Румъния и България доминират в аутсорсинг индустрията в ЮИЕ

Румъния и България продължават да доминират в аутсорсинг индустрията в Югоизточна Европа (ЮИЕ), като в Букурещ и София сa разположени 43% от доставчиците на услуги в региона.

Това е един от изводите в доклада за индустрията на изнесените услуги в Югоизточна Европа за 2023 г., който обхваща 2293 компании от 11 държави в региона, опериращи във всички сегменти и подсегменти на високотехнологичната индустрия.

Провинциални градове, като Клуж-Напока в Румъния и Нови Сад в Сърбия, също се очертават като силни алтернативни центрове, което е сигнал за ръст отвъд традиционните столици.

Ето и още акценти от доклада*, представен по време на форума за иновации, технологии и изнесени бизнес услуги за Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024:

Чуждата собственост играе значителна роля в сектора, като 48% от аутсорсинг доставчиците в ЮИЕ са собственост на инвеститори от 63 държави. Германия, САЩ, Великобритания и Нидерландия са водещи инвеститори и притежават общо 42% от компаниите с чужда собственост, основно в сферата на Аутсорсинга на информационни технологии (ITO). Словения се откроява с най-активно трансгранично инвестиционно присъствие в региона.
Аутсорсинг секторът е генерирал 17.1 млрд. евро приходи през 2023 г., като те продължават да бележат ръст от 2019 г. Румъния е лидер със 7.9 млрд. евро, следвана от България с 5.4 млрд. евро, а Хърватия може да се похвали с най-висок растеж от 28%. ITO остава основният генератор на приходи, изпреварвайки Аутсорсинга на бизнес процеси (BPO) по печалби, въпреки по-малката си работна сила.
Заетостта в аутсорсинг индустрията в ЮИЕ нараства, като цяло, в последните години, но през 2023 г. е отчетен спад от над 2 100 служители. Разходите за труд, които се увеличават средно с 15% годишно през последните пет години, бележат скромен ръст през 2023 г., което е индикация за потенциално икономическо калибриране.
Аутсорсинг компаниите в ЮИЕ отчитат 1.4 млрд. евро нетни печалби през 2023 г., като България изпреварва Румъния по генерирани печалби. Данъчният принос на сектора се е увеличил до 214 млн. евро, като няколко държави отчитат забележим растеж, което подчертава нарастващия фискален ефект на индустрията.

Предизвикателства и възможности

В откриващото си слово на събитието Илия Кръстев, председател на AIBEST, член на УС на БРАИТ и изпълнителен директор на A Data Pro, заяви, че се намираме в година на предизвикателства и възможности.

Той определи предизвикателствата като политически, икономически и регионални. На глобално ниво, според него, те са свързани с изкуствения интелект, иновациите и адаптивността.

"Нашият регион може по-добре да се адаптира към предизвикателствата и да използва възможностите".

Според Кръстев, нуждата от действия е спешна, но управляващите не осъзнават сериозността на тази тема. Вече не е въпрос на дългосрочна стратегия, която изисква 5-6 години. Въпросът е как тази икономика ще функционира в близкото бъдеще - следващата година, заяви още той.

"Когато днес потенциален инвеститор погледне към България, той вижда данъчна несигурност, политическа нестабилност и консервативна образователна система. Страната все още няма положителен бранд, който да комуникираме в чужбина. Имаме отлични професионалисти и продукти, но за тях никой не знае. За нас се знае единствено, че сме 'евтина дестинация' с нестабилна политическа среда".

По време на първата дискусия Виктор Митев, съдружник в отдел “Данъци” за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово, посочи, че е важно България да адаптира данъчната си политика към активно задържане и привличане на инвеститори в секторите с висока добавена стойност.

"Ставката от 10% вече губи маркетинговото си послание към големите инвеститори, които знаят, че ще трябва да плащат 15%. Докато страни, като Румъния и Гърция, насърчават компаниите, които инвестират в обучение и развойна дейност, чрез специални данъчни облекчения, България пропуска тази възможност. Европейският съюз ни даде възможност за облекчения, които да подпомогнат конкурентоспособността ни в контекста на минималния глобален данък от 15%, но ние сме единствените, които все още не въвеждат такива мерки за инвестициите в човешки капитал".

Доброслав Димитров, председател на БРАИТ и съосновател на “Империя онлайн”, смята, че уменията и дигитализацията са от ключово значение за бъдещето, но трябва да се сравняваме със страните от региона, а не с икономически мощни и установени държави, като Германия и Швеция.

Според него, те са в различна икономическа ситуация и е важно да намерим решения, които отговарят на нашите условия. За да ги догоним, трябва да прилагаме по-авангардни политики.

"Ако правилата ни не са конкурентни, успехът ще ни убягва. Необходимо е сътрудничество между правителството, организациите и хората, за да изградим умения за работа с технологии, като AI. Хората, които владеят AI, в един момент ще бъдат тези, които ни изпреварват. Ако нямаме правилната нагласа и не инвестираме в талантите тук, ще изпуснем влака".

Експертът обясни още, че е важно да привличаме и задържаме хората в България не само със заплати, но и с качество на живот. Всяка интелектуална професия ще бъде засегната от AI, но в това той вижда само възможности.