Румъния рискува да загуби регионалното си енергийно предимство не защото произвежда твърде малко електроенергия, а поради липса на достатъчен капацитет за съхранение и гъвкавост на системата. Това заяви Думитру Кисълицъ, председател на Асоциацията „Интелигентна енергия“, цитиран от Profit.ro. 

Анализът на енергийния пазар през април 2026 г. разкрива сериозен дисбаланс между часовете на производство и тези на потребление в северната ни съседка.

Търговски потоци и ценови разлики

Данните за април 2026 г. показват значителни разлики както в различните часови пояси на деня, така и в търговските потоци между Румъния и България. Румъния е изнасяла електроенергия в часовете на излишък, основно по обяд, когато производството от възобновяеми източници е най-високо. Средната цена на този износ е била около 50 евро за мегаватчас (MWh).

В същото време вечер, когато потреблението рязко се увеличава, а соларното производство спада, Румъния е била принудена да внася електроенергия. Цените на вноса обаче са достигали до 250 евро/MWh, което създава огромен финансов дисбаланс.

Финансовите последици за Румъния

Разликата между цените на износа и вноса е довела до значителни финансови загуби. Въпреки че изнесените и внесените количества електроенергия са били сравнително сходни, стойността на вноса е била многократно по-висока. Според данните, цитирани от председателя на асоциацията, през април Румъния е платила за внос на ток от България около 33.4 милиона евро, докато приходите от износа към нашата страна са били едва 5 милиона евро.

Ключови данни за април 2026 г.:

Цена на износа: около 50 евро/MWh
Цена на вноса: до 250 евро/MWh
Стойност на износа за България: 5 млн. евро
Стойност на вноса от България: 33.4 млн. евро

Предимството на България: Капацитет за съхранение

Анализът показва промяна в парадигмата на енергийния сектор – вече от значение е не само обемът на производството, но и капацитетът за съхранение и гъвкавостта на системата. Част от търгуваната електроенергия вероятно преминава през капацитетите за съхранение в България, което подчертава ролята на батерийната инфраструктура за стабилизиране на регионалното потребление.

В този контекст България е напреднала по-бързо в развитието на мрежови батерии и технологии за стабилизиране на енергийната система. За разлика от нея, Румъния остава фокусирана основно върху разширяването на производствения си капацитет от възобновяема енергия, пренебрегвайки съхранението.

Думитру Кисълицъ обобщава ситуацията така:

"На практика Румъния произвежда евтина енергия по обяд, България я съхранява в батерии, а Румъния я купува обратно вечер на експлозивни цени. Това е същността на цялата история."