Гръцките фермери се опасяват, че водните запаси от България, които са поддържали реколтата им в продължение на десетилетия, ще пресъхнат през лятото. 

Водата от българските планини тече свободно по река Арда в равнината Еврос в Гърция, съгласно споразумението за репарациите от Втората световна война, подписано между двете страни през 1964 г.

Сделката обаче изтече миналия юли и не е ясно дали ще бъде подновена, тъй като България преценява своите собствени нужди и запаси.

Ситуацията подчертава колко важни (и несигурни) са станали водните ресурси в Южна Европа, където изменението на климата прави лятото по-горещо и дъждовете - по-редки, пише Reuters.

Гърция отбеляза най-топлите си зима и лято през 2024 г.

Разтревожени гръцки фермери блокираха северния град Кастаниес тази седмица, обвинявайки правителството, че не е действало достатъчно бързо, за да осигури сделка преди лятото.

Служители от гръцкото министерство на енергетиката и околната среда казват, че политическата нестабилност в България и поредицата от служебни правителства у нас са възпрепятствали преговорите.

На въпрос за подновяването на споразумението, българското министерство на земеделието посочва, цитирано от Reuters, че "от съществено значение за България е преди всичко да посрещне собствените си национални нужди от вода и след това нуждите на съседните страни“.

Министерството на енергетиката на България твърди, че е създало работна група за оценка на ситуацията. 

Според условията на споразумението от 1964 г., България е изпускала 186 милиона кубически метра вода годишно от язовирите си към Еврос, където няма подобни съоръжения.

Доставките са съсредоточени в перида от май до септември, когато земеделските култури имаха най-голяма нужда от напояване.

Въпреки че сделката изтече през юли 2024 г., Гърция и Българската национална електрическа компания  в последния момент подписаха споразумение за доставки до септември.

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори следващия месец, след като в София вече има ново правителство, но не е ясно дали ще може да бъде постигнато споразумение до 1 май.

"Никой не може да каже колко близо или колко далеч сме от споразумение", коментира Петрос Варелидис, генерален секретар по водните ресурси на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда.

Несигурността около сделката за водата е само част от дългия списък от оплаквания на фермерите в южната ни съседка. Част от него са и високите разходи за енергия и производство.

"Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт", казва 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиято земя се снабдява с вода от България. Още преди изтичането на сделката неговите полета са претърпели спад на производството с 30-40% миналата година заради сушата. 

Димитрис Дракудис, ръководител на местна фермерска асоциация, коментира пред Reuters, че водата от България е единственият източник, с който разполагат.  

"Проблемът е, че в продължение на 60 години не е направено нищо, никакви инфраструктурни проекти и никаква поддръжка“.