Тази седмица Италия представи амбициозен план за преустройство на държавния си бюджет, наречен Piano Strutturale di Bilancio (PSB). Той е насочен към справяне с дългогодишните дългови проблеми, които има страната, както и към стабилизиране на публичните ѝ финанси.

Въпреки че планът има за цел да извади Италия от процедурата за прекомерен дефицит на Европейския съюз (EDP) до 2026 г., предлаганата от него агресивна фискална консолидация може да навреди на растежа и да тласне държавата към потенциална рецесия, пише Euronews.

Представяйки плана, министърът на икономиката Джанкарло Джорджети изложи амбициозни цели за намаляване на дефицита, поддържане на публичните инвестиции и намаляване на огромните нива на дълга на Италия.

Постигането на баланс между фискалната дисциплина и икономическата реформа обаче ще бъде от решаващо значение за неговия успех. 

Какво предвижда италианският бюджетен план? 

Планът за структурния бюджет установява няколко ключови цели, насочени към стабилизиране на фискалната перспектива на Италия:

  • ръст на реалния брутен вътрешен продукт с 1% през 2024 г.,
  • намаляване на съотношението на дефицита спрямо БВП до 3.8% през 2024 г. с цел да падне под 3% до 2026 г.
  • постепенно намаляване на съотношението дълг/БВП.

То обаче се очаква да нарасне от 134.8% през 2023 г. до 137.5% през 2027 г., преди да се стабилизира на 134.9% до 2029 г.

Сред поставените цели е и постигане на малък бюджетен излишък от 0.1% през 2024 г. Според правителството, това се разглежда като „морална цел“, тъй като бележи обрат от годините на първичен дефицит.

Държавният дълг на Италия - един от най-високите в еврозоната, остава значителна пречка за фискалната устойчивост. Предвижда се само лихвените плащания да достигнат 3.9% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., като поглъщат голяма част от публичните ресурси и ограничават възможността за инвестиции, ориентирани към растеж.

Джанкарло Джорджети признава тежкото бреме на дълга и належащата необходимост от структурни реформи.

"Нашият фискален път е реалистичен, надежден и разумен. Той е предназначен да намалява постепенно лихвения процент по новия дълг и да контролира спреда върху държавните облигации“.

Публичните инвестиции и плана за устойчивост 

Въпреки че фискалното затягане е централен фокус, новият план също така подчертава значението на публичните инвестиции, особено чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Италия. Правителството очаква инвестициите, подкрепени от плана, да повишат БВП с 1.1% до 2031 г.

В краткосрочен план Италия ще се съсредоточи върху пълното прилагане на плана за устойчивост до 2026 г., като се насочи към ключови сектори, като съдебна реформа, ефективност на публичната администрация, дигитализация, подобряване на конкуренцията и на бизнес средата.

Въпреки това, тъй като публичните инвестиции, сами по себе си, няма да бъдат достатъчни, за да отговорят на дългосрочните нужди на Италия - особено в области, като зелена енергия и инфраструктура, PSB подчертава необходимостта от привличане на частен капитал.

Структурните реформи, насочени към премахване на бариерите пред частните инвестиции, ще бъдат от решаващо значение за осигуряване на обема на финансирането, необходимо за подпомагане на енергийния, екологичния и технологичния преход, пише още Euronews. 

Може ли фискалното затягане да доведе до рецесия в Италия?

Докато правителството е оптимистично настроено за ползите от своята фискална стратегия, някои икономисти, включително Филипо Тадеи от Goldman Sachs, изразяват опасения относно потенциалното въздействие на едно агресивно фискално затягане върху икономическия растеж на Италия.

Тадеи подкрепя ангажимента на правителството за фискална консолидация, но предупреждава, че по-бързият темп на фискално затягане може да доведе до непредвидени последици, особено ако импулсът на растежа продължи да отслабва.

Според него, твърде големият фокус върху номиналния растеж, воден от инфлацията за намаляване на дълга, може да има обратен ефект, ако Европейската централна банка успее да върне инфлацията обратно до целта от 2% по-рано от очакваното.

Тадеи посочва и две специфични предизвикателства, пред които ще се изправи Италия в средносрочен план - повишаване на разходите за заеми и данъчните кредити за строителството.

От 2025 г. се очаква реалните лихвени проценти по заемите на Италия да станат положителни за първи път от 2020 г., което ще направи по-скъпо за правителството да финансира дълга си.

А цената на данъчните кредити, издадени между 2021-2023 г., ще продължи да тежи върху публичните финанси, добавяйки повече от 2% от БВП към годишното емитиране на дълг до 2027 г., което допълнително усложнява усилията за намаляване на дефицита.

Освен това икономистът предупреждава, че Италия може да изпадне в рецесия до 2030 г., тъй като фискалното затягане намалява перспективите за растеж.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !