В Масачузетския технологичен институт (MIT) се разработва ново поколение роботи, което черпи вдъхновение от едни от най-работливите създания в природата – пчелите.

Тези миниатюрни машини са ярък пример за биомимикрия, при която технологиите имитират еволюционни решения, усъвършенствани в продължение на милиони години.

Роботи-пчели от MIT: ново поколение летящи машини

Разработеният в MIT робот, наподобяващ пчела, е технологично чудо в миниатюрен мащаб. С тегло, по-малко от това на кламер, машината демонстрира впечатляващи летателни способности.

Тя може да размахва крилете си до 400 пъти в секунда, да се рее неподвижно във въздуха и да извършва сложни маневри, пише CNN.

„Просто се опитваме да имитираме тези невероятни маневри, които земните пчели могат да постигнат“, споделя докторантът, работещ по проекта, И-Хсуан „Немо“ Сяо.

Роботът лети с помощта на меки изкуствени мускули, които се свиват и разтягат, за да задвижат крилете. Те, заедно с лазерно изрязаните криле и вътрешните механизми, са разработени изцяло в лабораторията.

Основните характеристики на робота-пчела включват:

  • Максимална скорост: до 2 метра в секунда (6,5 фута).
  • Движение: Може да лети напред, да се обръща и да се рее на едно място.
  • Задвижване: Използва иновативни меки изкуствени мускули.

Екипът, ръководен от доцент Кевин Чен, ръководител на лабораторията за мека и микро роботика, подчертава, че целта не е да се заменят естествените пчели, а да се създадат роботи, които да помагат в среди, където насекомите не могат да оцелеят.

Защо природата е най-добрият инженер?

Технолози по цял свят все по-често се обръщат към природата за решения на сложни инженерни проблеми. Причината е проста: еволюцията е тествала и оптимизирала живите организми в продължение на милиони години.

„Милиони години еволюция са помогнали да се даде (на насекомите и животните) най-доброто решение, особено за всякакъв вид придвижване“, обяснява Сяо, който разработва алгоритмите за движение на роботите-пчели.

Този подход, известен като биомимикрия или биомиметика, позволява на учените да създават по-ефективни и адаптивни машини, способни да се справят в трудни и непредсказуеми среди.

Отвъд пчелите: роботи-гекони и скакалци

Тенденцията да се черпи вдъхновение от животинския свят не се ограничава само до летящите насекоми. В Йейлския университет учени са създали робот, имитиращ гекон, който притежава уникалната способност да ампутира собствените си крайници. Тази функция може да е безценна при спасителни операции в развалини, където роботът може да се освободи, ако бъде затиснат.

Междувременно, изследователи от южнокорейския университет Чунг-Анг представиха мек робот, който пълзи и се огъва като гъсеница.

Екипът на MIT също работи по друг проект – робот, подобен на скакалец. Тази машина, по-малка от човешки палец, може да скача на височина до 20 сантиметра и да се придвижва по разнообразни терени – от трева до лед.

Според Сяо, скачащият робот е значително по-енергийно ефективен, в сравнение с летящия си събрат.

Бъдещи приложения и настоящи предизвикателства

Потенциалните приложения на тези миниатюрни роботи са многобройни. Една от най-вълнуващите възможности е изкуственото опрашване.

„Ако ще отглеждате нещо на Марс, вероятно не искате да донесете много естествени насекоми, които да извършват опрашването. Тук нашият робот би могъл потенциално да влезе в действие“, казва Сяо.

Кевин Чен добавя, че роботите биха били идеални за работа и във вертикални ферми на закрито, където се използват ултравиолетови лампи – среда, в която истинските пчели трудно оцеляват.

Малкият им размер ги прави подходящи и за инспекция на труднодостъпни места, като тръбопроводи или турбинни двигатели, както и за мисии по търсене и спасяване.

Въпреки огромния потенциал, технологията все още е изправена пред сериозни препятствия. Най-голямото предизвикателство е захранването. В момента роботите са свързани с кабел. „Много е трудно да се постави малък източник на енергия на борда на малки роботи“, признава Чен.

Следващата стъпка е интегрирането на сензори и миниатюрни батерии. Според учения, напълно автономен робот, готов за работа в реални условия, може да се появи след 20 до 30 години. Дотогава екипът му ще продължи да се учи от най-добрия инженер – природата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google