В индустрията за производство на зехтин назрява криза.

Изпепеляващите температури в Южна Европа през това лято не само отнемат животи и подготвят почвата за опустошителни пожари, но също така са лоша новина за маслиновите дръвчета.

Експерти от индустрията за производство на зехтин предупреждават за скок в цените и потенциален недостиг.

Когато е прекалено горещо, маслиновите дръвчета се освобождават от плодовете си, за да пестят влага или раждат плодове за сметка на здравето на дръвчето, казва Кайл Холанд, който следи маслата и маслодайните семена в компанията за пазарни проучвания Mintec.

Много високите температури са особено опасни през пролетта, по време на цъфтежа.

Ситуацията е още по-притеснителна, тъй като идва след лошата за реколтата на маслини минала година, последвала отчетеното най-горещо лято в историята на Европа.

В Испания, която е най-големият производител на зехтин в света, производството пада до близо 620 000 метрични тона, в сравнение средно с 1.3 млн. метрични тона за последните пет години, казва Холанд.

“След недостига от последната реколта, последното нещо, което индустрията иска, е още една слаба реколта,” казва Уолтър Занре, главен изпълнителен директор на Filippo Berio UK, подразделение на една от най-големите марки зехтин в света.

Има признаци обаче, които сочат в тази посока. Това лято жегата обхвана части от Средиземноморието, създавайки “топлинен ад”, които не би бил възможен без климатичните промени, твърдят учени.

Той засегна Испания, която се бори с горещи вълни от април, когато температурите доближаваха 40 градуса по Целзий, както и други страни производителки на зехтин, като Италия и Гърция.

Пълната степен на пораженията ще стане известна при прибирането на реколтата през октомври и ноември, но производството на зехтин в Европа може да падне със 700 000 метрични тона, което би било слад от над 30%, в сравнение с петгодишната средна стойност, казва Холанд.

Цените на едро на зехтина са нараснали двойно, в сравнение със същия период на миналата година, като по всичко личи, че при следващата реколта ще има недостиг, казва Занре.

“На хоризонта не се задава облекчение,” казва той, допълвайки, че “индустрията е в криза.”

Международният съвет по зехтина се въздържа да определи ситуацията като криза, но говорител на организацията заяви, че “сме изправени пред сложна ситуация, която е последица от климатичните промени.”

В световен мащаб производството на зехтин се очаква да падне с 20% в периода октомври 2022 – септември 2023 г.

До каква степен това ще се отрази на потребителите засега остава неясно. С повишението на цените големият въпрос ще бъде “продължават ли потребителите да купуват зехтин на тези цени или ще има пренасочване към други продукти,” казва Холанд.

Разбира се, проблемът, който екстремните горещини създават за храните, е много по-общ. “Стига се до етап, в който опасенията са значителни не само за зехтина, но и за много от земеделските култури,” казва Хиланд.

Екстремните горещини са климатичният ефект, към който културите са най-уязвими, казва Кори Леск, изследовател на климата в колежа Дартмут. “Културите са приклещени между сух въздух и суха почва, което може да доведе до трайни увреждания”, казва той пред CNN.

В Италия, която това лято се бори с горещини, суша и наводнения, плодовете бяха особено тежко засегнати, казва Лорензо Бацана, икономически мениджър на асоциацията на италианските фермери Coldiretti.

Реколтата от череши намаля с около 60%, спадът при прасковите и нектарините е около 30%, а при кайсиите от 20%, казва Бацана. Томатите също са в беда вследствие на увреждания на реколатата от градушки и от изпепеляващото слънце.

Климатичните промени вредят на селкскостопанската дейност в Италия и по целия свят, казва Бацана. Предприемат се действия за ограничаване на пораженията, “но когато има торнада или градушки с ледени късове колкото портокали, всичко става трудно.”

В Индия цените на доматите скочиха с над 400% миналия месец след големите горещини и проливните дъждове.

Някои заведения на McDonald’s в страната временно извадиха доматите от менюто си през юли, а Burger King прибегна до същата практика през август, посочвайки като причина проблеми с качеството и доставките.

В САЩ реколтата в южните и западните части на страната изглежда е особено тежко засегната, казва Никълъс Полсън, преподавател в Университета на Илинойс.

“Горещините, в комбинация с много сухите условия, засягат основно културите в тези региони, сред които са пшеницата, памука, царевицата и соята”.

Експерти предупреждава, че за производството на храни ще стане по-лошо, тъй като причинената от хората климатична криза засилва честотата и тежестта на екстремните климатични явления. “Това на практика променя рисковия профил, с който се сблъскват фермерите,” казва Полсън.

Засега глобалната хранителна система се оказва относително издръжлива, казва Леск от колежа Дартмут, въпреки все по-горещите лета.

Екстрмните метеорологични условия обаче се ускоряват по-бързо, отколкото климатичните модели прогнозират, което означава, че климатичните рискове вероятно са по-големи и се случват по-бързо, отколкото повечето хора са очаквали.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !