Нов модел за инвестиции и поддръжка на градската инфраструктура предлага Столичната община: всяка платена минута паркиране да се връща обратно в кварталите.

Предложението ще се гласува от Столичния общински съвет на 13 ноември. От общината очакват то да събере широка подкрепа. 

Сред вносителите са кметът на София Васил Терзиев, заместник-кметът по транспорт Виктор Чаушев, общински съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и шест районни кметове, които подкрепят идеята за връщане на средствата в районите.

Програмата „Изграждане и поддръжка на публична инфраструктура за градска мобилност“ е една от най-мащабните управленски промени в начина, по който София финансира подобренията на градската си среда, съобщи пред медии заместник-кметът по транспорт и градска мобилност Виктор Чаушев.

Тя поставя началото на нов подход към финансирането и управлението на инфраструктурата в София, чрез който приходите от платеното паркиране ще се връщат обратно в кварталите за ремонти на улици, тротоари, междублокови пространства и осветление.

Инвестиции в районите, в които има зони за платено паркиране

Досега средствата от синя и зелена зона постъпваха в общия бюджет, без пряка връзка между това, което хората плащат, и промените, които виждат около себе си. Новата програма прекъсва тази практика. 

  • Предложението на администрацията е 50% от приходите да остават директно в районите, в които има зони за платено паркиране, за да се реализират конкретни подобрения по места – ремонти на паркинги и кални точки, асфалтиране на улици и ремонт на тротоари, подмяна на осветление и благоустрояване на средата в квартала.
  • Останалата част от средствата да се използва за по-големи инфраструктурни проекти с градско значение, управлявани от кмета на София и Центъра за градска мобилност.

Според Виктор Чаушев:

„Това е стъпка към по-ефективно и отговорно управление на публичните средства. Искаме да сложим край на неяснотата – да се знае кой инвестира, къде и с какъв резултат. Парите, които софиянци плащат за паркиране, могат да бъдат инструмент за промяна на градската среда. Нашата отговорност е да ги управляваме умно, оптимално и отчетно“. 

София / Pixabay

Какво се променя?

Към момента средствата от платеното паркиране не са обвързани с конкретни подобрения в градската среда. Районните администрации работят поотделно, без обща рамка, а ремонтите често се извършват реактивно – след сигнали от граждани или при настъпили повреди.

Това води до неравномерност – едни зони се поддържат по-често, докато други остават без внимание, посочват от общината.

Новата програма въвежда ясни правила, ежегодно планиране и отчетност. Всяка година районите и направленията на Столична община ще изготвят предложения за конкретни проекти – ремонти на улици, тротоари, паркинги, осветление и други дейности, свързани с градската мобилност.

Те ще се обединяват в годишен план, който ще се гласува от Столичния общински съвет.

Така управлението на инвестициите в инфраструктурата вече няма да се базира на отделни, случайни ремонти, а на ясна, прогнозируема и публично контролируема система, в която всеки разход и проект са част от обща визия за развитие на кварталите.

Програмата предвижда ежегоден публичен отчет, чрез който гражданите ще могат да видят какво е свършено по райони и за какво са използвани средствата от платеното паркиране.

Предстои Столичната община и ЦГМ да разработят специална функционалност в системата на ЦГМ, която ще позволи на всеки да проследява онлайн къде точно отиват парите от паркиране – какви обекти са финансирани, в кой квартал и в какъв срок ще бъдат изпълнени те. 

Управление на приходите в три направления

Новият модел разделя управлението на приходите в три направления:

  • Районните кметове ще управляват частта, която остава за местни подобрения и текущи ремонти;
  • Кметът на София ще насочва средствата за по-мащабни инфраструктурни проекти;
  • Центърът за градска мобилност ще инвестира в дейности, свързани с паркиране и организация на движението.

Всички решения ще се одобряват от Столичния общински съвет, който ще осъществява постоянен контрол върху изпълнението – по подобие на принципа за разделение на властите в държавата, където „нормотворческата власт“ следи действията на „изпълнителната“.