успял да купи акции, се падаха 46 разочаровани инвеститори.

Днес времената са коренно различни. Evergrande се превърна в символ на грандиозния бум и последвалия срив на китайския имотен пазар. В понеделник компанията беше изключена от Хонконгската фондова борса – четири години след първите сигнали за финансови трудности и две години след като потърси защита от фалит.

Бавният колапс на имотния сектор

Колапсът на Evergrande, затънала в дългове от 300 милиарда долара, е огледало на бавното и мъчително разпадане на сектора на недвижимите имоти в Китай. Вместо да допуснат внезапен крах, правителствените политики доведоха до продължително забавяне на икономиката, което продължава вече пета година без ясен изход.

Спадът на жилищния пазар не предизвика опустошителен шок, подобен на финансовата криза в САЩ през 2008 г., но тежестта му върху икономиката е осезаема. Миналия месец цените на новите жилища отбелязаха най-бързия си спад от девет месеца насам, а цените на съществуващите имоти продължават да се понижават, сочат данните на Националното статистическо бюро на Китай.

Правителствена намеса без спасителен план

С разрастването на кризата правителството се намеси, за да подкрепи закъсали строителни компании и да предотврати тотален срив. China Vanke, един от най-големите строители в страната, многократно разчита на своя основен акционер – държавната компания Shenzhen Metro – за заеми, с които да обслужва дългове в размер на 51 милиарда долара. Само тази година Shenzhen Metro е отпуснала 3.4 милиарда долара чрез девет заема. Въпреки това Vanke отчете загуба от 1.7 милиарда долара за първата половина на годината, което е с 21% по-лош резултат спрямо същия период на предходната година.

Решението на Пекин от 2020 г. да въведе правила за ограничаване на прекомерното задлъжняване на строителите задейства низходяща спирала. Правителството обаче не предприе цялостно спасяване на индустрията, а се фокусира върху мерки като:

  • Облекчаване на ограниченията за покупка на имоти.
  • Насърчаване на банките да отпускат повече кредити.
  • Избягване на директно наливане на пари в проблемни проекти.

Резултатът е, че „болката ще продължи много дълго време“, коментира Андрю Колие, старши изследовател в Харвардския Кенеди институт.

Този подход е различен от предприетия през кризата от 2015 г., когато Пекин похарчи стотици милиарди долари за изкупуване на стари имоти. Макар тогава политиката да съживи пазара, тя предизвика нов строителен бум, подхранван от огромни дългове.

Китай е „много предпазлив да не налива добри пари в губещи проекти на пазара на недвижими имоти“, казва Колие и добавя, че „идеята, че централното правителство ще спаси сектора, просто няма да се осъществи“.

Ефектът на доминото върху бизнеса и хората

Докато някои от най-големите строители все още се борят за преструктуриране, много по-малки компании вече са фалирали. Спадът унищожи бизнеси и работни места в свързани сектори – от строителство и продажби до озеленяване. Този месец Висшият съд в Хонконг нареди ликвидацията на China South City Holdings, строител от среден мащаб, поради липса на напредък в плановете за преструктуриране.

Сривът на имотния пазар идва в уязвим за китайската икономика момент. Търговската война ограничава износа, а потребителските разходи са слаби. Правителствените инвестиции в технологии като полупроводници и роботика няма да дадат резултат достатъчно бързо, за да компенсират свиващия се имотен сектор, който в пика си съставляваше около 30% от икономиката на страната.

Личните истории зад статистиката

Последните данни са тревожни. Въпреки забавянето на новото строителство, броят на непродадените жилища расте. През първите седем месеца на 2025 г. обемът на новото строителство е спаднал с близо 20% на годишна база. Същевременно броят на празните жилища за продажба е над два пъти по-висок от историческата средна стойност, според Yicai, финансова медийна група, подкрепяна от правителството на Шанхай.

Виктория Ю, 35-годишна, преживява това на собствен гръб. През февруари тя обявява за продажба апартамента си в Хъфей. Купува го преди три години за около 330 000 долара и инвестира още 80 000 долара в обзавеждане. Обявява го на първоначалната покупна цена, но всички оферти са с поне 15% по-ниски. В крайна сметка тя сваля обявата, неспособна да приеме загуба от над 100 000 долара. Нейният брокер я съветва да приеме по-малка загуба сега, „защото по-късно ще се продава още по-трудно“.

Дори в градове като Пекин и Шанхай властите облекчават ограниченията, за да стимулират търсенето. Лили Чжан, която наскоро продава апартамента си в столицата, остава изненадана от слабостта на пазара. Тя продава под исканата цена и се чувства късметлийка, че изобщо е сключила сделка.

„Никой не беше готов да предложи цена и това беше много страшно“, споделя тя. След девет години собственост тя излиза на нула, „сякаш нищо не се е случило“.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !