В период на засилена геополитическа несигурност, висока инфлация и разклатено доверие към финансовата система, златото отново се утвърждава като предпочитано „сигурно убежище“ за инвеститорите. Наред с нарастващия интерес обаче неизменно се появява и скептичният въпрос: не е ли вече твърде скъпо да влизаме на този пазар, след като цената му се движи около исторически върхове?

Да, в номинално изражение златото е на рекордни нива. Но само по себе си това не е достатъчно основание да се заключи, че активът е надценен. Това стана ясно от думите на Боян Рашев, анализатор и инвеститор в суровини във фонада "Експат Природни Ресурси"

Уроците от предишния златен цикъл

Предишният мащабен възход на златото започва около 2000 г., когато цената му се движи около 250 долара за тройунция. До 2011 г. тя достига почти 2000 долара – ръст от близо осем пъти. Настоящият цикъл, ако условно бъде датиран от 2022 г., стартира от нива около 2000 долара и до момента е реализирал приблизително двукратно поскъпване на около малко над 4000 долара.

В този контекст твърдението, че златото вече е „прекалено скъпо“, изглежда прибързано. Спрямо предходния цикъл активът е изминал едва част от потенциалния си път, особено ако се отчетат фундаменталните различия в глобалната икономическа среда.

"Ако допуснем, че говорим за 8 пъти увеличение на цената в този цикъл, това прави 16 000 долара. Какво значи "много е скъпо"?", каза Боян Рашев. 

Според експерта още по-важен е сравнителният анализ спрямо паричното предлагане. По негови думи през последните две десетилетия количеството пари в световната финансова система нарасна безпрецедентно, без реално покритие в производството. Отделянето на долара от златния стандарт и агресивните политики на „печатане на пари“ довеждат до системно обезценяване на фиатните валути. На този фон златото изглежда не толкова скъпо, колкото недостатъчно преоценено спрямо мащаба на монетарната експанзия.

"Станало ли е златото, толкова скъпо, че да не поскъпва повече? Не мисля, че е така. Мисля, че това поскъпване, което гледаме през последните 2-3 години, ще продължи още 5. Дали ще стигне до петцифрено число като цена на златото? Никой ен знае", каза той. 

Рашев разясни, че за начало на новия цикъл се смята 2022 г. защото преди това покачването на цената и понижаването ѝ е в постоянна променлива - "нагоре, надолу, нагоре, надолу". През 2022 г. се наблюдава стабилен ръст с нови историч3ски рекорди всяка седмица. 

Централните банки и новите купувачи на злато

Съществена структурна промяна на пазара е поведението на централните банки. До около 2010 г. те са били най-големите продавачи на злато. В последното десетилетие тенденцията се обръща и те стават купувачи на злато. След 2022 г. покупките достигат исторически рекорди – ясен сигнал за промяна в стратегиите за поддържане на резерви и защита от валутен и геополитически риск.

Паралелно с това се появява и нов тип купувач.

"Много малко хора знаят, но най-големият купувач на злато в последните месеци е криптокомпанията Tether. Те купуват повече дори от централната банка на Китай. Те купуват не само злато, а и акции на компании, които добиват злато и сребро, което е още по-интересно", добави Рашев. 

По думи на Рашев това, означава, че криптосветът започва да се ориентира към "реалните активи".

"Ще стане още по-интересно, ако централните банки започнат да купуват сребро. Ако те влязат на пазара на сребро, тогава това ще се отрази много на цената му", добави експертът. 

Среброто: по-малкият пазар с по-голям потенциал?

Докато златото остава базов актив за консервативните инвеститори, среброто все по-често е определяно като метала с по-висок потенциал. В номинално изражение цената му вече достигна около 62 долара за тройунция – исторически рекорд. Но инфлационно коригирана, пиковата цена от 50 долара през 1980 г. би отговаряла днес на близо 195 долара.

"Тези 62 долара са ниска цена в момента от реална гледна точка. Това идва да покаже потенциала на среброто", коментира той? 

За разлика от предишните резки скокове през 1980 и 2011 г., настоящият ръст се подкрепя от силни фундаментални фактори: траен структурен дефицит, при който  долара в добивът изостава значително от търсенето, както и рекордно ниски запаси по световните борси. Недостигът вече доведе до напрежение на ключови пазари, включително в Лондон, където през последните месеци борсата временно не успя да отговори на търсенето, а проблемите със снабдяването постепенно се прехвърлят и към Китай. В този контекст среброто все по-често започва да се разглежда не само като индустриална суровина, но и като финансов актив – роля, която исторически е изпълнявало в продължение на векове.

"Не виждам защо цената на златото да спре да расте, а докато тя расте и цената на среброто ще върви нагоре", допълни Боян Рашев. 

Среброто е значително по-малък и по-волатилен пазар, който дълго време е бил обект на структурни изкривявания. Именно това обаче обяснява защо при силни златни ралита среброто обикновено го следва – и често го изпреварва по темп на поскъпване. Ако в даден момент централните банки или големите институционални инвеститори започнат да изграждат резерви и от сребро, ефектът върху цената може да бъде значителен.

Физическо злато, ETF-и или минни компании

Интересът към физическо злато в България вече е осезаем, включително като форма на превалутиране и "защита на кеша" за много хора преди приемането на еврото. Инвестиционните възможности обаче не се изчерпват с кюлчета и монети. Алтернатива са борсово търгуваните фондове (ETF-и), които следят цената на златото и среброто, както и акциите на добивни компании.

Именно минните компании предлагат по-висок ливъридж спрямо движението на цените на металите. Това ги прави по-рискови, но при правилен подбор и благоприятен пазарен цикъл – потенциално значително по-доходоносни от директната инвестиция в самия метал.

Не пропускайте следващите статии по темата: защо въглищата стават тренд отново и как уранът и ядрената енергия като дългосрочен инвестиционен залог!

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.