Начините на пътуване и придвижване по света ще се променят изцяло с промяната на глобалните приоритети и появата на нови технологии.

В челните редици на тази еволюция ще са летищата – жизненоважни центрове за икономиката на всеки град и водещ фактор за световната икономика.

С наближаването на края на 2023г., Марш – водещата световна компания за професионални услуги в областта на управление на риска, стратегическите решения и човешкия капитал, обяви публикуването на подробен доклад, който предлага анализ на бъдещето на летищата и представя трансформациите, които тези ключови транспортни центрове ще претърпят през 2030, 2040 и 2050 г.

В доклада се посочват пет основни тенденции, засягащи бъдещето на летищата, наред с предизвикателствата за постигане на устойчиво развитие до 2050 г.

Постигане на нулеви въглеродни емисии

Авиационната индустрия се ангажира да постигне нулеви въглеродни емисии до 2050 г. Тази амбициозна цел изисква енергийна ефективност и алтернативни източници на енергия.

Въпреки че са отговорни за едва 2 до 5% от всички авиационни емисии, на летищата се гледа като на основния фактор, който ще създаде условия за намаляване на въглеродния отпечатък и поддържане устойчивостта на цялата авиационна система.

Технология и иновации

Инвестирането в нови технологии, като биометрични данни, изкуствен интелект, 3D принтинг и автоматизация, не само ще подобри преживяването на пътниците, но и ще позволи на летищата да управляват по-ефективно своите съоръжения.

С възприемането на иновациите и интегрирането на новите функции в своята архитектура, летищата могат да се позиционират като двигател за развитието на въздушния транспорт в бъдеще.

Интермодална свързаност

Летищните хъбове ще останат важното свързващо звено за своите региони и двигател за тяхното развитие, осигурявайки придвижването на хора и стоки.

От съществено значението ще е интермодалната свързаност и необходимостта летищата да се интегрират с други видове транспорт, като високоскоростните железопътни линии и автономните превозни средства.

В сътрудничество с публичния сектор, ще се цели постигане на непрекъсната транспортна връзка от градовете към летищните центрове чрез зелен транспорт.

Променящата се работна сила

Недостигът на работна сила, започнал още в началото на COVID-19, създава риск индустрията да не може да отговори на нарастващия брой пътувания.

Изкуствения интелект (AI) и другите технологии, променящи начина, по който оперират летищата, ще създаде нужда от преквалификация на служителите – за работа в дигитална среда, комуникация с клиентите, кибер сигурност и информационни технологии.

Революция в преживяването за пътниците

Дигитализията на летищата ще позволи преживяването на пътниците да се адаптира според нуждите им и да става все по-ефикасно.

Ще се създадат услуги за взимане и оставяне на багажа от и до дома или хотела. През електронни устройства и приложения пътниците ще управляват всеки аспект от своето пътуване.

Летищата ще трябва да трансфомират облика си, като включат нови услуги – кина, басейни, виртуални стаи. Ще се създадат „авиополиси“ (Aerotropolis).

На локално ниво

Локалната гледна точка върху тенденциите, заложени в доклада, е споделена от страна на д-р Франк Кванте, CEO на Fraport Twin Star, и Хесус Кабейеро, CEO на SOF Connect.

„Летищата ни в Бургас и Варна се присъединиха към резолюцията на ACI Europe за нулеви нетни емисии до 2045 г. и стриктно следваме плана на организацията за постигането им с помощта на иновативни подходи и устойчива инфраструктура.

Част от това е и инвестицията ни в фотоволтаични централи. От гледна точка на технологични иновации, нашите летища следват тенденциите и внедряваме дигитални решения и изкуствен интелект. Целим да предоставяме изключително високо ниво на услуги на клиента, а същевременно да поддържаме отлично операционно ниво”, сподели д-р Кванте.

„SOF Connect полага целенасочени усилия в ESG и смятам, че вече имаме впечатляващи постижения. Отчетохме напредъка си в тази посока в първия годишен доклад за устойчивост през 2022 г.

Заложили сме две амбициозни цели – редуциране на парниковите газове с 28% до 2026 г. и постигане на неутрални климатични операции за всички летищни компании и оператори до 2036 г. с 15% с компенсации и 15% до 2050 без компенсации“, сподели Хесус Кабейро.

„По отношение на технологичните иновации, инвестициите на летището в подобряване на ИКТ инфраструктурата, и цифрова трансформация, имат за цел да модернизират и отговорят на развиващите се оперативни потребности.

Плановете ни включват интегрирането на биометрични данни и операционни анализи на пътникопотока. В допълнение, целим да подобрим нашите B2C предложения, включително чекин, Wi-Fi, електронни гейтове и информационни киоски.

Подобряването на пътническото преживяване, разширяването на авиационната свързаност на България с Европа и света, приложението на зелената енергия, чистата околна среда и устойчивото развитие са сред основните приоритети в стратегията за модернизация на летище София“, допълни той.

Летищата на бъдещето

Освен тенденциите, докладът представя и четирите вида летища, които ще се появят в бъдеще. Те включват глобални свързващи центрове, летища за отдих, градски летища и шампиони в товарните превози. 

Всеки тип има характеристики, изпълняващи различни цели в рамките на развиващата се авиационна екосистема.

Водещото летище на 2030 г. ще се характеризира с безпроблемна обработка на пътниците, усъвършенствани мерки за сигурност и фокус върху устойчивостта. Летището на 2040 г. ще има силна автоматизация, интермодална свързаност и фокус върху преживяването на пътниците.

Летището на 2050 г. ще е с напълно автономни операции, безпроблемна интермодална свързаност и фокус върху устойчивостта.

„Виждам бъдещето на летищата през следващите 10, 20 и 30 години през призмата на устойчивостта и постигането на CO2 неутрални емисии, а също и през безпроблемното пътуване за всички пътници.

Виждам през идните десетилетия високотехнологичните решения да се интегрират със сензорните технологи и AI за подобряване на услугите. В краткосрочен план, целта ни за следващите 5 години е да работим върху подобряване на свързаността на Бургас и Варна, както и да се фокусираме върху намаляването на CO2 емисиите, интегрирането на AI и дигитализацията“, завърши д-р Франке Кванте от Fraport Twin Star.

„Интегрирането на нови технологии на летищата, значително ще промени пътническото изживяване и ще направи процеса по пътуване много по-ефективен.

От тази гледна точка, използването на биометрични данни, автоматизиране на процесите по сигурност, паспортна проверка и бординг, ще направи престоя на терминалите значително по-гладък.

Очаквам големи промени при обработката на багаж, не само от гледна точка на чекирането му още у дома и получаването му на крайната дестинация, но също и по-автономен процес, без нужда от човешка намеса.

Автономността е сериозна тема и за наземните самолетни операции и управлението на наземните съоръжения. Важно е да споменем и новите форми на авиационна мобилност като авиотаксита, които ще генерират сериозна промяна за летищната инфраструктура, както и самолети, задвижвани от водород и устойчиви авиационни горива“, сподели Хесус Кабейеро, CEO на SOF Connect.

„Основните ни цели за идните 5 години включват реновация на Терминал 2, прехвърляне на самолетния трафик от 70-годишната сграда на Терминал 1 към Терминал 2.

В този период също ще увеличим броят на чекин гишетата, ще внедрим система за анализ на пътникопотока, както и дигитална система за управление на бордни карти и ще удвоим зоната за проверка на сигурността. В този период планираме и да започнем изграждането на Терминал 3“, допълни той.

Предизвикателствата

Авиационната индустрия в международен план е изправена пред редица предизвикателства, включително изменението на климата, ограниченията на работната сила и променящите се очаквания на пътниците.

Справянето с тези предизвикателства ще изисква комбинация от технологични иновации, оперативни подобрения и сътрудничество между летищата, авиокомпаниите и другите заинтересовани страни в авиационната индустрия.

За да бъде защитена инфраструктурата в бъдеще, ръководителите на летищата, и регулаторните органи, трябва да предвидят промените и да определят приоритетни инициативи за 2030 г. и след това.

От съществено значение е да се изгради общо разбиране за това, което предстои, а подготовката на бъдещето на летищата започва сега.

С възприемането на иновации, сътрудничеството и устойчивостта, летищата могат да продължат да бъдат решаващи фактори за световната икономика и да спомогнат за оформянето на бъдещето на авиационната индустрия през следващите десетилетия, заключва докладът.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !