По време на посещение в местна ферма, докато работи за Американската агенция за международно развитие, предприемачът от Уганда Джулиет Тумусийме осъзнава, че огромно количество бананови стъбла просто се изхвърлят.

Търсейки начин да използва отпадъците, тя залага на новаторска бизнес идея. Почти десетилетие по-късно 42-годишната Тумусийме е главен изпълнителен директор и съосновател на Cheveux Organique, която произвежда коси от бананови влакна - като алтернатива на синтетичните удължители.

Модните тенденции сред по-младото население и нарастващата покупателна способност дават тласък на пазара на удължения за коса и перуки в Африка и Близкия изток, който може да нарасне до 710 милиона долара до 2028 г., според Research and Markets.

Екстеншъните обикновено се правят от човешка коса или синтетични материали, като найлон, полиестер, акрил и PVC. Синтетиката е популярна в Уганда, защото е много по-евтина, но не е биоразградима или лесна за рециклиране.

Някои хора се оплакват, че синтетичната коса дразни скалпа им, а изследване в Нигерия установява наличието на потенциално вредни тежки метали и химикали в нея.

„Говорих с приятели и колегии ги попитах как изхвърлят изкуствената коса, когато приключат с нея“, разказва Тумусийме.

„През повечето време тя отива в кошчето. Нивото на осведоменост е наистина ниско - повечето хора не осъзнават, че носят пластмаса на главата си, която може да раздразни кожата и да причини замърсяване. Нашата мисия е да трансформираме индустрията за красота, като предоставяме алтернативи, които са от полза за здравето и околната среда. Искаме да дадем възможност на жените да вземат информирани решения за това каква коса използват и кое е най-добро за тях.“

Тя казва, че за разлика от синтетичната коса, нейният продукт е биоразградим, издръжлив и може лесно да се оформя, третира и боядисва. Може да се мие с топла вода и да се обработва с балсами за естествена коса.

Когато е суха, хипоалергенната коса се омазнява и може да бъде подложена на сушене и нагряване до 400 градуса, издържайки седмици по-дълго от синтетичните алтернативи, според Тумусийме.

Тъй като се прави от изхвърлени бананови стъбла, това е начин да се помогне за ограничаване и на тези отпадъци.

Уганда е най-големият производител и потребител на банани в Африка, като произвежда около 10 милиона метрични тона а ден. Угандийците консумират почти един килограм от плодовете на човек на ден, като повече от 75% от населението разчита на бананите като основна храна, според Световния икономически форум.

Cheveux Organique работи в тясно сътрудничество с местните производители на банани, купувайки стъбла, които иначе биха били изхвърлени. Те се нацепват и влакната се извличат машинно. След това се изсушават и обработват, преди да бъдат разресани, което води до текстурата, подобна на коса.

„Косата“ е боядисана в три нюанса: Cheveux Black, Cheveux Brown и Cheveux Blonde. Тумусийме казва, че има естествен блясък, мека е на допир и може да се използва за сплитане и оформяне. Също така е подходяща за топъл и влажен климат, отбелязва тя.

Компанията не е единствена в мисията си по създаване на коса на растителна основа. В САЩ базираната в Сейнт Луис Rebundle също продава екстеншъни за коса, направени от бананови влакна, докато Nourie Hair предлага алтернатива, създадена от екстракт от корени на женшен и розмарин.

Превръщането на отпадъците от банани в първокласен продукт обаче не идва без предизвикателства за Cheveux Organique.

„Трудоемкият процес - от брането на стъблата, транспортирането им до съоръжението, извличането, обработката им и мощността, необходима за това – правят продукта скъп“, казва Тумусийме.

Cheveux Organique продава косата си на растителна основа в Уганда, САЩ, Франция и Обединеното кралство. Тя струва около 50 долара за 150 грама, което, според Тумусийме, е по-евтино от типичните 185 долара за подобно количество истинска човешка коса. Но синтетичната коса може да се купи само за $1 пакета.

„Опитваме се да намерим начин да механизираме бизнеса и да увеличим обемите. Хората, които плащат тези цени, получават премиум продукт – а той носи и дългосрочни ползи.“

Тумусийме казва, че нейният стартъп, който в момента дава работа на 25 постоянни служители и 100 работници на непълно работно време за събиране на отпадъци, е в процес на създаване на регионални центрове, които ще функционират като центрове за добив, както и образователен пункт за млади хора.

Центровете ще обучават бъдещите поколения относно положителните въздействия от управлението на отпадъците, както и ще предоставят на младите хора умения, които ще ги подготвят за бъдещата им кариера.

„Искаме да станем лидери в тази индустрия, въпреки предизвикателствата. Нямам намерение да се отказвам. Правя всичко възможно, за да се уверя, че постигам целите си и визията, за която създадох тази организация.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !