В аналите на историята са записани имената на много хора, опитали се да заблудят другите, създавайки фалшиви версии на скъпоценни стоки.

Един от най-известните фалшификатори на 20 век е португалският престъпник Алвеш дос Рейс, който почти разбива португалската икономика, използвайки вратички и лоши практики във финансовата система на страната си.

За разлика от други престъпници, гениалността на Алвеш дос Рейс се състои в това, че не той фалшифицира португалската валута. Неговата мрежа успява да измами британска печатница, карайки я да вярва, че работи за португалското правителство.

Рейс замисля брилянтната си схема, докато лежи в затвора за присвояване. По това време Германия се бори с една от най-тежките инфлации в историята и изобилието от одобрени от правителството банкноти кара Рейс да проучи работата на Банката на Португалия.

Той научава, че от 1891 г. страната не прилага златния стандарт, позволявайки на банката да издава банкноти, които далеч надхвърлят нейния акционерен капитал.

Рейс също така разбира, че Банката на Португалия понякога печата пари тайно, като нито записва такива транзакции, нито информира правителството за увеличения брой банкноти в обращение.

Освен това Рейс открива, че банката не разполага с механизъм за предотвратяване на дублиращи се номера на банкнотите. Той изчислява, че може да инжектира 300 милиона ескудо (еквивалентни на 1.1 млн. евро по обменен курс от 1925 г.) в португалската икономика, без да наруши механизма на централната банка.

След като Рейс е освободен от затвора през август 1924 г., той бързо пристъпва към изпълнение на плана си. Първоначално се доверява на друг дребен мошеник - Хосе Бандейра, чийто по-голям брат е португалският представител в Хага. Чрез Хосе се свързва с още двама сътрудници: търговците от Нидерландия и Германия Карел Маран и Адолф Хенис.

И Маранг, и Хенис имат противоречиво минало и нямат нищо против да се включат в сенчестото начинание, което Рейс е готов да задвижи, разказва Amusing Planet.

Рейс изпраща Карел Маран в Лондон, за да се срещне със сър Уилям Уотърлоу, управляващ директор на Waterlow and Sons Limited - британската печатница, която печата португалска валута за Банката на Португалия.

Маранг се представя като упълномощен агент на институцията с мандат да преговаря за мащабна финансова операция в португалската колония в Африка Ангола.

Той обяснява, че по политически причини договорът изисква изключителна дискретност, като той ще е единственият посредник между печатницата и банката.

Сър Уотърлоу, съвсем естествено, настоява да види пълномощно от управителя на Банката на Португалия. Той обаче прави грешката да не се свърже директно с банката, а да поиска от заговорниците да предоставят документация. Маранг се подчинява и показва документи, подправени от Рейс.

Въпреки че Маранг подчертава конфиденциалността на сделката, сър Уотърлоу информира своя представител в Лисабон Хенри Ромър. Той изпраща многократни предупреждения относно незаконността на аферата, подчертавайки, че само Banco Nacional de Ultramar има право да издава банкноти в Ангола. Но сър Уотърлоу остава глух за тях.

В началото на 1925 г. Waterlow and Sons Limited отпечатват 200 000 банкноти от 500 португалски ескудо с изображение на Васко да Гама на обща номинална стойност от 100 милиона ескудо и ги доставят на Рейс. Следващата стъпка е те да бъдат пуснати на пазара.

Рейс наема хора, които да си откриват банкови депозити в селски и крайградски клонове на големи банки и впоследствие да правят тегления в истински банкноти от главния офис на тези финансови институции.

С изпраните пари престъпникът и неговите съмишленици инвестират в недвижими имоти и бизнеси, създавайки временен бум в португалската икономика.

Рейс купува Palácio do Menino de Ouro (днес сградата на Британския съвет в Лисабон), три ферми, таксиметров парк и харчи огромно количество пари за бижута и скъпи дрехи за жена си.

Хосе Бандейра се сдобива с магазини за търговия на дребно и инвестира във всякакъв вид предприятия. Той се опитва безуспешно да купи вестника Diário de Notícias.

Рейс открива и нова банка, наречена Bank of Angola and Metropole, за подпомагане на циркулацията на техните сметки и за инвестиции в проекти както в Португалия, така и в Ангола.

Последната фаза от схемата на Рейс е да получи контрол върху централната банка на Португалия, което би му позволило да замете цялата афера под килима.

За да си гарантира това, той започва да купува акции от институцията с намерението да придобие мажоритарен дял. До края на 1925 г. Рейс придобива 10 000 от 45 000-те акции, необходими му за контрол над банката.

Бързият успех на новата банка на Рейс и собственото му издигане привличат вниманието на португалския вестник O Sêculo, който повдига въпроса как точно тази нова банка процъфтява и как е възможно да дава заеми с ниски лихви без необходимостта от депозити.

Вестникът се фокусира и върху историята и финансовата стабилност на неизвестните досега директори и особено на Алвес Рейс.

Освен това се намеква, че Германия, чрез агенцията на Адолф Хенис, се опитва да превземе Ангола като компенсация за колониите, които е загубила в последната световна война.

На 4 декември 1925 г. банков касиер в Порто се усъмнява и занася част от банкнотите на Рейс на местния управител на Банката на Португалия с подозрението, че може да е фалшива.

Служители ги преглеждат внимателно, но не откриват разлика с истинските. След изчерпателно разследване те най-накрая забелязват, че банкнотите имат дублиращи се серийни номера и схемата на Рейс се разпада.

Той е арестуван и осъден на 20 години затвор. Излиза, след като излежава петнадесет години, като умира от инфаркт през 1955 г., десет години по-късно.

Бандейра получава присъда от 15 години, излежава я и след освобождаването си за кратко влиза в бизнеса с нощни клубове. Умира през 1960 г. в Лисабон като харесван човек със скромни средства.

Маранг е осъден в Нидерландия на 11 месеца затвор. Но тъй като вече ги е излежал в очакване на съдебния процес, е освободен. По-късно купува малък производител на електрически уреди във Франция, като в крайна сметка се превръща в уважаван производител, семеен човек и френски гражданин.

Хенис бяга в Германия, където губи голяма част от богатството си заради лоши инвестиции. Умира в бедност през 1936 г.

Банката на Португалия съди Waterlow & Sons за небрежност и печели. Камарата на лордовете нарежда на Уотърлоу да плати на банката 710 хил. евро обезщетение и допълнителни 110 хил. евро за покриване на разходите по делото.

Фирмата никога не се възстановява от тази финансова загуба и в крайна сметка е придобита през 1961 г. от друга британска печатница.

Измамата на Рейс има огромни последици върху икономиката и политиката на Португалия. Тя кара стойността на португалското ескудо да падне, а широката общественост да загуби и малкото доверие във финансовите институции в страната.

Въпреки че централната банка на Португалия изтегля всички банкноти от 500 ескудо от обращение, много от тях все още са в частни ръце. Те се продават срещу сериозни суми на търгове, като една от тях достига сумата от 8 700 евро през 2016 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !