Никаква болка, само печалби. Това е изненадващото послание, което пазарите на труда в САЩ и Европа изпращат през последните две години.

Въпреки че лихвите нараснаха рязко, нивото на безработицата остана ниско. Това предостави на централните банки от двете страни на Атлантическия океан увереността, че могат да осигурят “меко приземяване” на икономиката, като се преборят с инфлацията, без да причиняват рецесия.

Техният проблем е, че изненадващата устойчивост на работната сила показва признаци на разпадане. След като това се случи, обикновено следва свиване на икономиката.

“Безработицата е като главоболие или висока температура — неприятна и изтощаваща, но сама по себе си не носи никакво обяснение за причините за нея.”

Това известно определение на безработицата от страна на британския икономист Хенри Бевъридж беше преобърнато с главата надолу. Пазарът на труда в повечето западни икономики е в добро здраве от края на пандемията, за удивление на централните банкери и Уолстрийт.

В крайна сметка, Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) вдигнаха лихвите, за да се борят с високата инфлация, причинена от свързаните с пандемията икономически сътресения и от руската инвазия в Украйна.

По-скъпите кредити обикновено ограничават търсенето на стоки и услуги, ограничавайки приходите на компаниите и принуждавайки ги да намаляват разходите си, като освобождават служители.

Новите безработни затягат коланите, което допълнително намалява продажбите на компаниите и се отразява на икономическия растеж. Този отрицателен цикъл, в крайна сметка, приключва, след като лихвите паднат отново.

Този път обаче беше различно. Фед започна да вдига лихвените проценти в началото на 2022 г. и ги повиши до 23-годишен връх. Безработицата в САЩ, обаче, през повечето време остана под 4% през този период, което е доста под средното ниво от 5.7% от 1948 г. насам.

В еврозоната лихвите докосната рекордните 4% през септември 2023 г., но безработицата се движеше близо до рекордно ниските 6.4% в продължение на 18 месеца.

Междувременно, и Европа, и САЩ се възстановиха бързо от причинените от пандемията рецесии. БВП на САЩ отчете ръст на годишна основа от 3% през второто тримесечие на 2024 г. Икономиката на еврозоната премина през кратко свиване през 2022 г., но се възстанови и отчете ръст от 0.6% на годишна база през второто тримесечие на 2024 г.

Най-убедителното обяснения е, че компании са отказвали да уволняват служители, дори и когато за тях не е имало достатъчно работа. Данните подкрепят тази теория за запазване на служителите.

През март 2020 г. - в разгара на глобалната пандемия, щатските компании уволниха над 13 милиона служители. Година по-късно техният брой беше паднал до около 1.4 милиона и от тогава остава около това ниво.

Близо половината от главните изпълнителни директори на компании в САЩ очакват да запазят броя на служителите си без промяна, според проучване на Business Roundtable.

В Европа делът на компаниите, които очакват икономическата продукция да намалее, но заетостта да остане без промяна, достига рекордните 31% по време на пандемията.

Не толкова ясно е защо компании изпитват такава неохота да се разделят с ненужните служители. Една от възможните причини е, че корпоративните ръководители не са забравили трудностите при наемането на служители след пандемията. Втората причина е, че не имало толкова много „мазнина за топене“.

За разлика от предишни случаи, външните предизвикателства, предизвикани от COVID-19 и войната в Украйна, не изискваха обичайното ниво на намаляване на разходите. Устойчивостта на корпоративните печалби в САЩ и Европа, които се облагодетелстваха и от сериозни фискални стимули, подкрепят тази гледна точка.

Въпреки това тази приказка за заетостта може да не е с щастлив край. Най-притеснителното предупреждение е от САЩ, където се задейства безпогрешен индикатор за рецесия.

Правилото, което носи името на бившия икономист от Фед Клаудия Сам, гласи, че когато тримесечната средна пълзяща стойност на безработицата нарасне най-малко с 0.5 процентни пункта над най-ниското си ниво за последните 12 месеца, икономиката на САЩ вече се свива или това предстои.

Правилото Сам, което е прогнозирало с точност всяка рецесия в САЩ от 1970 г., се задейства през юли, когато нивото на безработицата достигна 4.3%.

Над Европа също надвисват облаци. По-малко от 10% от компаниите задържат служители, а корпоративната рентабилност е паднала под дългосрочната си средна стойност, сочат данни на Gavekal Research.

За първи път от началото на 2021 г. компании от еврозоната очакват да намалят броя на служителите си, според проучване на S&P Global сред 5 000 компании.

Това може да са фалшиви тревоги. Безработицата в САЩ намаля до 4.2% през август. Предишни увеличения пък може да са били в резултат на ръст в имиграцията, което е увеличило предлагането на пазара на труда.

Анализатори на Goldman Sachs изчисляват, че близо 3 милиона имигранти са влезли в САЩ през 2023 г., в сравнение с около 1 милиона година преди пандемията. Ако новопристигналите намерят работа, безработицата може да се установи на ниски нива. Фед също се подготвя да понижи лихвите, като този процес вероятно ще започне тази седмица. В Европа ЕЦБ вече започна да намалява лихвените проценти.

Рисковете обаче нарастват, не на последно място, както пишат в доклад от 2021 г. икономистите Робърт Хол и Мариана Кудляк, защото “безработицата се изстрелва нагоре като ракета и пада като перце.” Продължителното й нарастване може да предизвика порочен кръг.

В САЩ свободните работни места са на най-ниското си ниво от януари 2021 г. Бил Дъдли, бивш президент на подразделението на Фед в Ню Йорк, казва пред анализатори на Goldman Sachs, че след като Правилото Сам бъде задействано, нивото на безработицата би могло бързо да нарасне с още 1.9 процентни пункта. Това би я повишило до над 6% - ниво, невиждано от 2021 г.

През последните 75 години повишение от 1 процентен пункт на безработицата в САЩ е съпътствано сред от спад на БВП с 1.5 процентни пункта, според проучване на подразделението на Фед в Сан Франциско. Евентуално повишаване на безработицата, прогнозирано от Дъдли, би отклонило икономиката от курса ѝ, тъй като БВП в момента расте с 2.5% годишно.

Ефектите от нарастване на безработица в Европа изглеждат по-ограничени, но слабият икономически растеж в блока означава, че дори и ограничено забавяне би могло да я тласне към рецесия.

Централните банки може все още да успеят да проектират меко приземява чрез понижение на лихвите. Ако обаче техните действия отнемат прекалено много време, за да дадат ефект, нарастващата безработица би могла да създаде проблеми на САЩ и Европа.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !