• Инвеститорите са почти сигурни в ново увеличение на основния лихвен процент от Европейската централна банка.
  • Въпреки това решението е сложно, тъй като инфлацията в еврозоната се движи основно от цените на енергията, докато базовият ценови натиск показва признаци на отслабване

Европейската централна банка (ЕЦБ) почти сигурно ще повиши лихвените проценти в четвъртък, като инвеститорите оценяват вероятността за такъв ход като близка до 100%.

Самото решение изглежда почти предрешено. По-сложният въпрос е защо ЕЦБ трябва да повишава лихвите и доколко това решение се подкрепя от икономическите данни, пише Euronews.

Очакваното увеличение с 0.25 процентни пункта би повишило депозитната лихва на ЕЦБ от 2.25% на 2.5%.

Трудността пред централната банка не е толкова в това дали да предприеме тази стъпка, а в аргументите зад нея и в това дали те ще издържат на фона на последните данни.

Енергията движи инфлацията

Пътят към очакваното увеличение на лихвите беше сравнително кратък.

На 11 юни ЕЦБ повиши лихвите за първи път от три години, като увеличи депозитната ставка от 2% на 2.25%. Причината беше енергийният шок, предизвикан от войната с Иран.

През юли централната банка остави лихвите без промяна, но Кристин Лагард даде ясен сигнал за по-твърда позиция през септември.

Данните за инфлацията през август окончателно засилиха очакванията за ново увеличение.

Инфлацията в еврозоната достигна 3.3%, спрямо 2.9% през юли, което е най-високото ниво от септември 2023 г.

Основният двигател е енергията. Инфлацията при енергийните продукти се ускори до 14.3%, спрямо 10.3% през юли.

Поглед отвъд общия инфлационен показател обаче показва различна картина.

Базовата инфлация всъщност намалява

Базовата инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, се понижава до 2.4% от 2.5%.

Още по-показателен е спадът при инфлацията в сектора на услугите – компонентът, който е най-тясно свързан със заплатите и вътрешното търсене.

Тя намалява до 3% от 3.3%.

Това означава, че засега има малко доказателства, че високите енергийни цени се прехвърлят широко върху останалите стоки и услуги.

Именно това икономистите определят като „вторични ефекти“.

Липсата на такива ефекти е един от най-силните аргументи срещу допълнително затягане на паричната политика.

90% от ръста на енергийната инфлация идва от предлагането

Собствените изследвания на ЕЦБ също подкрепят разграничението между енергийния шок и по-широкия инфлационен натиск.

В публикуван във вторник анализ икономисти на централната банка посочват, че неблагоприятните фактори от страна на енергийното предлагане, предизвикани от геополитическото напрежение, са отговорни за около 90% от ръста на енергийната инфлация между януари и май.

Според тях този път енергийният шок от страна на предлагането доминира, докато търсенето и фискалните стимули имат по-малка роля.

Това е съществена разлика спрямо периода 2021–2022 г., когато инфлационният скок е резултат от комбинация от мащабни и безпрецедентни фактори от страна както на предлагането, така и на търсенето.

Именно тогава ЕЦБ повишава лихвите „силно и продължително“, вместо постепенно.

Еднакъв лихвен процент, различна инфлация

Разликите между отделните икономики в еврозоната допълнително подчертават сложността на ситуацията.

През август инфлацията е 4.5% в Испания, 2.9% в Германия и 2.7% във Франция.

Трите икономики са изправени пред един и същ енергиен шок, но резултатите са различни, докато паричната политика се определя от единна лихва.

Икономиката остава по-устойчива от очакваното

Икономическият растеж е другият фактор, който усложнява решението на ЕЦБ.

Икономиката на еврозоната се оказва по-устойчива от очакваното. Според ING това отчасти се дължи на късмет, отчасти на факта, че азиатските конкуренти са по-силно засегнати от затварянето на Ормузкия проток, както и на фискалните стимули.

Устойчивостта на икономиката обаче не означава, че растежът не може или не трябва да се ускори.

ING определя очакваното за четвъртък решение като „застраховащо повишение на лихвата“.

Дори при 2.5% депозитната лихва ще остане в диапазона, който самата ЕЦБ определя като неутрален.

По-нататъшно повишение би означавало централната банка да направи съвсем различна преценка – че икономиката се нуждае от рестриктивна парична политика.

ЕЦБ не е единствената централна банка, изправена пред решение

Предстоящото решение на ЕЦБ трябва да се разглежда и на фона на действията на други големи централни банки.

Федералният резерв на САЩ заседава на 15 и 16 септември. Председателят Кевин Уорш заяви в първата си реч в Джаксън Хоул, че финансовите условия не са рестриктивни и че базовата инфлация не се е подобрила.

Преди тези коментари инвеститорите оценяваха вероятността за повишение на лихвите от Федералния резерв на около една трета. След тях пазарът вече оценява на 60% вероятността целевият диапазон да бъде повишен от 3.5–3.75% до 3.75–4%.

След това следва заседанието на Японската централна банка на 17 и 18 септември, като пазарите оценяват на 80–90% вероятността за повишение до 1.25%.

За разлика от тях Английската централна банка се очаква да остави лихвите без промяна на 3.75% на 17 септември.

По-слабото евро може да усложни ситуацията

Ако Федералният резерв повиши лихвите, докато ЕЦБ ги запази без промяна, доларът би поскъпнал спрямо еврото.

Това би имало както положителни, така и отрицателни последици за еврозоната.

По-слабото евро прави европейския износ по-конкурентоспособен, но едновременно с това оскъпява вноса.

Тъй като петролът и газът се търгуват в долари, по-слабото евро би увеличило именно разходите за енергия – основния фактор, който в момента движи инфлацията.

Дилемата пред ЕЦБ остава

Очакваното през септември повишение на лихвите може да се приеме като почти сигурно.

То обаче няма да разреши основната дилема пред централната банка.

ЕЦБ трябва да реши дали да увеличава разходите по кредити и да затяга финансовите условия заради инфлация, чийто основен двигател – енергията – до голяма степен е извън обсега на паричната политика.

В същото време по-строгата политика може да означава оттегляне на подкрепа за икономика, която все още би могла да се нуждае от нея.

Така въпросът пред ЕЦБ вече не е просто дали да повиши лихвите, а докъде трябва да стигне в борбата с инфлация, която се движи предимно от енергийния шок.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !